Мюмюн ТАХИР - Д Ж Е Н Т А И Л И Д В Е С Ъ Д Б И



Д Ж Е Н Т А И Л И Д В Е С Ъ Д Б И

През пролетта времето е приказно, вълшебно. Дните се изпълват със спали цяла зима движения и звуци, нацъфтяват акациите и липите – целият въздух е изтъкан от жизнерадостна възбуда и омагьосващи аромати. Наоколо е прекрасно - светлина озарява душата и в нея се възцарява спокойствие и хармония.
Както всяка неделна сутрин седеше под зеления чадър на кварталното бистро – в тоя час заведението беше още празно и можеше на спокойствие да си изчете вестника.
- Какво ли пише в тоя вестник? Сигурно е нещо много сериозно? – неочаквано чу приятен, топъл глас. Вдигна глава - до него беше застанала добре сложена, с ръст над средния, със съразмерни форми и доверчиви очи, жена на около трийсет - трийсет и пет години. Стоеше и сякаш чакаше не толкова отговор, колкото покана. Докато поемаше дъх, успя да хвърли поглед: малка, почти незабележима резка на горната устна придаваше своеобразно очарование на лицето й; беше облечена непретенциозно – дънки и бяла блуза, през чието отворено деколте се виждаше синджирче със златно кръстче и буквичка D. В жената, застанала до него, имаше нещо предразполагащо, нещо детински закачливо и непосредствено, което му подейства като леко електричество. Не я познаваше, вероятно започваше някаква игра и за да спечели време, преди да отговори, пое още веднъж въздух, но тя го изпревари:
-Монд дип-ло-ма-тик – засрича, като се поприведе, за да види по-добре заглавието.
- Чета за едно изоставено от родителите му и по-късно осиновено дете – отговори механично. Наистина четеше статията „Живот като приказка за пепеляшка”, публикувана в „Монд дипломатик”, който всяка седмица пощальонът оставяше в пощенската му кутия.
- Какво! – извика тя и изпусна чантичката от ръцете си; лицето й стана пепеляво сиво, разтрепери се…
Не знаеше как да реагира.
- Няма ли да ме поканите да седна? – попита тя и го погледна; очите й отново засияха. Настани се на стола до него, преметна косите си назад и тъжно-загадъчна усмивка се изписа на лицето й.
- Аз също съм изоставено дете - поде без покана - Никога не съм виждала майка си и баща си, осиновили са ме… - каза това на пресекулки, почти на един дъх и млъкна. Сълзите й потънаха в крайчеца на коприненото шалче.
Не знаеше какво да прави, мачкаше вестника и въртеше глава като ненаучил урока си ученик - тази неочаквана изповед го беше изненадала… В това свежо утро, когото на вълни преливаха ухания на рози, беше излязъл да се успокои и ободри...
- Моля ви, разкажете ми за съдбата на детето, описана във вестника, после ще разкажа за моята участ – прекъсна унеса му младата жена - Имам нужда да говоря, да споделям, сигурна съм, че ще ми олекне. Вие изглеждате интелигентен човек - вярвам, че ще ме изслушате. Казвам се Добролюба – рече спокойно и протегна нежната си ръка.
- Джента – отговори - и пое ръката й.
Тя се засмя предизвикателно и попита:
- Що за име е това!?
- Истинското ми име е Борис, но приятелите ми викат Джента – направи опита да обясни.
- Я не се занасяй – веднага мина на „ти” - Взех те за интелигентен човек… Знаеш, че на Борис му викат Борка, Борьо…
- Така е - съгласи се той. - Моите приятели ме кръстиха така - започнаха да се обръщат към мен с „Джентълмен”, но по-късно по законите на езиковата трансформация стана Джента, та сега съм Джента.
Добролюба се усмихна някак тайнствено, белите и равни зъби грейнаха като майско утро… С треперещи от вълнение ръце запали цигара и смукна жадно, дълбоко и продължително.
И двамата замлъкнаха. В настъпилата пауза сякаш по-силно, по-отчетливо започна да се чува шумът на тишината, но Джента знаеше, че това е туптенето на сърцето на събеседницата му. Съгласи се да бъде своего рода гръмоотвод на преживяванията, болките и несгодите на тази млада жена, да й даде възможност да изплаче мъката си. Тя наруши тишината:
- Е, ще ми разкажеш ли какво пише във вестника?
- Разбира се! В един студен февруарски ден в Сеул на странична улица било оставено бебе… В пелените му - документите за раждане и едно кратко писмо: „Толкова сме бедни, че не сме в състояние да си отгледаме детето. Нищо не можем да направим, освен да му пожелаем много шансове. Сбогом, детето ми.” Когато го намерили, цялото му тяло било посиняло. Занесли го в един детски дом, където никак не се учудили на случилото се - по онова време в Южна Корея заради беднотията хиляди семейства изоставяли децата си на улиците. През същата година едно френско семейство посетило Сеул. И решило да осинови корейско дете – случайно или не, попаднало на изоставеното дете. След кратък престой се върнало с него във Франция. Кръстили го Флор – цвете.
- Нейната съдба е разцъфналa като майскo цвете - прекъсна го Добролюба и неволно докосна резката над горната си устна. – Като малка съм паднала и съм се ударила.
- Придава ти очарование – не пропусна да отбележи Джента.
Характерна усмивка се появи на лицето й. Но не беше ясно дали се смееше или се самоиронизираше. Отпи от кафето си и продължи:
-След години разбрах, че съм била оставена до един контейнер. От майчин дом ме осиновили. Никога не съм търсила физическите си родители. Истинските ми са осиновителите – каза тя и си наведе главата.
На площадчето, недалече от бистрото, две дечица хранеха гълъби, чуруликаха и подскачаха от радост; на пейките майки люлееха детски колички. По небето, което бе станало лазурно синьо, кръжаха птици и се радваха на свободата си… Бяха недостъпни. Слънцето се беше издигнало високо и започваше вече да припича.
След малко Добролюба отново го погледна. Очите й бяха влажни; в тях той съзря искрици надежди за друго бъдеще. Но и прочете натрупаното през годините недоволство към сегашния живот. Без да си избърше сълзите, тя попита:
- По-нататък как се развива твоята история?
Усмихна се на това, че нарече статията негова история; отпи от кафето, от гърдите му излезе дълбока въздишка, усети как сърцето му болезнено се свива:
-Флор е министър във френското правителство. Досега не била ходила в Южна Корея, откъдето са я извели, когато е била шестмесечна. Не знаела нито дума корейски. Близките й я оприличавали на банан. Отвътре бяла, отвън – жълта. По външност може и да е корейка, но всъщност тя е истинска французойка, казвали за нея във Франция.
Добролюба го слушаше внимателно. Погледна я - видя огнена въздишка да излиза от устата й. Въздишката за миг освети зелените чадъри на бистрото, погали листата на акациите и липите, отлетя някъде и се върна при тях.
- Съдба и съдба! Едни осиновени деца стават министри, а други в ранни утрини търсят да разговарят с хора, да се освободят от тежести, за да им олекне…Добре, че ти беше тук… - погледна небето и видя как кръжащ на небето сокол се стрелна към земята да хване някоя невинно кудкудякаща кокошка наоколо. Сведе поглед и продължи:
-Завърших училище и като всички започнах работа. Бях доволна – заплатата ми стигаше, даже заделях и за семейството. В работата си намерих нови приятелки. Един ден след смяната отидохме на кафе. Докато си приказвахме, до нас седнаха двама младежи. Едно от момчетата непрекъснато ме гледаше; няколко пъти погледите ни се срещнаха. Най-накрая събра смелост и ме заговори.
- Бихте ли искала да отидем на разходка? – ме попита той. - До такава степен бях се впечатлила от него, че не успях да му откажа. Излязохме, поприказвахме. Kаза, че търси сериозна връзка и че ме харесва много. Обикнах го, между нас пламна любов - след време се оженихме. Бяхме щастливи, жизнени и влюбени един в друг. Аз работех в шивашки цех, Христо поправяше електрически уреди и печелеше добре. Родиха ни се две дъщерички – едната кръстихме на осиновителката ми Севдалина, а другата нарекохме Любимка. Любимката ми почина два месеца след раждането си…, а беше здравичка…
По лицето на Добролюба избиха червени петна, които след миг се напоиха от стичащите по страните й сълзи. Извади от чантичката кърпичка, избърса си лицето и погледна часовника:
-Има време. Севдето сигурно още спи. Нека спи горкото! Може ли да си поръчаме още по едно кафе?
Джента направи знак на сервитьорката, която след малко донесе две кафета.
- Прощавай! Нали не ти досаждам? Обеща да ме изслушаш!? -Замълча и погледна изпод чадъра на бистрото отсрещните липи; на Джента му се строи, че тя не видя нищо, а може би пък да гледаше някъде другаде. Отпи от кафето си и без да изчака отговора му, продължи:
- Всъщност, тук съм заради Севдалина. Тя е на 13 години. Когато беше на три, съпругът ми почина. Остана сираче, хубавицата ми.... Казаха, че го ударил ток! Не вярвам, той си разбираше от работата… Завидяха ни на щастието… Още не мога да го прежаля. Всяка седмица ходя на неговия и на Любимка гробове… Защо си отидоха, Боже?! – Добролюба пак зарида. - Сама отгледах Севдалинката си – продължи тя след малко - гледала съм я като очите си; не исках да расте без самочувствие, купувах й всичко – дрехи, обувки, каквито носят връстниците й. Тя ми е единствената… - Сълзите й паднаха в чашата. - Преди известно време отиде на гости на една своя приятелка на село. След като се върна, престана да говори - започна да съхне и вехне. Дъщеричката ми… мълчи, и мълчи, гледа само в една точка. Линее - престане да яде, няма нито сили, нито желание за нещо, престана да ходи и на училище… Къде ли не съм била, къде ли не съм я водила, но от никъде никаква помощ ... Не зная какво й се случило. Само ми каза, че една вечер отишли на дискотека - докато танцували, в един момент й станало зле и припаднала. Много е красиво чедото ми, струва ми се, че са я урочасали или не знам какво... Сега съм тук, а тя е в хотела, сигурно вече се е събудила. Ще я водя при тукашната гледачка. Чувала съм, че е излекувала много хора… В нея ми е надеждата… Искам моята Севдалинка да се върне в живота…
-Агнес ли се казва? – я попита Джента. Упрекна се, че в първия момент си помислил, че Добролюба започва някаква игра с него, а то…
- Да, така се казва. Да не би да я познаваш? – очите й пламнаха, искрица надежда парна страните й.
- Не я познавам, но съм чувал за нея. Говори се, че Ванга я е благословила. Иди, иди при нея. Вярвам, че ще ви помогне – думите литнаха като птички от устата му; беше убеден, че невидима сила го е накарала да ги изрече. Внезапно вдигна глава и недалече от масите ясно видя да се усмихва тринайсет-петнайсет годишно момиче, облечено семпло – с бяла блузка и дънки. Взорът му се закова като гвоздей в борова дъска; след миг отново потърси момичето, но то бе отлетяло така ненадейно, както се бе появило - погледът на Джента се опразни…, понечи да попита Добролюба дали и…, но тя го изпревари:
- Има Бог, който има правото да съди… Мен животът може и да се е опитал да ме сдъвче и изплюе, но лодката на моя живот не може да бъде изхвърлена от бурите – стана, вдигна тънките пръсти под формата на знака на победата и си тръгна.
Тишината в кварталното бистро оживя. Омагьосващите акациеви и липови аромати се понесоха след бялата блузка и сините дънки… Облаци затулиха слънцето, но то се изплъзна от пролуките им и погали като топла майчина длан околността. Бляскаво сребърните слънчеви лъчи докоснаха струните на Джентиното сърце, което виждаше усмихнатите очи на Севдалина. Джента почувства как го обхваща някаква особена лекота, как светлината прониква през кожата, как го връхлита приятна пролетна волност и стремление...

