Разумен в безумието и мъдър в лудостта

(литературноинтерпретативно съчинение)

Дон Кихот е изключително колоритна и противоречива личност. Винаги е пълен с изненади и загадки, забавен и трагичен, безумец и мъдрец – той неслучайно е спечелил сърцата на много читатели не само в неговото време, но и днес.
Много от постъпките му будят смях, н в същото време размислите му са много задълбочени. Неговото безумие е реакцията на една високонравствена личност срещу суровия и безчувствен смут. Мъдрите му съвети помагат на практичния и прозаичен Санчо да стане по-добър човек – честен, самокритичен и добросърдечен.
Всеки от нас вярва в нещо, чиято истинност е недоказуема – в Бог, в съдбата, в любовта... Дон Кихот вярва в човешката добродетелност. Той просто вярва по-силно от всички нас. Въображението му е по-живо от това на всички останали, и точно в това ние откриваме неговата лудост. Ако хората вярват в съществуването на великани, той просто отива крачка по-напред – вижда ги в лицето на вятърните мелници.
Когато рицарят освобождава затворниците, всички смятат, че върши безумие. Никой не разбира неговия възвишен идеал – свободата. За него свободата е нещо, което само Бог може да дава или отнема – никой съд, никоя земна институция няма право да краде от човек нещо, дадено му от Бог. Дон Кихот е хуманист и затова вярва, че няма лоши хора – във всеки се крие нещо добро.
Ние сме склонни да мислим Дон Кихот за луд и защото той вярва в неща, отдавна отречени от съвременното общество. Вярва, че нравствените му идеали са постижими, че не всички живеят само за себе си, а все още има хора, които също като него правят „никому зло и всекиго добро”. Рицарят смята, че никой не бива да живее само за себе си и собственото си благополучие, а да помага на онеправданите и изпадналите в беда. Според него само така може да се изгради съвършен свят, в който всеки би искал да живее.
В XXXII глава Дон Кихот започва разсъжденията си с риторичния въпрос „Празна работа и изгубено време ли е да се скитам по света...?”, който сам по себе си съдържа утвърдителен отговор. Той не вижда по-добър начин да изживее живота от това да бъде рицар и да помага на света да стане по-добър. Той е готов на всякакви трудности и саможертви в името на единствената и благородна цел – да прави „всекимо добро и никому зло”.
Мъдростта на Дон Кихот проличава най-силно в съветите му към Санчо. Неговите съвети са много изчерпателни и наистина помагат на Санчо да стане по-добър човек и губернатор. Те са от най-различно естество – о вярата в Бог и справедливото отсъждане, до грижата за тялото и външния вид. Те не са никак налудничави – дори напротив, в тях е събрана цялата мъдрост на Дон Кихот и неговите идеали.
Във всеки от нас се крие по един Дин Кихот – мечтател, идеалист. Всички вярваме в доброто и любовта някъде дълбоко в себе си, макар и да не го признаваме. Дон Кихот е по-различен от нас само защото вярва много по-силно, вижда по-живо мечтите си, осмелява се да живее в света, който иск, без страх от присмеха на тези, които не го разбират или не искат да го разберат.