Жени с продадена съвест


 8 октомври 2011 г.
    През ХVIII век, векът на обособяването на етиката като наука, френските моралисти категорично поставят по-високо в тогавашния социален контекст жените преуспяващи в обществото чрез продажбата на тялото си от онези жени, които се явяват проститутки чрез рациото и съвестта си по пътя на обществената си реализация. В днешния социално-политически живот на Велико Търново поне три активни „общественички” на базата на редица безспорни основания, биха могли да бъдат поставени под нивото на обеднелите магистрални и тротоарни жрици на похотливата Афродита – СТЕФКА ТАНЕВА, ТЕОДОРА КАЛЕЙНСКА И БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА.
     Някои  от новоизлюпените великотърновски журналисти / За жалост мнозина от тях са мои бивши, много добри студенти!/ ще възроптаят, че отреждам на сегашната И.Д. кметица на Велико Търнова Стефка Танева почетно място в класация на жените с продадена съвест в града ни. Всъщност трудно ми е да подредя в правилния ред двата най-подходящи словесни етикета, които резюмират най-добре близкото минало на нереализираната фотографка, ръководеща понастоящем административните дела в общината – „убийца на Общинския клуб на „Отворено общество” или „перачката на  мръсните пари на бившия министър Димитър Луджев”.
    По силата на нелепа конюнктура преди десетина години госпожа Стефка Танева беше парашутирана на поста „Председател на клуб „Отворено общество” във Велико Търново, а с това беше ликвидирана и надеждата на търновци за ефективна работа на обществените и културните институции в града ни. Едно от първите присвоявания на Танева беше на обновяването на апартамента-офис на „Отворено общество” в града, на ул. Васил Левски №19, което тя възложи на „приятелска” до нейната собствена фирма строителна фирма. По законите на една „протоколна демокрация” пишещият тези редове, тогава член-основател на Клуба, беше избран за председател на „Контролен съвет по обновяването” на партерния апартамент на ул. Левски 19. И досега не ми е ясно чия собственост остана този апартамент-офис на Великотърновския клуб „Отворено общество”, платен с парите на Джордж Сорос! Дали не е вече лична собственост на госпожа Танева?
   Едно от основанията ми за подобно допускане: На дружеските събирания на Клуб „Отворено общество” Танева на всеослушание се хвалеше, че е придобила къщата /сега неин дом, точно зад сградата на Общината/ на многоуважавания в далечното минало на Велико Търново доктор Начев,  акушер-гинеколог, за жълти стотинки. Истината е, че „бизнес-дамата” Танева се е възползвала „изкусно” от наркозависимостта на дъщерята на лекаря /Дочка Начева/ и я беше подвела към „изгодна продажба”.
     Далеч по-скандална е бизнес-дружбата между ексминистъра Димитър Луджев и настоящата И.Д. кметица на Велико Търново. Най-голямото следващо „завоевание” на бившата фотографка е тенис-комплекса край Килифаревския манастир. Ако сред журналистическата колегия във Велико Търново  доминираше разследващата журналистика отдавна вече щеше да се знае кой е истинския купувач на АПК-ресторанта край Mанастира в село Килифарево, а и как е бил купен „под масата” комплекса Клуб-ресторант за пенсионери на улица Цветарска 14 А във Велико Търново. Във втория случай се спрягат две имена: на явния купувач Николай Томов и скрития общински посредник Веселин Георгиев, бивш заместник-кмет от СДС.
      Втората „жена с продадена съвест” във Велико Търново е несменяемата председателка на местната структура на Съвета на Европа Теодора Калейнска. Много ясно е, че, след като беше изкоренен от социополитическия контекст на старата столица либералния, но дълбоко социално ангажиран манталитет на „Отворено общество”, една бивша хонорувана университетска преподавателка по Научен комунизъм десетилетия наред представя Велико Търново в Брюксел. Една безгранично амбициозна марксистка философка, без знаене на нито един западен език, се разхожда из институците на Европейския съюз, съпровождана от кохорта преводачки, плащани от търновския офис на Съвета на Европа.