Иван Вълев - Бяло конче

БЯЛО КОНЧЕ в моя сън
вее буйната си грива.
В полунощ излизам вън -
кончето не си отива.

Младата луна - седло.
Звездните лъчи юзда са.
В детството ли е било?
В младостта ли ме пренася?

Конче, конче, я поспри,
южен вятър духа вън.
Докато броя до три,
да се сбъдне моят сън!

Иван Вълев

Поезия от Асен Масларски


Асен Масларски
ЛЯТНА ПЕСЕН

По килима на нивята
скитахме съвсем сами.
Сред тревите и житата
двамата сме по-добри.
Завидя ни и небето,
та пороен дъжд изви.
Някъде накрай полето
навес стар ни подслони.

От света отдалечени
любехме се като в сън,
а небето разгневено
пращаше ни гръм след гръм.
Край раззеленели ниви
въздухът дори блести!
Бяхме влюбени, щастливи –
вчерашните аз и ти.

Лятна буря, лятна песен –
всичко бе като шега...
Но защо ли днес не можем
да се любим под дъжда?
Лятна буря, лятна песен
потопена в красота...
Всичко времето отнесе
с бурята на младостта.

1978 (“Огън на брега”, 2000)

АЗ И ВЯТЪРА

Колко е лесно на среднощния вятър –
свири в ушите ми, разпуснал коси...
Прах от асфалта в очите ми мята.
Надбягва се с някакво късно такси!

Домът му е тук – край смълчаните къщи,
край отдавна немитите, прашни стъкла.
Тези тъмни очи на доволство намръщено,
притаили зад щори и очи, и сърца.

Ветре, спри се! Бъди ми приятел!
Не засипвай ме с прах. Разбери –
нямам дом. Тази нощ имам само тревата.
Остави ни до утре сами.

На разсъмване пак ще се влея в потока
с обичайните дневни неща...
Ще вървя, ще чета, ще се смея високо.
Ала как да забравя нощта?!

1980 (“Вън вали”, 2009)

ВЛАКЪТ НА МОЯ ЖИВОТ

Искам да се будиш с мене всеки ден
посипана с кристали от смях.
Този миг да е последен ако ще!
Чак сега докрай проумях,

че кога, кой и в какво е грешил
няма никакъв смисъл да зная.
Щом си с мен днес – така съм решил
и не искам да свършим до тук.

Да вървим там, където е лято
и където животът не спира.
Да вървим! Знам колко песни непяти
ни очакват по дългия път.

Често си повтарям: “Искам!” – а това
все още значи, че съм жив.
Както и да съм притиснат от света
пак ще му говоря на ти!

Поучавам се сам: “Момче, вдигай гарда!
Под тревата е тъмно и тихо.
И живей – днес! Пей и се радвай,
но така, както ти си желал.

Няма да спра да искам и чакам
мечтания плод да докосна.
Просто трябва да стигна навреме за влака:
влака на моя живот.

1989 (“Спасителят пна прага”, 1992)

СЛЕД ДЪЖДА

Заваля...
И така ще вали дълги нощи и дни.
От града ще останат само мокри контури.
Ще откриеш внезапно колко много беди
е донесла среднощната буря.

Ще запомниш дъжда. От това ще боли.
Всеки спомен е старо огнище...
В него чак до зори всяка нощ ще гориш
със наивната вяра след туй да е чисто.

Всеки дъжд ще е част от красиво “преди”.
Всички локви ще тръпнат от спомени.
Ще нагазиш ли в тях? Хайде – крачка в страни!
Няма риск под небето огромно.

Не излизай. Навън все така си вали...
Самотата отвсякъде дебне.
Но едно запомни! Всяка нощ във съня
ще се любим със теб – за последно.

199 (“Огън на брега”, 2000)

