Един от трите литературни рода, отличаващ се от другите два по своята форма и съдържание:
Стихотворна форма – стихово-строфична организация в мерена реч ( стихосложение); кратка форма - малък обем и наличие на определен ритъм като резултат от еднаквия брой срички в стиха, позицията на ударенията в сричките и римуването;
Изразяване на съдържанието: превес на емоционалното над разсъдъчното по проблем с важно значение за индивида или обществото; съчетание на мисловно и образно начало; нарастваща пестеливост по отношение на конкретизацията на лирическия Аз, времето и пространството – затова е по-скоро род на намека, на загатването чрез образи и символи; преход от конкретно към обобщено смислово внушение;
Пример със стихотворението “Юноша” – на Христо Смирненски – общи оценки, изводи: – повторение-оразличаване: рамкиране на началото и края; - съвършена композиция; - изповед в стихове за най-болезнените въпроси на човешкото съществуване – живота и смъртта в единство; - движение от социалната инфантилност до узнаването, до прозрението /”проглеждането” на индивида/ в битиен и социален план; - разточителност на символи и цветове; - противоречието между мечта и реалност става конструктивен похват – контраст, противопоставяне;
Възможни начини за интерпретация на конкретна лирическа творба:
анализ в последователния ред на стиховете и строфите;
анализ, зададен от учителя с оглед на акцентиране върху един или няколко от елементите на творбата – заглавие, жанрови особености, образност, настроения или др.;
анализ, съотнесен към предварително зададена тема от учителя;
анализ без предварителен план /свободен за ученика/ – това, което окото вижда, разумът открива, а душата чувства;
по определен модел, алгоритъм, общовалиден и приложим към всяка поетическа творба и изчерпващ основното във формата и съдържанието й.
ЗАБЕЛЕЖКА: Разработката предлага десетстъпен вариант /модел/ за литературен анализ на поетическа творба; Последният може да се прилага към всяка една лирическа творба и гарантира отчетлива последователност, изчерпателност, съпоставимост и синтезност на анализа, както и възможност за съотнасяне на анализа към дадена тема за разработка на съчинение.
Възможни са и други начини освен посочените тук.
Актуализиране на извънтекстови /екстралингвистични/ сведения
1. заглавие, подзаглавие, посвещение
2. времева и пространствена определеност
3.форма и жанрова определеност на творбата
4.хуманитарен проблем /тема/
5.образна система: лирически говорител/лирически герой, герои
6.основни мотиви, чувства и настроения
7.изразни средства /цветова гама/ и похвати за изграждане на художествения образ
8.модел на света и човека - обощен смисъл на творбата /авторова позиция, решение по проблема /идея/
9.междутекстови връзки с творби на същия автор и/или други автори и мнението на литературната критика; актуализация на посланията
10.характерни черти на авторовия стил;
Резултат: анализът води към оформяне на обобщен надслов /резултат и на синтеза на основната творческа идея/ на творбата, който може да послужи като заглавие за съчинение разсъждение, ЛИС или есе.*
/В настоящия продукт стъпките на модела са демонстрирани чрез анализ на стихотворението “Юноша” от Христо Смирненски./
Ако анализиращият притежава подобни сведения, те задължително се привличат в полза на интерпретацията!
Автор на творбата – национални, социални и индивидуални предразположения?
Време и място на създаване на творбата?
Повод /подтик – външен и/или личен/ за създаване на творбата?
Авторски замисъл /цел на внушението, авторовото послание към читателя/, съобразен с конкретен индивидуален и исторически контекст на творбата?
Съдбата на автора и съдбата на творбата?
Други творби по темата и идейно-емоционалните внушения на същия автор или на други автори в българската литература.
Елементи от този слайд могат да послужат за изграждане на въведение към съчинението. Анализът им не е задължителен.
Автор на творбата – Христо Смирненски /1898-1923/; творбата е лирически “разказ” за участта на човека в социално нееднородно общество от позицията на бедните и онеправданите, за техните мечти и стремления, за търсенето на житейския смисъл;
Време и място на създаване – публикувано най-напред в литературната притурка на “Работнически вестник”, №10, бр.63, от 2 септември 1922; Самият поет е на 24 години – не точно юношески, но години на младостта, наивитета, на нуждата от знание и самопознание.?!
Повод /подтик – външен и/или личен/ за създаване на творбата? – няма сведения, вероятно е бил преследван от сериозните въпроси – лични и на времето, в което живее?- анализирай накратко, за да докажеш!
Авторски замисъл, съобразен с конкретен индивидуален и исторически контекст на творбата; От позицията на онеправдания трудов човек и мечтата му за промяна на света чрез революционни преобразования;
Съдбата на творбата и съдбата на автора? – потърси сведения!
