Моравско княжество

Моравското княжество (1371 - 1402) е самостоятелно владение обособено първоначално в Поморавието след смъртта на цар Стефан Урош V.
На север владението е ограничено от кралство Унгария по река Дунав. На изток са земите на Видинското царство, на запад е банство Босна на Твъртко I (получил през 1377 г. в Милешево над гроба на Свети Сава кралската корона на Неманичите и чиято съпруга е Доротея Българска), а на юг и югоизток - съответно владението на Вук Бранкович и Велбъждското деспотство.
Начело на владението е княз Лазар, като центърът му e днешен Крушевац - крепостта Аладжа хисар. Княз Лазар и Вук Бранкович (владетел или по-точно властел на земите на днешно Косово с Призрен и Скопие) не взимат участие в похода на Вълкашин и Углеша срещу османските турци, който завършва трагично с битката при Чирмен. Победата на османците, принуждава двамата владетели да дадат ново решително християнско сражение с цел да защитат земите си от османците, а това е битката на Косово поле. В битката намира смъртта си княз Лазар, който преждевременно е успял да завладее най-големия дял от владението на западния си съсед и племенник на Вук Бранкович - Никола Алтоманович, с което присъединява към владението си и изцяло сръбски земи. Междувременно подига ктиторската си църква Лазарица - първият архитектурен паметник в т.нар. Моравски стил.
След смъртта на Лазар, властта временно преминава в съпругата му княгиня Милица, която успява да измоли от Баязид васалитет за сина ѝ от Лазар - Стефан (както между впрочем във Видин и мощите на Петка Българска през 1398 г.), което запазва временно статута на владението. След битката при Ангора, властта на Стефан се стабилизира и той на връщане от Анадола получава в Константинопол от византийския император титлата деспот, а владението придобива статут на деспотство.
В сръбската, респективно в бившата югославска историография, владението, т.е. княжеството ведно с Моравското деспотство (1402-1459) е прието да се обозначава като Моравска Сърбия (на сръбски: Моравска Србија, Moravska Srbija) с цел легитимация на сръбското завладяване на поморавските земи през 19 век.