Атанас Далчев - Метафизически сонет

Напразно ти кълнеш жестоката съдба

и бедното тело осмиваш със злорадство

душа, ти свойта мощ и своето богатство

на него, тленното, уви, дължиш все пак.



Безумно не роптай, че бог те е затворил

като бунтовница в нерадостната плът,

без сетивата й от себе си навън

не би излязла ти, монадо без прозорци!





Ти властвуваш в света чрез тези сетива

и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,

докато тялото за теб покорно крее.





Какво ще му дадеш в награда за това

Когато отлетиш във блясък и във слава,

неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!





1927 г.