Други творби по темата и идейно-емоционалните внушения на същия автор или на други автори в българската литература “Йохан”, “Роза Люксембург”; Дебелянов – “Черна песен” и др.
Заглавието е съществен елемент, изграждащ смисъла на едно художествено произведение, неотделим от цялостния текст; позволява първоначално вникване в неговите идейно-смислови компоненти /ключ към творбата/ и затова е поставено в начална, силна позиция/.
Типове заглавия на творбите:
Без заглавие;
С инициален стих /при липса на заглавие първият стих изпълнява тази функция/;
Със заглавие:
Конкретен тип заглавие;
От конкретност към универсална обобщеност на заглавието;
Творби с две заглавия /заглавие и подзаглавие/.
Конкретни примери за типовете заглавия – виж в текстовото поле под слайда в работен режим!
Заглавието въвежда към разглеждане на въпроси от важно естество за и от позицията на юношата. Липсата на уточнения за младата личност /индивидуализация на героя/, на конкретизация на епохата и мястото на действие, подсказват за движение на внушенията от единично, индивидуално и конкретно, към множествено, имперсонално и обобщено. Така поетическата творба по пътя на намека и асоциацията разширява своя смисъл до общочовешки значимото, до едно от възможните решения на основния житейски въпрос за смисъла на човешкото съществуване. Това издига както художествените достойнства на творбата, така и нейната значимост в глобален човешки и времеви контекст, т.е. разширява смисъла си от личен, през национален до универсален смисъл. Този факт издига провиденческите способности на човека с поетическа дарба, води до неувяхващата стойност на поетическите визии и послания.
----------------------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
Стихотворението не конкретизира нито времето /ден-нощ; сезон; година/, нито пространството / град, село, страна /. Действието се ситуира в “тоз свят”, на “тази земя”, в широките граници на “робския свят”. В лирическия текст се използват широко символи. Времеви маркери са “сивия ден”, “цветната майска зора”, “пролетта”, “младостта”, “нова зора”. Те обаче имат обобщаващ, а не конкретен смисъл. Творбата избягва съзнателно да наименува и юношата, с което показва явен стремеж към разширяване на смисъла, на внушенията и посланията си. Така младият човек е обобщена фигура на обругания, на окования “човешкия Дух” и олицетворява участта на “свойте братя във робски керван”.
--------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
Аз-форма – това е изповедната форма - от позицията на лирическия говорител-герой. Тя предполага по-голяма интимност и достоверност на преживяванията и на изказаната позиция, осигурява по-голяма въздействена сила на внушенията. Разполага лирическото действие в момента на сегашното, вечно актуалното.
Ти-форма – предполага оценка от позицията на страничен наблюдател; Играе роля на обръщение към лирическия герой.
Той/те-форма – още по-голяма отдалеченост на страничния наблюдател от позицията на лирическия герой. Също има роля на обръщение.
Ние-форма – изравнява лирическия говорител /наблюдател/ и лирическия герой/и / извършител на литературното действие/.
Стихотворението е изградено в първолична, изповедна форма. Това предопределя сливане между лирически говорител и лирически герой, изразяване на собствен опит и синтез на лична жизнена позиция, разполагане на внушенията в полето на актуалността. Повишава достоверността и въздействената сила на творбата, придава й интимно звучене, предопределя драматичността на житейския избор. Всички тези елементи издигат художествените достойнства на произведението и по този начин намират дълбок отзвук в читателската аудитория, създавайки впечатление за родствена близост между поет, герой и читател /инициация/. Форма на изповед, призив, обръщение.
------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
В основата на лирическите видове стоят различни основни елементи, които определят жанра. Пример: от гледище на настроението: лирика на съзерцанието /Славейков – “Сън за щастие”/; лирика на възторга /одите на Вазов/; лирика на размисъла /философска поезия – Далчев/.
Жанрът зависи от:
- основните чувства и настроения - елегия;
- от подбудите и изразеното авторско отношение – ода, хумористично стихотворение, сатира, пародия, епиграма, епитафия;
- от наличието на лирически и епически елементи – поема и балада /лироепически вид/;
- от наличието на твърда жанрова схема – сонет;
- от съответната тема – любовна лирика, социална /гражданска/ лирика; екстровертна или интровертна лирика;
- от единството между пейзаж и душевно състояние – лирическа миниатюра и др.