Политическо завещание на Адолф Хитлер


Повече от тридесет години минаха от 1914 г., когато дадох скромния си принос като доброволец в Първата световна война, наложена на Райха.
В тези три десетилетия любовта и верността към моя народ са ръководели всичките ми помисли, действия и целия ми живот. Те ми дадоха силата да реша най-трудните проблеми, лежали някога пред смъртен човек. В тези три десетилетия аз похарчих силата и здравето си.
Не е вярно това, че аз или който и да е друг в Германия през 1939 г. е искал война. Тя беше желана и умишлено предизвикана единствено от чуждите политици от еврейски произход или работещите за еврейските интереси. Аз направих твърде много предложения за ограничаването и контрола на въоръжаването, на които идните поколения няма да са достатъчно малодушни, за да не обърнат внимание, при поставянето на отговорността за избухването на тази война върху мен. След ужасяващата Първа световна война никога не съм пожелавал да има втора срещу една Англия или Америка. Ще минат столетия, но от руините на нашите градове и паметници ненавистта към истински отговорните винаги ще се надига към хората, на които дължим всичко това: интернационалното еврейство и неговите лакеи.
Само три дни преди избухването на войната между Германия и Полша аз предложих решение на немско-полския проблем на британския посланик в Берлин - интернационален контрол както в случая със Саар. Това предложение също не може да бъде пренебрегнато. То бе отхвърлено само защото управляващата клика в Англия искаше война, отчасти поради търговски причини, отчасти под влиянието на пропагандата на интернационалното еврейство.
Аз не оставих никой да се съмнява, че ако хората в Европа още веднъж бъдат третирани като обикновени листове на акции в ръцете на тези интернационални финансови конспиратори, то тогава цялата отговорност за кланетата трябва да се дири в истинските виновници: евреите. Нито пък остваих у някого съмнението, че този път милиони европейски деца с арийски произход ще умрат от глад, милиони мъже ще загинат в бой и стотици хиляди жени и деца ще изгорят или ще бъдат бомбардирани в градовете ни, без да бъде потърсена сметка на истинските виновници по един макар по-хуманен начин.
След шест години война, която въпреки всички неуспехи, един ден ще влезе в историята като най-величествената и героична проява на волята за живот на един народ, аз не мога да изоставя столицата на тази държава. След като нашите сили са твърде слаби, за да удържат вражеските атаки, и след като нашата съпротива бе отслабена от едни толкова слепи, колкото и безхарактерни, същества, аз искам да споделя съдбата на милиони други, останали в града. Освен това аз няма да падна в ръцете на врага, който иска ново представление, режисирано от евреите, за да отклони вниманието на истеричните маси.
За това реших да остана в Берлин и тук да избера доброволната смърт, когато преценя, че резиденцията на фюрера и канцлера вече не може да бъде защитавана. Умирам с щастие в сърцето, съзнавайки неоценимите дела и постижения на нашето селячество и нашите работници и уникалния принос в историята на нашата младеж, носеща моето име.
Че съм им признателен за всичко е също така очевидно както желанието ми, те да не престават да се борят и, без значение къде, да продължат да се бият с врага на отечеството, верни на идеалите на великия Клаузевиц. Чрез саможертвата на нашите войници и вярата ми в тях до смъртта, в немската история са посети семена, които един ден ще покълнат, за да известят славното възраждане на националсоциалистическото движение в истинска обединена нация.
Много от нашите най-смели мъже и жени се заклеха да свържат живота си с моя докрай. Помолих ги, а накрая им наредих да не правят това, а да изиграят своята роля в по-нататъшната борба на народа. Помолих лидерите на армията, военноморските сили и военновъздушните сили да укрепят националсоциалистическия дух на съпротивата на войниците ни по всички възможни начини със специално ударение на факта, че аз в качачеството си на основател и създател на движението предпочитам смъртта пред страхливото оттегляне или дори пред капитулацията.
В бъдеще може да стане въпрос на чест за германските армейски офицери, както е вече в нашата флота, отстъпването на територия и градове да е невъзможно и че над всичко друго командващите трябва да дадат блестящ пример на изпълнено с вяра посвещение на дълга до смърт.
 
Част II
 
Преди смъртта си, изключвам от партията бившия райхсмаршал Херман Гьоринг и му отнемам всички права, предоставени му с указа от 29 юни 1941 г. и от речта ми пред райхстага на 1 септември 1939 г. На негово място назначавам флотски адмирал Дьониц като райхспрезидент и върховен командващ на въоръжените сили.
Преди смъртта си, изключвам от партията и отстранявам от всички заемани длъжности бившия райхсфюрер на SS и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер. На негово място назначавам гаулайтер Карл Ханке за райхсфюрер на SS и началник на германската полиция, а гаулайтер Паул Гислер за министър на вътрешните работи.
Гьоринг и Химлер с тайните си преговори с врага без мое знание и против волята ми и чрез незаконните си опити да заграбят властта в държавата, освен предателството лично срещу мен навлякоха непоправим срам върху целия народ.
С цел германския народ да получи правителство от достойни хора, които ще продължат войната с всички средства, аз като фюрер на народа назначавам следните членове на новия кабинет:
· Президент на райха: Дьониц
· Канцлер на райха: д-р Гьобелс
· Министър на партията: Борман
· Министър на външните работи: Зайс-Инкварт
· Минстър на вътрешните работи: гаулайтер Гислер
· Министър на войната: Дьониц
· Върховен командващ на армията: Шьорнер
· Върховен командващ на военноморските сили: Дьониц
· Върховен командващ на военновъздушните сили: Грайм
· Райхсфюрер на SS и началник на германската полиция: гаулайтер Ханке
· Министър на търговията: Функ
· Министър на земеделието: Баке
· Министър на правосъдието: Тирах
· Министър на културата: д-р Шел
· Министър на пропагандата: д-р Науман
· Министър на финансите: Шверин-Крозиг
· Министър на труда: д-р Хупфауер
· Министър на военното снабдяване: Заур
· Ръководител на германския Трудов фронт и министър без портфейл: д-р Лай

Въпреки че някои от тези мъже, включително Мартин Борман, д-р Гьобелс и други заедно с жените си, по своя собствена воля решиха да не напускат столицата при каквито и да било обстоятелства и се подготвиха да умрат с мен, аз ги моля да приемат моето искане да поставят благополучието на нацията над собствените си чувства. С работат си и верността си те ще останат и след смъртта ми близо до мен като се надявам, че духа ми ще продължи да живее сред тях, подкрепяйки ги винаги. Нека бъдат сурови, но никога несправедливи, нека преди всичко да не допускат действията им да бъдат водени от страха и нека винаги за тях честта на народа да е над всичко на земята. Накрая те винаги трябва да помнят, че нашата задача за укрепването на националсоциалистическата държава предствалява работата на идните столетия, така че всеки трябва да подчини личните си интереси на общото благо. Моля всички германци, всички националсоциалисти, мъже и жени, и войниците от вермахта да останат верни и предани до гроб на новото правителство и президента.
Над всичко настоявам правителството и хората да се придържат към расовите закони в цялата им строгост и безмилостно да се съпротивляват на всеобщия отровител на всички нации - международното еврейство.
Съставено в Берлин на 29-ти април 1945 г. 4:00 сутринта: Адолф Хитлер
 
Свидетели:
· Гьобелс
· Борман
· Кребс
· Бургдорф

____________________________
Източник: http://www.boinaslava.net/thirdreich/imena/AHpolitichesko.htm

НА ДНЕШНИЯ ДЕН БОРИС ЕЛЦИН ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ СВАЛЕН С ВОЕНЕН ПРЕВРАТ



20 юли 2012


На 20 юли 1998 година руският президент Борис Елцин трябвало да бъде арестуван и властта да премине във военните. Две седмици обаче преди това организаторът на заговора генерал Лев Рохлин бил убит във вилата си.
Метежниците възнамерявали да използват за преврата самата охрана на Кремъл. Но тъй като войниците от Кремълския полк нямали затвори на пушките си и патрони, самите високопоставени заговорници трябвало да им внесат покрай Спаската кула в големи чанти и затвори, и патрони. Те обаче не знаели, че са тотално следени. А и не се криели особено старателно. Със смъртта на Рохлин нещата били старателно потулени, без да има арестувани и съдени. Всичко се ограничило с чистка сред офицерството.

Това е единственият прецедент в постсъветската история, когато е организиран „истински военен заговор” и армията е направила опит да излезе от ролята си на статист.

Генерал-лейтенант и депутат от Държавната Дума Лев Рохлин, отказал се от званието „Герой на Русия” за „гражданската война в Чечня”, развил през 1997-1998 година развил такава бурна опозиционна дейност, че изплашил и Кремъл, и цялата опозиция. „Ние ще изметем тези Рохлиновци” – се заканил президентът Елцин, а депутатите-комунисти с гласовете си подкрепили свалянето на метежния генерал от поста шеф на парламентарния комитет по отбрана.

В Думата генералът, под чието командване е щурмуван Грозни, влязъл в групата „Нашият дом е Русия”. Той обаче бързо се разминал във възгледите със слабата партия на властта, напуснал фракцията и създал „Движение в подкрепа на армията” (ДПА).

В организационния комитет влезли бившият министър на отбраната Игор Радионов, бившият командващ Въздушнодесантни войски Владислав Ачалов, ексшефът на КГБ Владимир Крючков и още мнозина фигури, притежаващи забележимо влияние и връзки в средите на силовите органи.

Последвали пътувания из регионите с персонален самолет, услужливо предоставен от ВПК, срещи с губернатори, препълнени зали в големи градове и най-отдалечени военни гарнизони. Навсякъде Рохлин държал твърд и категоричен тон, говорел без заобикалки, че президентът Елцин опропастил ВПК и армията, а след това ще доведе до пропастта и цяла Русия. Той на висок глас твърдял, че наближава катастрофа за държавата.

