Атанас Далчев - ЛЮБОВ

Над старото тържище ален

бе залезът като домат

и все тъй строен, все тъй млад

стоеше бедният хамалин.



Засипваше дрезгавина

очите, веждите му вече,

но не дойде и тази вечер

зеленооката жена,





която го веднъж повика

с очи, със поглед, без слова

и зарад тежкия товар

му заплати една усмивка.





Да би дошла и тази нощ. . .

да би му станала невеста. . .

до гроба би я носил весел

на гръб в широкия си кош.





И всеки гвоздей от обущата му

би грял в нощта като звезда,

когато долу през града

към къщи с нея ще се спуща.





Сънуваше ли Сам в света,

хамалинът стоеше влюбен.

И мракът от лика му груб бе

изтрил и сетната черта.





1927 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар