Св. Климент Охридски

Св. Климент, Охридски Архиепископ е ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици идва в България. Цар Борис ги приема и им възлага да просвещават народа.
Климент основава просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го прави епископ на Дрембица или Велица.

СВЕТИ КЛИМЕНТ (ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца.
През 893 г. той е ръкоположен за епископ на същата област. Автор е на 63 поучителни и на 26 похвални слова, на множество химнографски творби, служби и др. Според гръцкия му житиеписец архиепископ Теофилакт Св. Климент Охридски „изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил“. Това дава основание на мнозина учени да смятат, че Св. Климент е истинският автор на „по-ясната“ кирилица, докато глаголицата се приписва на неговия учител Константин-Кирил Философ.
Житие на св. Климент Охридски

Св. Климент Охридски, българска икона от 14-15 век.
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправят към Моравия, взимат със себе си от своята родина юношата Климент. От това следва, че той е роден в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружава своите учители в Рим, където е ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство прогонва от Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намира добър прием в родната си България, която вече официално е приела християнството и има нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпраща Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работи с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент е избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работи 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем обучава деца и юноши, а нощем се моли и пише: превежда книги от гръцки на български език; съставя проповеди за празници. Построява църкви и манастири.
Климент Охридски опростява глаголицата и съставя буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент има около 3500 ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Св. Климент умира на 27 юли 916 г. и е погребан в основания от него манастир „Св. Пантелеймон”
Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Краткото житие на Климент Охридски е известно в науката още с името
Охридска легенда
Названието Охридска легенда е създадено от руския славист В. А. Билбасов, който е взел под внимание, че житието е на светец, известен със своята дейност в Охрид и в неговите околности.
Най-старото издание на Краткото Климентово житие е от 1746 г., отпечатано в служба на св. Седмочисленици в град Москопол. В. И. Григорович, който е посетил през 1845 г. гр. Охрид, намерил там две жития на Климент: едното е Пространното житие, което сега се пази в Москва, а другото е Краткото житие на Климент. За намирането на ръкописа Григорович съобщава: „Житие на св. Климент намерих в Охрид в гръцки пергаментен ръкопис с жития на светии за месеците юни, юли и август…”. Както повечето жития, и Краткото Климентово житие е анонимно. Гръцките ръкописи носят заглавие: „В същия ден (27 юли) памет на светия наш отец първоиерарх и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид“.
Пръв Г. Баласчев, като взел под внимание, че охридските архиепископи Димитрий Хоматиан, Кавасила, Григорий и др. са писали части от службата на светеца, изказа предположение, че вероятно Димитрий Хоматиан (или Григорий) е написал и това житие.
Йордан Иванов с намирането на старобългарския ръкопис на житието установява точно и автора на житието — охридския архиепископ Димитрий Хоматиан.
Краткото житие е писано въз основа на Пространното Климентово житие. В гл. 4 се говори за преследването на св. Климент и другите ученици на двамата солунски братя от еретиците. В края се подчертава, че за това по-подробно се говори в пространната история. Авторът обаче е направил няколко грешки, които говорят за повърхностно използване на изворите и за историческа неосведоменост. Той приписва превеждането на богослужебните книги само на Кирил, Климент кръстил Бориса, бърка името на Симеон с Михаил , съобщава, че папата ръкоположил Методий за архиепископ на Моравия и България, а Климент бил ръкоположен от Методий за епископ на Илирик и на земите, които владеят българите . Димитрий Хоматиан съобщава, че Климент произхожда от европейските мизи, които народът обикновено нарича българи. Византийските автори твърде често наричат българите мизи. В това отношение е много характерно, че в надпис от XIV в. в охридската църква „Св. София“ архиепископ Григорий нарича българите мизи.

Най-много спорове е предизвикало даденото съобщение в глава 14 : (“изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“). В Пространното житие не се говори за Климентова азбука или дейност за подобряване на съществуващите дотогава азбуки. Някои учени мислят, че Климент е автор на славянска азбука. Понеже двамата братя са създали глаголицата, то Климент е автор на кирилицата. Дори някои препоръчват азбуката да се нарича Климентица, а не кирилица. Трябва да се приеме, че авторът на житието е почерпил от устен или писмен източник това сведение. Като се има пред вид, че славянската азбука не е била създадена в съвършен вид от един път, а дълго време е доуточнявана и усъвършенствувана, мнозина приемат за най-вероятно, че тук става въпрос за дейност на Климент в тази насока.
Краткото Климентово житие е важен извор за нашата история. То има и преводи на български. Ив. Дуйчев превежда славянския текст, като допълва повечето липсващи места по гръцкия оригинал.