    Ако някой от чиновниците в Брюксел разбере, че в старопрестолния град на България общинската структура на ЕС се предвожда безмандатно от ревностна идеологическа труженичка на авторитарния Тодорживковски режим, той с най-пълно основание би приравнил „обновената” Република България с африканската държавица Брега на слоновата кост. Защото само в град, където сред собствениците на единия вестник се кипри гореупоменатата И.Д. кметица, а в другия, по комунистически „борбен” вестник, „коли и беси” доскорошен постоянен член на Окръжния пленум на БКП, е възможно една доскорошна преподавателка по Научен комунизъм да се афишиира като „социоложка” и ревностен поборник за НАТО.
    Още веднъж, за голямо съжаление на великотърновци единствената надеждна национална просветна институция – Великотърновският университет, която би могла да внедри в социалнополитическия контекст на нашия град както либералния Европейски дух, така и нагласата на Отвореното общество, се оказа блокирана поне засега /очакваме близките месеци с тревожен страх/ от дузина сътрудници на комунистическата Държавна сигурност. Ревностен защитник на явочна квартира на ДС е бил години наред и настоящият ректор на ВТУ професор Пламен Легкоступ. Негова раболепна креация е доцент Багрелия Борисова - доскорошен Декан на Филологическия факултет и несменяем вече два мандата Заместник-ректор на ВТУ.
     Поразителна е  безотговорността, с която в управленческата си програма ДС-ректорът обявява, че ще работи за успешната приватизация на втория в България извънстоличен университет. Такъв радикален трус в статута на ВТУ естествено трябва да се  обсъди в подробности от Общото събрание на академичния състав на Университета. Голямата беда е, че още през първия мандат на сегашния ДС-ректор в университета възходи на мода „коридорната демокрация”. Един от първите й усърдни радетели беше доц. Борисова, която преди всяко заседание на Факултетния съвет на ФФ „подготвяше” болшинството от членовете му в коридорите на университета.
    Госпожица Багрелия Борисова има главозамайващ възход към креслото на Заместник-ректор на Великотърновския университет благодарение на именно тази „коридорна демокрация”. Още през първата кандидат-ректорска кампания на проф. Легкоступ доцент Борисова „убеждаваше” колегите от подведомствения й факултет да гласуват „за”. Изумително беше, че още през първия си мандат ДС-ректорът на ВТУ, по чисто авторитарен маниер, издигна за свои заместници ревностните агитатори за издигането му, както и тримата му опоненти, за „да не му мътят водата”. Тази структура се мултиплицира „едно към едно” и през втория мандат на ДС-ректора при пълен блокаж на втория по значимост и авторитет колективен орган във ВТУ – Академичния съвет.
     Само в края на настоящето изложение ще приведа крайно смущаващото, но трудно за верифициране, твърдение, което, в опозиция на „коридорната демокрация” на Борисова, разпространява неуморимата „междукоридорна информация” в университета: Доц. Борисова била довела до финална степен  преговорите с много богат фламандски предприемач, който ще участва в приватизацията на Великотърновския университет.
     И тук цялата истина не би убягнала само на реално работеща местна разследваща журналистика, която, за жалост, в задушения от бивши ДС-сътрудници и БКП-величия социокултурен климат на Велико Търново, е неосъществима мечта. Едно може да се твърди със сигурност: Дясната ръка на търновския ДС-рекор, доц. Борисова, пребивава всеки семестър поне за две седмици във фламандската част на Белгия на разноски на ВТУ. Дано регулярните й посещения я направят в скоро време професор! Защото другата опция е далеч по-смущаваща – приватизация „под масата” на Великотърновския университет.


                                                                   Доц. Гено Генов

Няма коментари:

Публикуване на коментар