Великоморавия


Великоморавия (лат. Moravia Magna) е средновековна славянска държава, съществувала от началото на 9 (около 830) до началото на 10 век, на територията на историческите райони в Чехия- Бохемия и Моравия, Силезия и днешна Словакия. Освен това е заемала и територии от днешна Унгария и Австрия. Предпоставки за нейното създаване са рухването на Франкската империя и Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моймир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г).
Столица на Великоморавия бил град Велеград при едноименното село в днешна Чехия. Твърде интересна е тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[[1]]), че Първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението и на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград.
Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу българите и германците. Но освен това той иска от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на немски. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от български славянски произход Константин-Кирил Философ и брат му Методий.
Така в 863 г. във Велеград пристигат Светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат във архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртата му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки католици. През 885 година под давлението на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
При Святополк I страната все повече започва да зависи от Немското кралство. Разгромена е от маджарите през 906 година.
Микулчице бе подсилено от 19 век и по-късно се превърнало в голяма (2 км ²) агломерация състояща се от различни селища и укрепления, разпределени в продължение на няколко речни острови. Площта оградена от укрепленията е само малко по-малка от областта на съвременната "Империята на Франките" столицата на област Регенсбург. Населението, изчислен на 2000 г., са живели от търговията и занаятите. Микулцице беше и преди всичко религиозен център, с първата каменна църква построена около 800. В най-голямата сред тях има три храма ,отвътре базилика с размери 35 м от 9 метра и отгоре с грандиозен купол. Единствената църква безопасно идентифицирана като Великата Моравска и в същото време все още неразрушена от времето се намира в близост Копцани. Нитра, вторият център на Империята, е управлявано автономно от наследник на династия като основните изтоцници на доход са от данъците и търговията. Нитра се е състояла от пет големи укрепени селища и двадесет специализирани занаятчийски селища, което я прави реална столица за нейното време. Занаятът включва производството на луксозни стоки, като например бижута и стъкло. В агломерация е бил заобиколен от няколко по-малки укрепления и религиозни сгради (напр. в Dražovce и Zobor). Братиславския Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. разкопките на гробището, разположени от базиликата донесоха резултатите от Великата моравски бижута, подобни по стил и качество че от Микулцице. Името на замъка е за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава "замъка на Браслав". Браслав от Панония е граф, назначен от краля Арнулф на Източна Франция. В Замъка Девин, в близост до Братислава, е охранявал Велика Моравия срещу честите нападения от Запада. Въпреки, че някои автори твърдят, че той е построена едва по-късно като крепостта на кралете на Унгария, разкопки от стари славянски селищни писма твърдят че е основан през 8 век. По време на Великата моравски период, Девинския замък е седалището на местен господар, чиито оданици били погребани около каменна християнската църква. Тези два замъка били засилени от малки укрепления в Девинската Нова Вес, Свати ЮР, както и от други. Повечето Велики моравски замъци са доста големи укрепления разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Типичните Велики моравски дизайн е комбинирана стена от сух камък с вътрешната структура на дървен материал напълнени с пръст. укрепления обикновено се формира на няколко съседни помещения заедно с елитните сгради концентрирани в центъра и занаятите в други заграждения. Повечето сгради Били направени от дървесина, но църковни и жилищни части са направени от камък. Понякога, по-рано, праисторически (Девински Замък) или римски (Братиславски Замък) укрепленията са били интегрирани. Най-малко няколко църкви (напр. в Братиславската, Девинската и Нитра) бяха украсени със стенописи, рисувани от прочути италиански майстори. Това е било доказано защото химическия състав на цветовете е един и същ както в северна Италия. В Нитра и Микулцице, няколко замъка и населени места образуват огромнт подсилени градски агломерации. Много замъци работят като регионални административни центрове, управлявани от местен благородник. За пример, Дуцове е бил центъра на Вах а Вах е управлявал Замъка цепелин а той от своя страна на Цепелинкия регион. Най-големите замъци обикновено са били защитени от веригата на по-малки укрепления. Малки силни (например Замъка Беков) замъци също били построени за защита на търговските маршрути и да се осигури подслон за селяни в случай на военно нападение. Само няколко примера от голямата моравски архитектура са изцяло реконструирани или консервирани. Единствената все още постоянна сграда е църквата в Копцани, макар и няколко други ранни средновековни църкви (например в Констолони на Трибеком, Михаловце и Нитра), може да бъдат също Велико моравски. Два музея на открито, в близост до Модра и Ухерске Храдисте и Дуцове, са посветени на Великата моравски архитектура

Няма коментари:

Публикуване на коментар