Елементът на фикционалното
Що се отнася до изкуството, една особеност на литературата е нейната фикционалност. Един от опитите да се направи разграничение между познавателната природа на науката и познавателната природа на литературата минава през понятието „фикционалност”.
Фикционалността присъства и в научното познание, и в литературата, но литературата е функционално маркирана преднамерено, очертаващо естетическите граници на литературата. Независимо от претенциите си за истина, за вярност в съжденията, в науката всички сериозни учени знаят, че онова, което правят, всъщност е един научен модел. В науката се правят модели, които снемат в себе си отношението към света. Тази природа на науката като създаваща модели носи в себе си фикционалното. Отделното по никакъв начин не е копие на действителността. Но фикционалното в литературата й дава статута на една особена различност и защитеност на случващото се вътре.
Тук може да се даде един пример, свързан с теориите на г-жа Мод Бодкин. Тя взема от Фройд идеята, че литературата прилича на един резерват. Има граници, които според нея са границите на фикционалното. Когато влезем в този резерват, където има редки, защитени и несъществуващи другаде видове, ние компенсаторно можем да преживеем неща, които реалността не ни предлага по същия начин (концентрирано) и които, ако бихме преживели в реалността, биха ни затворили в едно от тези заведения, в които хората с неправомерни постъпки и отношение към света обикновено попадат. В този смисъл литературата, фикционалното в литературата са тези граници, които четящият литература съзнава: нещата едновременно са истина и заедно с това са съсредоточени в едно друго пространство, за което винаги ще има съзнание в литературата.
Докато в науката обикновено тази граница, която създава моделът, не се усеща толкова. Прагматиката на науката е друга, доколкото тя в много от случаите има претенция, че работи пряко с действителността.
Няма нито един уважаващ себе си математик, който да твърди, че пространството е триизмерно, или пък двуизмерно, както е в планиметрията. Всеки сериозен математик знае, че това е модел, създаден за удобство, за да се представи системата.
Измеренията на пространството според съвременната критика са 11. За да се отговори на всичките условия за възникването на Вселената и за да има съобразяване с всичките закони в квантовата физика и термодинамиката, се оказва, според последните изследвания, че пространството може да бъде само 11-измерно. 11-измерното пространство може да се вземе като последния теоретичен модел, последната фикция, в която се полага разбирането за света.
Затова фикционалното присъства във всичките духовни дейности: след като влиза в нашето съзнание, то влиза като феномени (редуцирано) и има в себе си много фикционални значения. Разликата обаче е, че при литературата това е осъзнато.
Езикът на науката и езикът на литературата
Езикът в научните и в художествените текстове има различия. Прави впечатление, че научните текстове предпочитат т.нар. „изкуствени езици”. Изкуствен език е метаезикът (не естественият език), който предполага термини и съответно еднозначност. Термините са измислени, изобретени са, за да бъдат еднозначни. Докато в художествената литература езикът е многозначен, подчертава и насърчава своята многозначност.
Между двата вида език съществуват интерференции, много реторически похвати, тропи – те присъстват и в научния език, но имат различна служебна цел, която служи на представянето на значенията. Приличат по-скоро на идиомите, с които трябва да се предаде по-точно значение. Обратното: има научни термини, които влизат в литературата, но те влизат с деривация на смисъл, т.е. не влизат с конкретното си значение, при това влизат като цитати на научна терминология. Типичен пример в нашата литература е поезията на Вапцаров: в едно стихотворение се споменава за гатери (вж. „Майка”) и патмашина (?). Във всички други случаи терминити, свързани с техничеството, са част от „агломерацион” (както казва проф. Георгиев), т.е. действащи тропови вериги (метафори и метонимии). Никога не влиза самостоятелно, с изключение на тези два случая. Тук за пръв път в нашата поезия нахлува тази техническа реплика.
Така че приликите и отликите в познавателната дейност и в науката, и в литературата са очевидни. Те са тип усвояване на света. Точно заради близостта по-ясно изпъкват онези съществени отлики, които правят нещата сами в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар