Епиграфски паметници




Обща характеристика

Писмените паметници, достигнали до нас непосредствено, а не чрез преписи, написани на твърд материал, който не е пергамент или хартия, са предмет на специална историко-филологическа и археологическа наука, наречена епиграфика. Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865-1018 г.) и Втората (1186-1396 г.) българска държава. Целта на това изучаване е да даде приблизителна датировка въз основа на определени палеографски признаци, като за хронологическа база служат датираните надписи. Има епиграфски текстове, написани на старобългарски и гръцки език. Липсва значителен старобългарски глаголически надпис от периода 1Х-Х1 в. Налице са главно отделни глаголически букви, отделни глаголически думи или кратки християнски формули (надписът върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав, Мурфатларски надпис № 4).

Значително по-богат е старобългарският кирилски епиграфски материал. Преобладават недатираните надписи, чийто брой непрекъснато нараства. На науката са известни и шест датирани старобълг. надписа от Х-Х1 в. писани с кирилица: надписът от скалния маннастир в с. Крепча от 921 г., надписът върху два преславски керамични отломъка от 931 г., Добруджански надпис на жупан Димитър от 943 г., Самуиловият надпис от 993 г., Варошкият надпис от 996 г. и Битолският надпис на Иван Владислав от 1015-1016 г. По-известни недатирани старобьлгарски кирилски надписи от Х-Х1 са надписът па Павел Хартофилакс, двуезичният надпис на Ана, надписът от Теке-Козлуджа, надписът на чъргубиля Мостич, надгробният надпис на Тудора, Темничкият надпис, Мурфатларските надписи, противобогомилският надпис от с. Гиген (Ананиев надпис), Никополско, преславските рисувани плочки, надписът в памет на монаха Манасий от с. Цар Асен, надписи върху печати.

Многоброен е епиграфският материал от периода на Втората българска държава. От самото начало на XIII в. (1204 г.) е надписът на дука Врана, в който се чете името на цар Калоян. От епохата на Иван Асен II (1218-1241 г.) са запазени няколко надписа — Кричимски, Станимъшки (1230-1231) и Търновски от 1230 г., най-значителен от които е последният, съдържащ важни сведения за Клокотнишката битка, както и данни за църквата "Св. 40 мъченици" в Търново. С царуването на Михаил Асен (1246-1256 г.) се свързват трите фрагмента, намерени във Врана: Батошевският надпис и единият от двата фрагмента от с. Рояк, Провадийско. От 1259 г. е ктиторският надпис, изписан върху стена от Боянската църква по заповед на севастократор Калоян. Голяма част от надписите по скалите на с. Иваново, Русенско, в които се четат множество лични имена, датират от XIII или нач. на XIV в. От същото време произхождат и Шуменският надпис на Георги, в който се споменава за татарското нашествие; мраморният надпис от Патриаршията в Царевец; незавършените надписи от с. Невша, Варненско. Името на цар Иваи-Александър (1331-1371 г.) се споменава във втория фрагмент от с. Рояк, Провадийско, в Ямболския надпис от 1356-1357 г. и в доста повредения надпис от с. Калотина, Годечко. От 1346 г. датира надгробният Алдимиров надпис от Боянската църква, а от 1342 г. — надгробният надпис на протосеваст Хрельо. Името на Хрельо се чете в още един надпис, вероятно от 1334-1335 г., който е иззидан над вратата на построената от него кула в Рилския манастир. Особено ценен исторически и езиков източник е сравнително дългият надгробен царски надпис от цьрквата „Св. 40 мъченици" в Търново, писан през 1388 г. и насочващ към времето на Иван Шишман (1371-1393). С царуването на Иван Шишман е свързан и надписът на севаст Огнян — един от последните български боляри. Известен е и надгробният надпис на рабъ божи георьги от времето на цар Срацимир. Неизброими са недатираните надписи, които по исторически, езикови и палеографски данни могат да се отнесат към XIV в. - напр. надписите от Бяловската църква край Струма, надписът на видинската болярка Станислава, надписът на деспот Михаил, намерен в с. Долна Каменица, надписите от храма "Св. Георги" в с. Старо-Нагоричино, Кумановско и мн. др.

