Атанас Далчев - ХИЖИ

Прихлупените вехти хижи

из крайнините на града,

стени с опадала мазилка

като че с белези от струпеи,

врата раззината и черна

и чер прозорец изпочупен -

о, тези вехти ниски хижи

на бедността и на глада!



Там слънцето е огнен костер

на знойна мъка и печал,

там никога не разлюлява

камбани шеметният празник;

трудът е вечен и безплоден

и бляновете са напразни,

макар нощта да е без сън и

денят в година натежал.





Там не живеят нито хора

и нито божии чеда,

но вятърът развява сенки,

които сведени се движат,

и съсухрени лица се мяркат,

дълбани от неспирна грижа,

и сякаш не лица, а маски

със вечний образ на глада.





Там радостта е непозната

и там смехът е чужденец,

и щастието не изгрява

над тези покриви разбити

под тях е безпределната радост

понякога да бъдат сити

и за щастлив се смята само

студеният и блед мъртвец.





Там небосводът е от пепел,

от жарки въглища, от плам

и често дъжд и зли вихрушки

стени и покриви разкъртват,

а мръсната земя излъхва

подобно чер и древен жъртвеник

зловоние към небесата

като молитвен тимиам.





1923 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар