Атанас Далчев - НОСАЧИ НА РЕКЛАМА

Те бродят в този град прокажен

без цел, превърнати на вещ,

и вече своя вид зловещ

самички не съзнават даже.



Със поглед тъп и образ впаднал

прекосват този свят засмян

и носят на гърба си - гладни -

меню на някой ресторан.





И как е странно под това

небе, изядено от пламък,

да виждаш (случва се това)

реклама да чете реклама.





Човечество, спри да въздишаш,

скрий лицемерните сълзи!

Човек не ни е брат, а зид,

на който се лепят афиши.





1934 г.