Относителното датиране на епиграфските паметници е труден процес поради палеографската разнородност на виз. епиграфско писмо от 1Х-Х в., в което съжителстват два главки унциални шрифта —- капиталният или квадратен устав и новият (декоративен) унциал. Старобълг. надписи разкриват различно по тип писмо — полуустав, прав и наклонен надясно почерк, млад унциал. Кирилските знаци на негръцките букви в основни линии следват стилните характеристики на гръцките по произход букви. Така старобълг. епиграфски наметници от епохата на Първата и Втората бълг. държава са наследници и интерпретатори на виз. епиграфска традиции, от една страна, и на прабълг. епиграфска практика, от друга. Надписите имат едно сьществено предимство пред ръкописите — понякога те сьдържат форми на живата реч и често отразяват някои фонетични явления под влияние на говоримия език като редукция, изравняване на еровите гласни, контракция. Поради факта, че епиграфските текстове обикновено са издълбани върху трудно подвижни обекти, техните езикови данни могат да бъдат непосредствено локализирани. От друга страна, надписите са сравнително кратки и техният езиков материал не е достагъчен за по-задълбочени наблюдения (особено в областта на лексиката).

проф. Татяна Славова
Литература

Василиев, А. Ивановските стенописи. С. 1953.
Гошев, И. Тьрновският царски надгробен надпис от 1388 г. Български старини, 1945.
Гошев, И.
Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX и X в.
С., 1961.
Гълъбов. Ив. Надписите към боянските стенописи. С., 1963.
Galabov, Iv. La rotonde de Sym´on dans l'histoire du vieux-bulgare littéraire. Byzantinoslavica, 28, 1967, 98-117.
Добрев, Ив. и К. Попконстантинов. Епиграфика старобългарска. В: КМЕ, Т. 1, 662-667.
Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина, 2, с. 27, 38-40, 127, 149, 277, 280-286, 288-289 и др.
Златарски, В. Асеновият надпис при Станимъка. Изв. БИД. 2, 1911, 231-247.
Иванов. И. Св. Иван Рилски и неговият манастир. С., 1917, 143-145.
Иванова, В. Два надписа от Асеновци — Батошевският и Врачанскнят. Изв. БАН, 15, 1946, 114-145
Иванова, В. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. В: Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955, 43-144.
Константинова, В. Някои бележки за противобогомилския надпис от Ескус. Археология. 1982, № 3-4, 50-55.
Мавродинова, Л. Църквата в Долна Каменица. Стенописи от времето на Михаил Шишман. С., 1969.
Миятев, К. Симеоновата църква в Преслав и нейният епирафски материал. Български преглед, 1929, № 1, 100-125;
Миятев, К. Кръглата църква в Преслав. С., 1932, 153-174.
Попконстантинов. К. Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищки окръг. Археология, 1977, № 3, 19-28.
Смядовски, Ст. Българска кирилска епиграфика. 1Х-ХV в. София, 1993.
Malingoudis, Ph. Die mittelalterliche kyrillischen Inschriften der Hämus-Halbinsel. I. Die bulgarischen Inschriften. Tessaloniki, 1979.
Popkonstantinov, K. O. Kronsteiner. Старобългарски надписи. Altbulgarischen Inschriften. Diе slawischen Sprachen. Bd. 36, 1993.
Надписи

Ананиев противобогомилски надпис от X в. от с. Гиген (Екхус)
Батошевски надпис (1246-1255 г.)
Варошки надпис от 996 г.
Добруджански надпис от 943 г.
Двуезичен гръцко-български надпис на керамична плоча от Преслав - края на IX - началото X в.
Надписи върху белоглинени плочки от Преслав - края на IX - началото X в.
Крепченски надпис от 921 г.
Крепченски надпис на Антуни (X в.)
Мурфатларски надписи
Надпис на Ана
Надпис на Иван Владислав от 1015-1016 г. (Битолски надпис)
Надпис на Лазар(от края на 9 - началото на IX век)
Надпис на Павел Хартофилакс (началото на X век)
Надпис на Тудора от X в.
Надпис на чъргубиля Мостич от X в.
Надпис от с. Теке Козлуджа (Избул), Шуменско (началото на X в.)
Надпис от с. Цар Асен, Силистренско (края на IX - началото на X в.)
Преславски надпис от 931 г.
Първомайски надпис от 11-12 в.
Самуилов надпис от 993 г.
Темнички надпис


Вижте още тук:
Прабългарски епиграфски паметници - Проф. Веселин Бешевлиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар