Синайски глаголически Псалтир

Синайски псалтир (Синайски глаголически псалтир). Старобългарски глаголически паметник от X век. Съхранява се в ман. „Св. Екатерина" на Синайския полуостров, където е открит сред други ръкописи - гръцки, арменски, сирийски и грузински - през 1850 г. от архим. Порфирий Успенски. През 1975 г. по време на ремонт на помещенията в манастира са намерени още 32 листа от него и така общият му обем днес е 209 л. Съхранява се под две сигнатури: MS 38 за старата и MS 2/N за новооткритата част.

Кодексът е запазил най-ранния известен славянски текст на Псалтира в неговата архаична редакция и стои най-близко в текстово отношение до първоначалния Кирило-Методиев превод. Ръкописът е без край. От него са оцелели текстовете на всичките 151 Псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш", Утренята песен и началото на Чина на вечернята.

Написан от не по-малко от седем книжовника, като общото при тях е архаичното писмо със следи от най-древната, не напълно кръгла глаголица. По-голямата част от тях са писали своя текст със старинно, висящо писмо. За познаване на кирилицата подсказва наличието на някои кирилски букви в текста.

Архаични следи от най-ранната глаголица се забелязват и в правописа. В това отношение Син. пс. се родеее с Киевските листове, Охридското евангелие и старинната част на Зографското евангелие.

Най-малко трима от книжовниците, написали кодекса, са участвали в изработката и на неговата украса. Тя е оформена с кафеникавото мастило на текста, заедно с жълт, червен и зелен цвят и в стила й се откриват паралели сред коптски и византийски ръкописи, създадени главно в манастирска среда, между средата на IX и първата половина на X в. В езика на текста се открояват най-малко два пласта: единият е архаичен и в него могат да се открият следи от езика на текстовете, възникнали в Морава и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски пласт, който свързва текста с паметници, като Зографското евангелие и Супрасълския сборник.