Жанрова характеристика /Б/ “Юноша” е представителна творба на социалната, на гражданската поезия. То поставя конкретен житейски проблем /как да изживея живота си, в какво е смисълът на моя живот/ и избор на лирическия говорител-герой / да отдам живота си в името на по-добро човешко съществуване/; движението на мисълта е от личните преживявания и наблюдения /интровертен тип творба/ към обобщенията, предопределени от единството на индивида с времето и важните житейски въпроси, които поставя достигнатата степен на обществено развитие както и социалната принадлежност на героя /екстравертен тип творба – зависимост от времето, мястото, условията на живота/. Това стихотворение съчетава лирическо с епическо начало, елегично с оптимистично и затова не може да се определи по-конкретно като принадлежност към единен жанров тип . ---------------------------------------------------------------------------------------- “Юноша” - Христо Смирненски
Стъпката изисква да се определи темата, т.е. основният проблем, за които се говори в текста.
Thema – от гръцки; това, което е поставено в основата на текста; Съществен компонент на литературното произведение – кръг от жизнени явления, които поетът изобразява от определени идейни или естетически позиции.
Съдържа събития или факти, предмет на творческия интерес / такива, които вълнуват ограничен кръг хора или представляват широк обществен интерес/.
Стихотворението разкрива простата история на едно младежко израстване, дава възможност на читателя да погледне назад и да извърви пътя на осмисляне /на познание и самопознание/ на своя личен избор чрез този на лирическия “Аз”.
Творбата представя основен екзистенциален проблем – пътят за осмисляне на земния човешки живот.
Текстът изразява и защитава личния избор на лирическия герой, дошъл след анализ на собствените очаквания и трагичното разминаване на мечтите с грубите фактите на реалността; споделя откритието, че има свои братя по съдба, с който той чувства силата си и прозира, че не отказът, не примирението и не безотговорността, а борбата е пътят за промяна на света в унисон със собствените младежки надежди и очаквания.
----------------------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
Лирически говорител – “говорещото лице” в поетическия текст.Той има право на собствено мнение - еднакво, специфично или различно от това на лирическия герой. Често се посочва, че зад позицията на ЛГсе крие позицията на самия автор към съответния проблем; Поетът, създавайки текста, проявява и своята човешка и гражданска /морална/ позиция, .
Отговаря на въпроса: Кой говори в поетическия текст?
В хода на анализа се характеризира позицията, мнението, отношението на лирическия говорител към проблема, заложен в лирическата творба.Обикновено авторската позиция обединява в себе си оценката и на много други хора. Така изразеното мнение обобщава в едно множество гледни точки.
Има творби, в които лирическият говорител е и лирически герой. Тогава поетът използва “аз”-формата.
В стихотворението “Юноша” лирическият говорител се родее с поетовата личност, с неговата житейска позиция и личен избор при осмисляне на собственото си съществуване.Но поетът е съумял да разшири образа на лирическия говорител до общочовешки измерения, като изразява активната жизнена позиция на младата личност от своята епоха, нейните очаквания и мечти, разочарования и нови ориентации. Последното се доказва от нечленуваната форма на заглавието, от липсата на времева, пространствена, /национална, регионална/, религиозна и индивидуална идентичност. Творбата уточнява само възрастова и социална принадлежност.
---------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
Лирически герой (лирически “Аз”, лирически човек) – това е героят на поетическата творба, който изявява свое преживяване, поведенческа реакция или позиция.
Отговаря на въпроса: Кой преживява или действа в текста на творбата? Чия съдба, мнение или оценка изразява творбата?
В хода на анализа се характеризира позицията, поведенческата реакция, отношението му към проблема, заложен в лирическата творба. Изяснява се чия гледна точка изразява лирическият герой, на основата на което той се идентифицира с определен читателски кръг, който разбира, оценява или споделя тази гледна точка.
В лирическата творба има и други художествени образи, които не е задължително да са образи на човешко поведение. Те също подлежат на анализ, защото помагат на поета да изгради у читателя образ /модел/ на света и човешкото поведение, да изгради представа за определен времеви, пространствен, индивидуален или общочовешки контекст.
Конкретни примери виж в информационния слайд към стъпката и в текстовото поле на работния режим!
Поетът уплътнява читателската представа за проблема чрез изграждане на поетически модел на света и човека. Светът е характеризиран като свят на “морета от кръв и сълзи”, свят на окован и обруган човешки дух. Това е “робския свят”. Лирическият човек в него е с “изтерзани лица”, с “гневни сърца”, неговите братя са в “робски керван” и под “трънен венец”. И светът, и човекът са в плен на робската съдба, под властта на “Златний телец”. Този свят има нужда от промяна и човекът роб е този, които може да го промени, за да стане “Живота по друм от цветя”. В борбата за промяна на “робския свят” лирическият човек открива смисъла на своето земно съществуване.
---------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
Стъпката разглежда основните чувства, които споделя лирическият герой в контекста на творбата.
Предмет на внимание са и настроенията, които творбата внушава на възприемателя – и това е толкова по-успешно, колкото творбата е по-сполучлива. Затова се обръща внимание и на този факт – той оценява стойността на творбата.
Стъпката разглежда и основните мотиви, които изграждат смисъла на разглежданата/ните творби.
Лирическият герой изпитва смесени чувства –
на светло очакване и на тъмно, подтискащо разочарование. Чувствата са полюсни във връзка и с картината на мечтите, надеждите за светло, хармонично човешко съществуване /Приложение – слайд 2, 2 строфа/ и картината на окования “човешки Дух” – Пр. слайд 2,3 – строфи 3,4,5,6/*. Във финала на творбата настроението отново се променя във връзка с открития начин за осмисляне на живота.
Подобни са настроенията, които текстът внушава и на възприемателя – разминаването с мечтите винаги носи разочарование, а откриването на решение или изход – носи удовлетворение.
Основни мотиви:
- тежкият жребий на угнетените, обречеността, отнетата свобода на човека, робската участ;
- преображението на тълпите, превръщането на роба в борец; събуждането от робския сън;
- бунтът, представен като буря, празник;
- разрушението на стария свят и съзиданието на новото...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
Изразните средства способстват да се създаде по по-въздействен начин /опоетизирайки реалния свят/ художествен модел на света и човека, да се изрази определена позиция по даден проблем и така да утвърди една или друга оценка за тях у читателя.
Изразните средства и цветовата гама трябва добре да се познават, да се откриват в текста на творбата и да илюстрират аргументацията в анализационния текст.
Анализът обхваща изразните средства и използваната цветова гама - вид, смислопораждаща /образна и идейна/ и въздействена функция в поетическия текст.
Към изразните средства спадат: повторения, епитети, градации, хиперболи, метафори, символи и др. В поезията имат важна роля и други художествени функции рамкирането, емоционалния и смислов акцент, силата на внушението и пр.
С употребата на различни изразни средства и похвати /рамкиране в началото и края; картини на предварителните нагласи на лирическия герой, на реалното положение в момента и на промяната/ поетът създава поетическа представа за света и човешкото битие.
В предходните слайдове бяха демонстрирани част от изразните средства – епитети, символи, хиперболи – за да се илюстрира света на робството, на злото и силата на народните движения за промяна на Живота;
Цветова символика – “сивия ден”, “цветната майска зора”, “черни стени”, “мрака на тази земя”, “лъчите на нова зора” – Тълкувай!
Императивни форми; градация – “закопнях, запламтях и зова”; повторения . Тези средства градят зрими и въздействащи представи и послания.--------------------------------------------------------
“Юноша” – Христо Смирненски
Стъпката прави изводи, резултат от анализа на всички елементи на творбата досега, за това, какъв е моделът за света и човека в конкретната разглежданата творба или върху основата на повече творби на същия автор./Виж тук слайд № 23!/
Моделът може да бъде реалистичен, сатиричен, хумористичен; оптимистичен или песимистичен; утвърждаващ или отричащ; хармоничен или противоречив...
Синтезът на наблюденията води до обощен смисъл на творбата /авторова позиция, решение на конкретния хуманитарен проблем /авторова идея/.
Представата за света, която внушава стихотворението “Юноша” е сложна и противоречива – едни са копнежите, друго е реалността. И все пак творбата открива смислено приложение на човешките сили - в борбата за коренната промяна на живота. Т.е. тя звучи жизнеутвърждаващо, оптимистично, възхваляващо.
Подобна е и представата за човека – неговият дух е несломим, стреми се към усъвършенстване и самоусъвършенстване, към себепознание, себеосмисляне и себепостигане.
---------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
В тази стъпка анализиращият прави:
- междутекстови връзки с творби на същия автор и/или други автори;
- кратък преглед на мнението на литературната критика, с които обогатява, допълва и доказва още веднъж правотата на собствените си преценки, резултат от анализа на конкретна литературна творба;
- актуализация на посланията на творбата, като ги съотнася със своята оценка за човешкото битие в настоящето и ги утвърждава, прави ги общовалидни за себе си и времето, в което живее.
Паралели между текста на стихотворението “Юноша” и други литературни творби:
= на същия автор - “Да бъде ден”, “Пролетта на робите”, “Работникът”, “Гневът на робите”, “През бурята” и др.
= на други автори – “На прощаване”, “Моята молитва”- Ботев; “Заточеници” - Яворов; “Септимври” - Гео Милев; “Вяра”, “Двубой”, “Писмо”- Вапцаров и др.
Преглед и актуализация - “Всъщност всеки писател, всеки човек на изкуството изобщо има своето “Юноша”. Всеки в една или друга степен - ...е изживял тази неизбежна драма между идеал и действителност.”– Здравко Чолаков /литературен критик и историк/
---------------------------------------------------------------------------
“Юноша” - Христо Смирненски
В тази стъпка анализиращият прави своята преценка за мястото и значението на конкретната разглеждана творба в литературния развой на самия автор и на общия литературен процес в страната. Добре е личната оценка да бъде съпроводена от мнение на професионалната литературната критика /преход и връзка с предходната стъпка/.
Тази оценка трябва да бъде съобразена с изискванията на времето, в което живее поетът, и да бъде зачетено правото на автора на негова лична позиция и избор.
“В тия стихове по своему са събрани като във фокус и преоткрити от самия Смирненски всички ония клеветни думи за вярност на общественото дело, на революцията, изказани в нашата поезия – от “Моята молитва”на Ботев до най-силните съвременни творби.”- Здравко Чолаков Творбата е представителна за българската литература с екзистенциалната си проблематика, оригиналността на изразяването на личната авторова позиция, както и със своята богата междутекстовост и актуалност. Стихотворението представлява съчетание от - картина на романтичната младежка представа и очаквания за живота - картина на злото, на робското настояще и - картина на бъдещето; Стихотворението е съкровена изповед за извървения път от наивната възторженост до разочарованието, от познанието за социалната несправедливост на света до желанието и вярата, че този свят може да бъде преобразен. Творбата сочи пътя, който изминава човешкото съзнание до своята социална зрелост. Образите символи разширяват времето, пространството и интимното звучене на проблема – той се превръща от проблем на индивидуалното човешко битие в проблем на съществуването изобщо; --------------------------------------------------------------------------------------- “Юноша” - Христо Смирненски
Поетика /в тесен смисъл/ - изследване върху творческото своеобразие на определен поет; черти, определящи личния и самобитен стил на отделния автор; съвкупността от основни характеристики на този стил.
Поетиката обхваща някои от следните основни черти – = интровертност/екстравертност;
= националнална, социална, регионална, лична или общочовешка проблематика;
= пристрастие към определени поетически мотиви, теми и образи;
= традиционно/новаторско;
= по изразената позиция – утвърждаваща, отричаща, възвеличаваща, критикуваща; идеализираща, сатирична и пр.
Екстравертност – интерес не толкова към индивидуалния свят на човека, а към външната, социалната проблематика - животът на градската бедност;
разбиране и съчувствие;
балансирани поетически текстове – между емоционално и разсъдъчно, достоверно и художествено, лично и колективно, национално и общочовешко и пр.
мотиви: животът на градската бедност- тежкият жребий на угнетените, обречеността, отнетата свобода на човека, робската участ; преображението на тълпите, превръщането на роба в борец; събуждането от робския сън; бунтът, представен като буря, пожар; разрушаването на стария свят и съзиданието на новото.
Примерна тема за ученическа разработка върху основата на демонстрирания модел: Пътят на познанието и самопознанието в стихотворението “Юноша” от Христо Смирненски /ЛИС/ Важно: Слайдовете с разработка по модела имат за цел да покажат не само неговите качества, а и представляват конкретен пример за хода на създаване на литературното съчинение. При разработката на примерната тема по-горе може да се ползват направените разсъждения в помощните слайдове.
Допълнителни съвети при създаване на съчинение
Български език – определя текста като съвкупност от изречения, свързани по смисъл, интонационно, граматически и пунктуационно.
Текстът притежава три важни белега:
Свързаност – смислова, идейна, емоционална – подчиненост на определена тема от гледна точка на лирическия говорител /герой – автор/; интонационна – ритмичност /стихосложение/, музикалност – брой срички, ударения в стиха, рими, повторения и др; граматическа и пунктуационна – според правилата на езика (с малки изключения в поезията);
Изчерпателност – на елементите, които изграждат, уплътняват, доказват и обобщават по темата;
Завършеност – ясно, обобщаващо мнение на позицията на лирическия говорител/герой по засегнатия хуманитарен проблем.
NOTA BENE: На тези изисквания отговаря всеки текст, всяка една литературна творба. На тях трябва да отговаря и вашият текст по тема за съчинение разсъждение, ЛИС или есе !
------- -----------------------------------------------------------------------------
Лирика
Няма коментари:
Публикуване на коментар