Живот и дело на Димитър Кантакузин.Особености на „Житие с малка похвала за Иван Рилски”,”Молитва към Богородица”

Димитър Кантакузин е съвременник и личен познат на Владислав Граматик.Писателят произхожда от виден византийски род.Смята се,че той е брат на Йоан Кантакузин,господар на Ново бърдо,убит от Мохамед 2 през 1477г.Димитър също е заемал важен общетсвен пост.Предполага се,че преди или след погрома през 1477г Кантакузин е емигрирал.за да се спаси от гнева на Мохамед 2,излял се върху неговия род.
Творчеството на Димитър Кантакузин е сравнително обемисто.Той твори в различни жанрове - витието, похвалата, посланието, поезията. Творчеството му издава литературна начетеност и поетически талант. Днес са запазени 2 негови похвални слова-Слово за свети Николай Мирликийски и Слово за свети Димитър,едно житие за Иван Рилски с похвала,Служба за Иван Рилски в акростих, ”Послание до честния свещеник и доместик кир Исай” и стихотворението „Молитва към Богородица”.
С похвалните си слова Д.К. продължава плодотворните традиции на панегирическата литература,положени от Климент Охридкси и Йоан Екзарх.
Чрез Похвално слово за св.Димитър най-ясно се дава опредства за Кантакузин като автор на похвални слова. Усеща се лиричността му,богатият му цветист език.
Похвалното слово за св.Димитър съдържа 5 основни момента:
1.разгърнато обръщение към слушателите с призив да се радват духом
2.похвала на Бога
3.представяне на героя-светецът е като дърво,посадено край вода,което расте много нависоко
4.постбиографична част,в която се подчертава мироточието с благодарност към Бога
5.същинска възхвала
С Житие на Иван Рилски и Служба за Иван Рилски Д.К. се свързва най-тясно с българският народ и с българските литературни традиции. Пряк повод за написването на житието е същото събитие,което вдъхновява Владислав Граматик да напише своята ”Рилска повест” - връщането на мощите на св. Иван.Димитър Кантакузин е бил помолен от рилската управа да напише творби,подходящи за случая.
Кантакузин си поставя задачата не да разкаже подробно живота на светеца,а да се спре подробно на някои моменти,за да се стигне до възстановяването на манастира през 15в и до пренасянето на мощите му в него. Втората задача на автора е похвалата. И така се среща взаимопроникването на двата жанра - житие и похвала. Кантакузин се влияе от Евтимий, но въпреки това той използва източниците си свободно,дава израз на своите размисли и наблюдения. Стилът на автора може да се побере с понятието „плетение словес”. Творбата има много риторика и широка употреба на риторически поетически фигури – сравнения, съпоставки, антитези, обръщения, възклицания, перифраза и др.
Д.К. разполага хвалебствията в началото - след увода, и към края - преди заключението. Заключението на творбата е във форма на молитва към Иван Рилски.
Писателят отделя голямо място на въпроса за турското завоевание из Балканите и възстановяването на манастира. Робството е наказание както за българите,така и за грърците, които не са вивели в съгласие и разбирателство,а в кървави вражди. Той разказва за Чирменската битка,където убиват Углеш и Вълкашин,за запустяването на Рилския манастир.
Силно впечатление прави предтсвата,която писателят изгражда за завоевателя на Цариград Мохамед 2.
Службата на Д.К. за Иван Рилски е предназначена за установения нов манастирски празник-пренасяне на мощите на светеца на 1 юли 1469г.Тази служба е заключителен етап от художествената обработка на култа към Иван Рилски,тя е завършекът на богат цикъл от произведения за Иван Рилски.
Най-широко разпространеното произведение на Д.К. е стихотворението Молитва към Богородица. Цялостен превод на творбата липсва. Тя е писана около 1470г и е откровена изповед на поета. Животът му в момента е такъв,че не му предлага нищо добро,никаква надежда за благополучие. Кантакузин оплаква „блудния си живот”, уподобява себе си на стар грешник.Поетът изпитва смразяващ страх от смъртта. Страшното при него е ,че той се чувства мъртъв преди смъртта. Той достига до убеждението,че животът изобщо е безсмислен и минава бързо. Греховете така много са го развълнували,че не му дават възможност спокойно да чака смъртта. За поета единствената надежда е Богородица, която е ‘утешение и упование”.Тази творба се налага със своя песимизъм. Тук у Кантакузин няма никаква светла вяра,има само горчиво разкаяние и молба за душевно спасение.
Димитър Кантакузини изстрадва своето време.Тврбата му е израз на личната драма на поета, вопъл на изтерзаната му душа,в която се налага очакването на смъртта. Тя е построена в четиристишия на принципа на анафората-съдържа 77 строфи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар