Атанас Далчев - КАМЪК

Остаряват хора и дървета;

падат дни, нощи, листа и дъжд;

неизменен в есента и летото,

камък, ти стоиш все същ!



Нямаш нито жили, нито нерви,

нямаш нашата злочеста плът.

Съвестта и хилядите червеи

никога не те гризат.





Ти не си изпитвал още жаждата

от която почват вси беди

не грешиш ти никога не раждаш,

пък и сам си нероден.





Ти си свят. Не затова ли некога

в огнените стари векове

от гранит и мрамор е човекът

ваял свойте богове





Алена искра, от теб изтръгната,

камък, истината в теб прозрях

вечно и свето е само мъртвото,

живото живее в грях.





1927 г.