Идеята да се завземе властта се оформила постепенно. Според генерал Ачалов, Рохлин разчитал да се опре на волгоградския 8-и корпус, чийто командир бил до 1993 година. Даже и след като станал депутат в Държавната дума редовно се срещал с офицерите, лично наблюдавал превъоръжаването му и способствал за превръщането му в едно от най-боеспособните съединения.

Два батальона морска пехота от Тихоокеанския флот две-три денонощия живели на летището, като чакали с два самолета да отлетят за Москва. В Севастопол бригада морски пехотинци очаквали сигнал да потеглят. Въздушнодесантното училище в Рязан, само на 200 километра от Москва, стояло твърдо зад заговорниците. Имало договорки с ръководствата на Таманската и Кантемировската дивизии да не се намесват. Московския кмет Лужков също бил участник в заговора на Рохлин.

Планирани били и безредици срещу Елцин в Москва по различни поводи, както и стачки. Рохлин получавал щедро финансиране от ВПК, заради намалените държавни поръчки. По време на първомайските празници през 1998 година били организирани серия от прояви под знамето на Движението за подкрепа на армията.

Договорена била и подкрепата на белоруския президент Александър Лукашенко.

А президентът Борис Елцин можел да разчита само на бригада от вътрешни войски в Калач. Но именно тази единствена бригада блокирала ръководството на заговора във Волгоград на 20 юни, докато в една баня уточнявали детайли за преврата. После контраразузнавачите пуснали запис от разговора в банята пред участниците в заговора. А 8-и корпус във Волгоград бил разформиран.

След провала на 20 юни била определена нова дата за акцията – 20 юли. Но на 3 юли в четири часа след полунощ генерал Рохлин бил застрелян в собствената си вила в село Клоково в Московска област. Прокуратурата обвинила съпругата му Тамара, че това е направила тя след семеен скандал.

Рохлина никога не признала, че е застреляла съпруга си. Според нея генералът е убит от собствената си охрана. При това същата нощ от вилата им е изчезнала огромна сума пари, събрана от съмишленици на Рохлин. Заради извършената услуга властта не е преследвала престъпниците. Подобна версия има основания. Тримата – бодигардът Александър Плескачев, войникът-пазач на вилата и шофьорът – не могли да отговорят на елементарни въпроси на адвоката: например какво са правили в нощта на убийството и как не са чули двата пистолетни изстрела?

Доводите на подсъдимата, че спящият й съпруг е застрелян от трима непознати с маски, а нея са я пребили и заплашили да я убият, ако не поеме вината върху себе си, останали неопровергани.

Съмишленици на генерал Рохлин обаче са на по-друго мнение. Според тях охраната е подкупена и допуснала тримата убийци във вилата. После те са ликвидирани в горичка на по-малко от километър. Труповете на 25-30 годишните мъже с огнестрелни рани са облени с бензин и запалени.
Руски медии съобщиха, че предния ден, 2 юли, Федералната служба за сигурност (ФСС) е снела наблюдението над Рохлин и никой никого не попита какви са причините.

Същата нощ, 3 юли, е убит съратникът на генерал Рохлин, шефът на юридическата фирма „Профит” Юрий Маркин.

През 2001 година, когато от името на президента Владимир Путин е направено предложение на Рохлина в Можайската колония да бъде помилвана, тя отхвърлила предложението като сделка със съвестта й.

Делото на Тамара Рохлина се проточва повече от 6 години. През 2005 година Европейският съд по правата на човека удовлетворява жалбата й заради продължителното разглеждане на делото в съда, като отбелязва, че това е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, в частта за „справедлив процес в разумни срокове”. Едва след това Рохлина е осъдена на 4 години затвор, но й признават шестте години затвор преди присъдата. Тя не оспорва решението на съда. Вече никой не я преследва, но другите убийци никой не ги издирва.

В началото на 2000-те години в руските медии за първи път прозвучаха версии за причастността на новоизбрания президент Владимир Путин в отстраняването на Лев Рохлин. Бившият руски вицепремиер Михаил Полторанин обяви имената на четиримата, взели решение за убийството на Рохлин в една вила – на първо място е поставен Борис Елцин. Те отначало искали да поръчат убийството на шефа на московското подразделение на ФСС Савастянов, но после се спрели на чекиста с „хладни рибешки очи” Владимир Путин. И само три седмици след убийството на генерал Рохлин, на 25 юли, тогавашният шеф на ФСС Ковальов е вдигнат през нощта от постелята и му заповядали през следващите 20 минути да предаде пълномощията си на световно неизвестния Владимир Путин като нов директор на службата, за което президентът вече е издал указ. И това се случва с ръководителя на най-мощната специална служба в света. За какви заслуги Путин е издигнат шеметно бързо? Случайно ли е?

Какви главозамайващи тайни може да има в мъничето Андора или какви страшни престъпления може да се случат в лилипута Лихтенщайн? Никакви, нали? А от необятната енигма Русия, на границата между рационалния Запад и мистичния Изток, с нейната прозрачна непрозрачност и традиционна непредсказуемост всичко може да се очаква. Дори президентът й да е организатор на политическо убийство.
 


http://www.blitz.bg/news/article/146642




Интервю с Иван Костов 17 Юли, 2012

bTV/стенограма http://www.focus-news.net/

 17 Юли, 2012

Водещ: Лидерът на ДСБ Иван Костов ни е на гости. Добро утро.
Иван Костов: Добро утро.
Премиерът е чудовищно неграмотенВодещ: Днес някои от вестниците са получили информация какво пише в доклада на Европейската комисия, макар че официално утре той ще бъде оповестен. Доколкото знаем, вече е на вниманието на представители на правителството и на някои висши магистрати. Вие имате ли информация какво пише в този доклад, така чакан, вече отговаряме още преди да е прочетен?
Иван Костов: Най-съществената информация е, че, макар да изтича срокът на наблюдение, мониторингът, той ще бъде продължен, което означава, че България не се е справила със задачите, които е трябвало да реши в тези пет години. Това е най-същественото.
Водещ: Кое мислите наклони везната в това решение?
Иван Костов: Несправянето с организираната престъпност, което в последните три години беше обявено като цел на правителствената политика на ГЕРБ.
Водещ: Мислите ли, че уволнението на съдия Мирослава Тодорова и събитията, които се разразиха след това уволнение, са се отразили в доклада и може ли това да е капка, наклонила везната за едно или друго решение, или всички ние тук в България отдаваме прекалено голямо значение на тези събития?
Иван Костов: И да е имало някакво въздействие, то е било туширано от навременните реакции на президента, на първо място, а и на премиера Борисов, който специално отиде в Брюксел. Може би там решиха да спрат сигналите, които излъчваше Съюзът на съдиите, но след това, искайки да се преразгледа решението, до голяма степен елиминираха остротата на проблема. И от тази гледна точка едва ли е въздействано.
Водещ: Споменахте президента Плевнелиев. Вчера той влезе в много остра полемика със свой колега от правителството на ГЕРБ – с Цветан Цветанов. Двамата взаимно се обвиняваха...
Иван Костов: Бивш колега.
Водещ: Бивш колега, разбира се, но така или иначе излъчени от една и съща партия. И се предполага топлина в отношенията на политическата сцена да се демонстрира между тях двамата. Остротата беше изненада за всички. Вчера Цветан Цветанов буквално обвини в некомпетентност президента, който сякаш влязъл в общия тон на критики по отношение на това уволнение.
Иван Костов: Точно това поведение на президента е изиграло роля за смекчаване на някои по-остри реакции срещу...
Водещ: Имате информация или предполагате?
Иван Костов: Почти съм убеден. Защото първоначалният вариант на доклада съдържаше и по-остри формулировки. Вижте, това, което се вижда отстрани, то се вижда и отвътре, а то е, че съдебната власт е в тежка ситуация, не се справя със задачите и очакванията на обществото, много далеч е от очакванията. А пред нас е проблемът на възпроизводството на един безпомощен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, защото той в момента се преизбира. Единствените, които предложихме решение в тази ситуация, държавническо, което да направи опит този проблем да не се възражда непрекъснато, сме ние от „Демократи за силна България”. Надявам се, че колегите в парламентарната група на Синята коалиция ще ни подкрепят. От седем години, от осем години, от създаването си ние атакуваме непрекъснато въпроса за липсата на реформи в съдебната система. И ето, сега предлагаме пет мерки, които могат да бъдат приведени много бързо. Те са да няма политическа квота в избора на Висш съдебен съвет, за да бъдат натоварени съдиите с цялата отговорност, и прокурорите, за съдбата на системата си, да не я делят с политиците, защото се получава общо дело, за което никой не отговаря. Второ, да отидат на пряк избор, тоест да ги избират самите съдии, да ги избират самите прокурори и това да бъде наистина система, по която най-авторитетните да отидат в управлението. След това, да се намали квотата. Те в момента са 22 души, да се намали на 12, тоест да бъдат много по-малко, тъй като няма работа за всички. Те в момента са повече, отколкото изпълнителната власт, те са повече от министрите. След това, мандатът им да бъде намален от пет на три години, за да знаят, че контролът, който ще бъде упражняван върху техните решения, ще бъде непрекъснат. И накрая, да не са постоянно действащ орган, тоест да си остават съдии, да си остават прокурори, да бъдат сред колегите си, за да не се чудят сега откъде идва натовареността или какви са аршините, защо се мери с едни или с други аршини. Ето тези пет стъпки могат да бъдат предприети веднага. Разбира се ако има достатъчно енергия, моментът е подходящ да се търси национално съгласие за промяна на Конституцията, която още по-силно да елиминира слабостите в съдебната система и наистина да ни направи нас всички, политиците, отговорни към реформите на системата.
Водещ: Какви са тези промени?
Иван Костов: За конституционните промени ние много пъти сме говорили. Но аз мисля, че за съжаление сме много далеч от идеята да се търси политически консенсус, за да се промени Конституцията. И в този смисъл ще говорим празни неща с вас. Но има решение и решението е да се посрещнат исканията за реформи в съдебната система. Вие си спомняте навремето господин Борисов как се измъкна от това. Той каза: аз давам още шест месеца да се оправят. И изглежда са се оправили, защото след онези шест месеца, които той им даде навремето, не последваха никакви действия. А в самото начало на това Народно събрание имаше консенсус да се отиде към реформа на съдебната система.
Водещ: Това да няма политическа квота сред състава на ВСС е идея, но от колко години, припомнете ни, дайте ни хронология, от колко години има политическа квота в състава, изобщо този модел кога е наложен?
Иван Костов: Не мога да ви кажа точно, но може би от времето на конструирането на ВСС.
Водещ: Говорили сте си с ваши колеги от ГЕРБ например, всички тези промени, пет на брой, някои от тях да залегнат и да засягат избора на следващия ВСС?
Иван Костов: Ние сме алтернатива и опозиция на ГЕРБ. От тази гледна точка си общуваме с тях през медиите.
Водещ: Имаше времена, в които се срещахте с представители на ГЕРБ, включително и с Бойко Борисов.
Иван Костов: Тези, които искат подкрепа министри, и сега я получават, и сега защитаваме определени трудни решения за ГЕРБ от позицията на Народното събрание, не се крием, но специално по тази тема никой не е търсил никакъв контакт.
Водещ: Добре, предстои да видим. Само да се върнем на темата за евродоклада. Казахте, че сте имали информация, че се е готвел много по-тежък удар...
Иван Костов: Не, той и сега е достатъчно...
Водещ: И оценката е била много по-тежка. Но намесата на Плевнелиев с репликата му по повод уволнението на Мирослава Тодорова като че ли е смекчил остротата на доклада. Правилно ли ви разбрах?
Иван Костов: Да, но не го абсолютизирайте това. Много хора се опитаха да намалят ефекта от този скандал. А скандалът в очите на европейците е излизането на съдии да протестират срещу системата. Трябва да сме наясно. Това е нещо, което просто е извън представите на европееца. Това нещо се опитаха да тушират не само президентът, казах, премиерът Борисов поиска това решение на ВСС да бъде коригирано, не знам защо, как си представяше въобще, че е възможно? Министърът на правосъдието също се обърна на 180 градуса, след това пак се обърна на 180, тоест той направи пълен кръг. Но все пак беше туширан този ефект.
Водещ: Откъде имате информация какво има в доклада, какво е трябвало да има и как...
Иван Костов: От открити източници.
Водещ: Какво имате предвид точно?
Иван Костов: Има източници...
Водещ: Защото е секретен, той е в ръцете на представители на кабинета и на висши магистрати и естествено с уговорката да не излиза в медиите преди неговото официално обявяване утре.
Иван Костов: Аз преди два дена казах пред колеги, включително от ГЕРБ, че желая успех на премиера. Като е отишъл в Брюксел, поне да успее да омекоти част от тези по-остри заключения. Вероятно е успял. Нека да приемем, че е успял.
Водещ: Какво имате предвид под „вероятно е успял” при условие, че удължават срока на наблюдение.
Иван Костов: Той отиде извънредно в Брюксел.
Водещ: Да, това го знаем.
Иван Костов: Вижте, той пази изпълнителната власт. В момента няма нищо против атаката да отиде срещу ВСС, срещу правосъдната система, ако щете срещу главния прокурор, ако щете срещу Върховния касационен съд, няма нищо против това, защото това по някакъв начин изважда изпод огъня дейността на основния фактор на правораздаването – министъра на вътрешните работи.
Водещ: Успял ли е да извади от огъня министъра на вътрешните работи...
Иван Костов: Не мога да кажа.
Водещ: ...и всичко, което е под неговата шапка, като изпълнение на онези критерии, които се оценяват в доклада.
Иван Костов: Знаете ли, ако погледнем това през съдбата на тези хора – лекарите от Горна Оряховица, които бяха обвинени от вътрешния министър от трибуната на Народното събрание...
Водещ: Записи бяха изчетени от техните разговори.
Иван Костов: Чете записи, обвини ги, съсипа живота им. Ако погледнем през призмата на тези хора, какво се е случило за тях? Знаете ли, вътрешният министър обича да казва, че никой не стои зад жертвите на престъпленията. Сега е моментът да го попитаме сега, след като бяха оправдани тези доктори...
Водещ: Вчера бяха оправдани.
Иван Костов: ...кой ще понесе отговорността за жертвите, за разбития им живот, за това, което те са преживели, защото те са жертва не на престъпници, те са жертва на злосторническа власт, тя им го е причинила това нещо. Това в представите на западния човек, на човек, отрасъл в демокрация, е една от най-големите злини, нека да не се самозаблуждаваме. Зло, причинено от хора с власт, се преживява като най-болезнено преживяното зло.
Водещ: Една скоба за тези наши зрители, които не си спомнят. Бяха изчетени записи от разговори между лекари, в които те се учудват, че едно малко бебе, в него все още има живот, смятайки, че в него няма. Вчера се е стигнало до заключението, че детето е мъртвородено и вината на тримата лекари, чиито разговори бяха оповестени, поне между двама от тях, е нулева. В скоба, за да разберат зрителите ни за какво говорите.
Иван Костов: Да. Говоря за зло, сторено на трима лекари, които аз съм защитавал от трибуната още от мига, в който това нещо се случи, защото не считам, че вътрешният министър е в правото си да причинява това нещо на хората. Той не е съда, той не е тази институция, която има отговорността да го прави. Докато тези неща са факт, МВР носи голяма част от отговорността.
Водещ: Чуйте какво каза вчера по ваш адрес човекът, когото цитирате доста често, а именно вицепремиерът Цветан Цветанов осъди във ваше изказване в парламента по повод решението на ВСС за съдия Мирослава Тодорова още в първите дни, часове по-скоро, след решението на ВСС да я уволни. Какво казва? Че не сте в час с действителността и преследвате политически дивиденти. Какви политически дивиденти преследвате?
Иван Костов: Че някой не е в час, го казах аз от трибуната, изчитайки политическата позиция на Синята коалиция. Това са мои думи, отнасящи се за господин Цветанов и казани в реплика, след като той влезе в една много остра атака срещу мен по повод на декларация, която аз чета от името на Синята коалиция. Така че няма какво да обяснявам, той просто е обърнал моите думи и ги е насочил срещу мен. Никакъв политически дивидент. Не може да се обвинява който и да било, след като се сочат, ето ги решения, които аз току що казах как да бъде преодолян най-тежкият проблем в страната в момента – загубата на авторитет от страна на ВСС. Защото главният прокурор, гледам пред вас вестника, доста по-критично го каза. Той казва: изглеждаме идиотски.
Водещ: Така каза главният прокурор вчера по време на това извънредно заседание на ВСС.
Иван Костов: Подобно нещо каза и председателят на Върховния касационен съд. Тоест има и самокритични хора там. Те не изглеждат никак добре, не изглеждат авторитетен орган в момента. Важно е това да се реши.
Водещ: Вчера вашият колега Екатерина Михайлова, дано не бъркам, че именно тя изнесе информацията, че е внесена на онова прословуто заседание от края на миналата седмица на ВСС извънредна точка за искане за уволнението на Мирослава Тодорова, именно от правосъдния министър Диана Ковачева.
Иван Костов: Така е.
Водещ: Откъде имате тази информация?
Иван Костов: Ами в понеделник се обявява какво ще дебатира Висшият съдебен съвет в четвъртък. В този понеделник, в който предшестваше четвъртъка, когато беше уволнена госпожа Тодорова, нямаше такава точка. Тази точка се е появила впоследствие, вероятно във вторник или в сряда. Тъй като имаме копие от решението, виждаме, че се е появила впоследствие и е влязла като извънредна точка.
Водещ: От правосъдното министерство твърдят, че не тази точка, а точка за наказание на друга съдийка е влязла в последния момент и заради интереса към Мирослава Тодорова този факт някакси е останал в сянка, за другата съдийка.
Иван Костов: Не. Нашата информация е тази. Много лесно може да проверят всички, просто да видят в архива какво е било обявено и какво се е случило. Това само показва, че някой е произвел провокацията, която впоследствие всички се опитаха да замажат. И този, който е, е от правителството.
Водещ: Преднамерено?
Иван Костов: Да, преднамерено.
Водещ: Използвате дума, която използваше и Бойко Борисов – провокация.
Иван Костов: Да, провокация, но тя идва откъм изпълнителната власт. Тя не идва от ВСС, той не се е самоорганизирал да го направи това.
Водещ: Кого обвинявате? Правосъдния министър?
Иван Костов: Който го е внесъл. Той е член на кабинета, вероятно колегите му, с които работи, това е вътрешният министър и министър-председателят, няма кой да е автор на такова действие. То е невъзможно да го направи самичък.
Водещ: Времето лети. Да ви върна към една тема от миналата седмица, която като че ли поотшумя. Друг министър от кабинета – Делян Добрев, ни върна в годините, в които по време на вашето управление като министър-председател са подписани договорите за изграждането на ТЕЦ-овете „Марица” 1 и 3 и припомни, включително и фактите, които и тогава вашият вицепремиер Петър Жотев ви е изтъквал, преди да подпишете договорите, да дадете картбланш за изграждането на тези ТЕЦ-ове, че на изключително висока цена българският потребител след години ще плаща тока, който ще се продава от ТЕЦ-овете и че в никакъв случай не трябва да се стига до подписване на такива договори. Защо се смеете?
Иван Костов: Защото вие...
Водещ: На такъв сериозен въпрос, повдигнат от министър Делян Добрев.
Иван Костов: Защото вие наистина повтаряте едно и също нещо.
Водещ: Кои ние? Аз?
Иван Костов: Да вие, вие бяхте в предаване с моя колега Наско Атанасов, тази теза я повтаряте вече за втори път, чувам я от министър-председателя: вижте колко е прост. Откакто са започнали да работят тези централи, за които вие говорите в момента, цената, по която се изкупува тока, е константна, непроменена. Сега ми кажете, връщайки се в трети клас, където се учат уравненията, може ли константа в уравнение да предизвика покачване на цената, тоест на резултата в края? Константата да е променливата величина. Може ли да промени решението? Вижте колко е елементарно.
Водещ: Аз искам само съвсем елементарно и простичко да цитирам вашия колега Петър Жотев, който казва, че цената, заложена, на която ще се изкупува този ток и то в продължение на 15 години, е много висока.
Иван Костов: Там няма цена.
Водещ: А какво има? Понеже никой не е виждал тези договори.
Иван Костов: Ами да, защо не ги покажат? Там няма цена. Цената се определя от ДКЕВР. Вижте колко лъжи една върху друга.
Водещ: И Петър Жотев ли тогава?
Иван Костов: Да. Там има схема, в която е казано, и във всички такива договори се казва на какво се базира цената, че цената на лигнитните въглища, на елементите, които... Но това е елементарна схема – цената се определя от ДКЕВР и е определена години след това.
Водещ: Вашите решения бяха натоварени с отговорността за повишение на цената на тока.
Иван Костов: Вижте, от абсолютно неграмотни хора. Аз, за да покажа каква чудовищна неграмотност е това, прибягвам до примера с уравнението, в което...
Водещ: Кой е неграмотен, министърът, който дава този пример?
Иван Костов: Той злоупотребява с договорите.
Водещ: А кой е неграмотния в случая?
Иван Костов: Неграмотният е министър-председателят, защото това е негова любима теза. Той е чудовищно неграмотен. Не може константа, пак да повторя това, това го учат децата в трети клас по аритметика, константа не може да предизвика покачване цената на тока. Една постоянна цена не може да предизвика покачване на цената. Каквото и да се наговори над всичко това, не може да има такова обяснение, разбирате ли? То е алогично.
Водещ: Мъча се да си обясня и аз защо се говори това. Може би защото ТЕЦ-овете са заработили твърде късно и се удължи периодът на тяхното изграждане, единият през 2010-та, другият през 2011-та и сега се отразява това?
Иван Костов: Не, не, но откакто са заработили, все една и съща цена имат те. Другаде се е качила цената, другаде са решенията и ние тези неща ги казахме всичките в позицията си – основната причина да се стигне до покачването на цените е това, че НЕК беше вкаран в неплатежоспособност, но това е да финансира началото на изграждането на АЕЦ "Белене". И втората причина е многобройните издадени разрешителни за производство на евтина енергия на приближени хора, но на специални инвеститори, които са довели до тези промени. Това е причината. Но аз искам нещо да кажа на хората, ако позволите, защото тук, задълбавайки се в аритметиката, те останаха някакси встрани хората.
Водещ: Говорим за неща, които не виждаме. Тези договори не сме ги видели и на мен затова ми е малко трудно да водя с вас този разговор. Цитирам Петър Жотев, който тогава бие алармата и казва: цените ще бъдат високи, потребителите ще трябва...
Иван Костов: Не, не продължавайте това. Този разговор просто няма как да го водите, без да имате информация, сама го признавате. Аз ви казвам какво има в договорите. Освен това ви казвам друго, просто е обидно да го повторя трети път – не може константата да доведе до покачване. Нали си спомняте, то е елементарна връзка. Просто наистина трябва да се разбират тези прости основания. Каквато и да е била цената, тя е влязла и няма как да предизвика 16% увеличение. Във връзка с 16-процентното увеличение, аз искам да кажа на хората следното, за бизнеса и 13 за хората – нека да мислят за тази цена, мислейки за зимните месеци. Нека сами начертаят стратегията си и начина, по който ще се справят, защото истинският удар на тези цени, както и на цените на горивата, които вероятно ще вървят нагоре, ще се усети в зимните месеци. Така че сега в лятото, тук има една дребна хитринка на управлението, която... вдигат се цените през лятото, когато потреблението на горивата и на отоплението е малко, а всъщност ефектът им е през зимата. Аз искам да призова хората да мислят за този ефект, да не мислят за тези другите неща, просто те да помислят как да се справят сега вече, при тези дадени от властта условия. Защото тези условия с 13 и 16% увеличени, те са дадени от сегашното управление, което е имало възможност в продължение на три години, а предишното в продължение на осем години, да променят каквото и да било лошо, сглобено или недобро и т.н.
Водещ: Благодаря ви много. Лидерът на ДСБ Иван Костов, гост в предаването ни

http://dsb.bg/bg/blogs/article/3331



Как са пренесени документите, униформата и оръжието на Васил Левски от Румъния в Търново


За това разказва в спомените си за българските въстания, издадени през 1983 година, революционният деец Никола Обретенов. Към края на юни 1872 година Левски занася в Гюргево документи на БРЦК и ги поверява на верни комитетски дейци заедно с униформата си от Българската легия и оръжието си, за да ги прехвърлят в България. С тази задача се заема присъстващият на срещата син на баба Тонка от Русе Никола Обретенов. Използван бил моментът, че на Петровден се провеждал в продължение на цяла седмица панаир в Гюргево, по времето на който преминаването през р. Дунав ставало масово и без документи.
„Левски ми предаде – пише в спомените си Обретенов – напечатания устав, квитанционни кочани и други книжа заедно с униформата, сабята и пушката, за да ги прехвърля в България и препратя в Търново, от гдето трябваше да му се предадат в Българско. В същото време Левски ми повери и три изрезки таен шифър, които ние наричахме „скари” за Букурещ, Гюргево и Плоещ за кореспондиране”.
Пренасянето на подозрителния багаж Обретенов преценява като много отговорно и рисковано дело и обмисля сериозно начина и хората, на които да се повери, за да се запази в тайна. Затова той повиква майка си баба Тонка от Русе, с която обмислят подробностите. Време за губене нямало. Тя се свързва с доверени жени и роднини в Гюргево – дъщеря си Петрана, майката на Д. Горов, баба Станка, и се заемат с опасната работа. Тъй като за пренасяне на пушката и сабята била нужна висока фигура, от Букурещ извикват съпругата на Любен Каравелов Наталия. Жените привързват отделните вещи под дрехите си. Каравелова привързва с връв пушката и сабята под дългата до петите й дреха и в определеното време наемат каик и се отправят за Русе като женска компания. Никола Обретенов тръгва с друга лодка преди тях, за да ги посрещне на русенския бряг. Наталия Каравелова не могла да седне и стояла права. Каикчията турчин няколко пъти й предложил да седне, но вместо нея баба Тонка му отговорила на турски, че коконата много обичала да гледа реката и затова предпочитала да стои права.
Като стигат на русенския бряг, където имало портичка за къщата на баба Тонка, ги посрещнал Али ефенди, полицейският паспортен пристав на пристанището. Той, като забелязал толкова жени с баба Тонка, я попитал какъв е този калабалък с нея. Смелата революционерка не се смутила и като дава път на жените да отидат в дома й, се спира да му обясни: „Нали знаеш, че имам дъщеря мома, ще я сгодявам за един момък от Гюргево. Това са свати, които идват за годежа. Заповядай и ти да те почерпя, както е нашият обичай”. Али ефенди обещал да се възползва от поканата, но отишъл към службата си. Баба Тонка побързала да настигне жените вкъщи, където ги очаквал Никола. Тъкмо успели да приберат всичко, което носели в тайното скривалище, и Али ефенди пристигнал за почерпката. Баба Тонка го напоила с ракия и той си заминал. Така пренасянето на важния товар дотук преминало благополучно. Само на Наталия връвта, с която била превързана пушката, направила рана на рамото.
Рано на следващия ден Никола Обретенов с близките си опаковал багажа в юрган и дюшек, увил го в черга и го зашил като денк. Той намерил каруцар за Търново, но възникнали нови трудности. При конака в каруцата се качил турски ефенди – офицер, който също отивал за Търново. Обретенов разказва по-нататък: „Като видя багажа, турчинът ме попита: „Защо носиш толкова багаж?”. Казах му, че напускам Русчук и отивам да се цаня на работа в Търново. Като стигнахме махалата Сарая на края на Русе, каруцарят се обърна към мен и ме попита: „Момче, имаш ли тескере за Търново?”. Казах му, че имам и почнах уж да го търся в джобовете си, но не можах да го намеря. Казах, че съм го забравил вкъщи. „Иди го намери и ми го донеси, защото на нас, каруцарите, ни е забранено от полицията да возим пътници без тескерета”. Нямаше как, върнах се да си извадя тескере. Но чиновникът в участъка ми каза, че ще ми издаде тескере, ако му представя бележка от бирника, че съм си платил данъка. Отидох при бирника бай Стефан Гирдански и го помолих да ми издаде бележка, а като се върна, ще му се изплатя, но той отказа. Такива бяха българите на турска служба – по-лоши и от турците. Изпаднах в затруднено положение, багажът трябваше да се достави в Търново, но нямах пари да платя. Отново на помощ дойде горката ми майка, тя не знам откъде намери пари. Платих данъка, взех тескере и го показах на каруцаря. Намерих ефендито заспал върху багажа – по-голяма сигурност откъде можех да намеря”.
В гр. Бяла пътуващите спрели да пренощуват. Обретенов останал да спи в каруцата при багажа, макар че турският офицер му предложил да му уреди стая в конака.
В Търново ефендито слиза при конака, Обретенов закарва багажа в Щърбаковия хан, заключва го и тръгва да търси дома на Иван хаджи Димитров, председател на Търновския революционен комитет, и го уведомява за поръката на Васил Левски. Като се мръква, Димитров изпраща свои комитетски хора да пренесат денка в дома му. Извадени са вещите на Апостола. На сутринта Никола Обретенов заминава обратно за Русе доволен, че е успял да изпълни благополучно волята на Васил Левски.

Христо СТАНЕВ



http://www.borbabg.com/?action=news&news=20197

ФИЛЮВА ПОЕЗИЯ




- Кой лопа тукана нущяс?
- Яз лопам – речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? – речи Филю.


- Си чул ти някуй уйдурма…
- Съм чул ми! – речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута…
- Ми… срам ма й! – речи Филю.


- Да зема ся да дода вън…
- Ила, де – речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм – речи Филю.


- Да флезиш, ама де да знам…
- Да фляза – речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни – речи Филю.


- Виднъш да скочиш тос дувар…
- Ши скоча! – речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! – речи Филю.


- Шта пусна, ама що и как…
- Пусни ма! – речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак…
- Ши висна! – речи Филю.


- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш’ мълча, ми! – речи Филю.
- Оф, ши да стисна май учи…
- Стисни ги – речи Филю.






Източник: http://narvi.zavinagi.org/?p=344

Проф. д-р Любомир Стойков: Държат елита далеч от властта



20 юни 2012

 Политици превръщат чалга стила в начин на живот Любомир Стойков е университетски преподавател, журналист и пиар консултант. Автор е на 20 научни, научнопопулярни и публицистични книги за медиите, културата, модата и човешкото общуване.
Обучил е над 2000 студенти в сферата на журналистиката, модния дизайн, бизнеса и публичната комуникация. Създател на първото в България телевизионно предаване за мода – „Блясък” по БНТ (1994); автор и водещ на най-популярното лайфстайл шоу по Нова телевизия – „От игла до конец” (1995 – 2003). Автор на 50 документални филма за световноизвестни дизайнери. Интервюирал е над 100 знаменитости от целия свят – в сферата на модата, киното и попмузиката. Носител е на националния приз „Човек на ХХI век”, на Наградата за принос в имиджмейкърството, на „Жълта роза” на Зонта Интернешънъл и др. Популярен е с фразата „Симпатията е взаимна!”

Интервю на Стефан Стоев

- Проф.  Стойков, какъв е нашият елит днес – кой го определя, кой го направлява, кой го критикува?

- Истинският елит, или поне голяма част от него, не е във властта, не носи отговорност за съдбата на България, за съществуването на обикновения човек у нас. Най-умните, най-талантливите, най-честните и най-моралните бягат от управлението на държавата или просто не са допускани до него. Ако това не е вярно, защо страната ни е на последно място в ЕС по минимална работна заплата? Поради коя причина България е най-корумпираната в Евросъюза?

- Ако всичко това не стои по този начин, защо сме на последно място по цели двадесет и един критерия според Гугъл?  Кой е в елита и кой е извън него – това не се определя от партийни схеми, протоколни указания или несериозни медии, а от колективната памет и от реално стореното за благоденствието и просперитета на обществото и народа. Истинският елит не търпи спекула и манипулации и не може да бъде направляван, защото всъщност елитът е призван да води, да направлява
Всеки има правото да критикува елита или онзи, който се мисли за негов представител, но е грешно – даже престъпно, да не се допуска елитът до управлението.

- При тази девалвация на морални и духовни ценности кои са днешните идоли на младото поколение?

- На върха на езика ми е да кажа: Силиконови певачки, бездарни футболисти, мускулести примитиви, милионери, които си търсят съпруги… Но ще кажа и друго, тъй като участта ми на университетски професор всекидневно ме среща с безкрайно любознателни и талантливи студенти, които с ирония или многозначително безразличие се отнасят към смешната ценностна ситуация у нас. Техни кумири са Стив Джобс и Бил Гейтс, Ал Пачино и Робърт де Ниро, Лари Кинг и Опра Уинфри, Карл Лагерфелд и Мартин Маржиела, Димитър Бербатов и Лионел Меси, Еминем и Zaz. Наистина съм щастлив от факта, че с вкус и култура те преодоляват домораслите критерии и манипулации, че са богато информирани, компетентни, мотивирани и остро критични.

- Защо политиците и медиите имат сериозен принос в опростачването на обществото?

- Разбира се, че е така! Така нареченото опростачване е може би най-голямата рана на съвременната ни култура. Модерните ценности се размиват и ерозират: на мястото на интелигентния и красив език безпардонно се намърдва примитивният и пошъл изказ; в пространството доминират постъпки и действия, пренаситени с арогантност, бабаитлък и тарикатлък от ниска проба. Политиците и медиите са лидери на общественото мнение и от това какви идеи, норми, образци, стил и държане лансират те зависи в максимална степен  нивото на културата и гражданското съзнание. За съжаление много от политиците се превръщат в шоумени, пускат дебелашки шеги и неотклонно следват „чалга” стила, правейки го начин на живот. Повечето медии ги популяризират охотно, величаят ги и налагат това като всеобща мярка за съществуване, вместо да разследват жестоките проблеми на действителността, да разобличават корумпираните политици и да показват стойностни модели на живеене.

- Освен на летището – има ли VIP и на друго място у нас?

- Много важните хора, каквото всъщност означава абревиатурата VIP, по правило са значими личности, които са важни за обществото, будят силен интерес и са търсени и желани от медиите. Място за „випаджии” има навсякъде. Банално е сега да говорим за червените килими и коктейлните зали. Параметрите на висшето и светско общество са очертани още от Франсис Скот Фицджералд и Труман Капоти…Темата за разделението на VIP и „простосмъртни” не ме вълнува толкова, колкото въпросът за сближаването между тях. Риалити форматите на телевизията създават впечатлението, че всеки може да бъде VIP и че границите са заличени, което обаче е много илюзорно. У нас с понятието  VIP ужасно се преиграва и това неминуемо води до неговата девалвация. Далеч по-важно е истинските „випове” да намалят своята суетност и показност и да се ангажират още по-резултатно с важни социални и хуманни каузи.

- Какво ни чака, щом модни икони на тийнейджърите са чалгаджийките с повече силикон?

- Сред последните избрани БГ модни икони няма нито една фолк певица. Според нашата класация (на електронното списание Fashion Lifestyle Magazine и на още 30 утвърдени лайфстайл журналисти) такива за 2011 г. са Мария Илиева, Евгения Калканджиева и Деница Атанасова–Гергова. Дълбоко вярвам, че тази профанация и вулгаризация чрез чалгата постепенно ще отмре или поне ще бъде силно ограничена. И сега има положителни примери за това – особено онези фолк изпълнителки, които развиха вкуса си или пък се довериха на професионални стилисти – имам предвид Глория, Алисия, Галена…

- Какви поражения нанася чалга културата за формиране на естетически вкус у младите хора?

- Ужасни, трайни и почти непоправими! Особено на подрастващите, които 100% са екранно, медийно поколение и за много от тях подобно пренасищане с „фолкаджийки” означава „много яко” и „голяма работа”. Три са най-страшните поражения от чалгата – формиране на примитивизъм, вулгарност и крайно консуматорство. Елементарното отношение към живота заличава шанса за ценностно израстване. Вулгарните текстове и намеци опошляват истинските чувства, посягат грубо на красотата на любовта и секса. А консуматорството блика отвсякъде – най-важни са парите, колите, лукса, при това превърнати в самоцел. Наистина е кошмарно, че чалгата продължава да натрапва прекаления сексапил, смесвайки в музикален тюрлюгювеч по един непоносим начин ориенталското, балканското и европейското. Убеден съм, че те могат да се миксират далеч по-качествено и стойностно.

- Лавинообразно расте броят на предаванията, които бълват медийни еднодневки с претенции на звезди?

- Собственици и шефове на телевизии дават мило и драго за висок рейтинг на всяка цена, а това означава повече рекламодатели, повече приходи, повече печалби. Те носят и огромната отговорност за профанирането на съвременната култура… Регулационните органи също не бива да се ослушват, трябва да се намесват по-решително, „по-прокурорски”. Разберете ме правилно! Никога няма да отрека на медиите желанието да бъдат интересни, атрактивни и сензационни! Публиката има потребност от това и глупаво би било да й се откаже…Люпилнята за звезди всъщност е публична фалшификация и подмяна на ценностите. Пълно е с квазери, създадени от риалити шоута. Лошото е, че тези псевдо знаменитости запълват медийното пространство за сметка на общуването с истински таланти, със стойностни хора, с действителните, а не с измислените герои.

- Как българинът да е в крак с модата – артистичният елит има само усет и вкус, парите са у парвенютата. На кого да подражават младите?

- Невярно е твърдението, че българинът е кичозен по манталитет и няма добър естетически вкус. Напротив. Твърдя, че в това отношение превъзхождаме много нации, които иначе са с далеч по-висок стандарт на живот. Българските мъже и особено жените ни изконно носят в себе си естетическото усещане. Вярно е, че парите са незаменимо средство за скъпо и луксозно облекло, но съм виждал много богати хора, облечени адски зле, тъй като са естетически инвалиди. Аутлетите, навлизането на бързо оборотните модни стоки, както и растящата конкуренция позволяват с немного средства да се купят качествени дрехи и да се комбинират подходящо, придавайки модерна и елегантна визия. Не мисля, че младите трябва да подражават на някого конкретно. Най-важното е те да успяват чрез външността си да изразят себе си и да отстояват своята индивидуалност по един красив и автентичен начин…

Източник: frognews.bg

Подобряване на търсенията в Windows чрез използване на индексирането: често задавани въпроси





Windows използва индекса, за да извършва бързо търсене на най-често срещаните файлове на компютъра. Ето отговорите на някои често задавани въпроси относно индексирането.

 Кои файлове се индексират?
По подразбиране се индексират всички най-често използвани файлове в компютъра. Индексираните местоположения включват всички папки в библиотеките (например всичко в библиотеката "Документи"), електронната поща и офлайн файловете. Файловете, които не се индексират, са програмните и системните файлове – тези файлове рядко се търсят от повечето потребители.

 Как да добавя или да премахна местоположения за индексиране?
Най-лесният начин да добавите нещо към индекса е да включите папка в дадена библиотека. Когато го направите, съдържанието на папката автоматично се индексира.

Можете също така да добавите нещо към индекса без да използвате библиотеки. Добавяне или премахване на местоположение за индексиране:

Щракнете, за да отворите опциите за индексиране.

Щракнете върху Модифициране.

За да добавите или да премахнете дадено местоположение, отметнете или изчистете квадратчето му в списъка Промяна на избраните местоположения, след което щракнете върху OK.

Ако не виждате всички местоположения на компютъра в списъка, щракнете върху Покажи всички местоположения. (Ако са показани всички местоположения, опцията Покажи всички местоположения няма да е активна). Ако се покаже подкана да въведете администраторска парола или потвърждение, въведете паролата или потвърдете.

Ако искате да включите папка, но не с всичките й подпапки, щракнете върху папката и изчистете квадратчето до подпапките, които не искате да бъдат включени в индексирането. Тези папки ще се появят в колоната "Изключи" на списъка Резюме на избраните местоположения.

 Мога ли да спра за малко индекса за търсене на Windows?
Индексът за търсене на Windows подобрява ефективността на търсенето, като следи имената на файловете и друга информация за по-голямата част от файловете на компютъра. Най-добре е да оставите индексът да работи непрекъснато във фонов режим, но можете да го спирате за около 15 минути.

Спиране на индекса за малко
Щракнете, за да отворите опциите за индексиране.

Щракнете върху Пауза. Ако се покаже подкана да въведете администраторска парола или потвърждение, въведете паролата или потвърдете. (Индексът трябва да работи, за да е активен бутонът "Пауза").

 Мога ли да индексирам целия си компютър, за да ускоря всички търсения?
Не трябва да правите това. Ако направите индекса твърде голям или включите местоположенията на системните файлове (например папката "Програмни файлове"), обикновените търсения ще станат по-бавни. За най-добри резултати ви препоръчваме да добавяте само папки, в които търсите често.

 Как да отстраня проблеми в търсенето и индексирането?
Ако изпитвате проблеми при търсенето, например твърде бавно търсене или непълни резултати от търсенето, стартирайте програмата за отстраняване на неизправности в търсенето и индексирането, за да разберете дали тя ще успее да открие проблема.

Щракнете, за да отворите програмата за отстраняване на неизправности в търсенето и индексирането.

В зависимост от това колко сериозен е проблемът, може да се наложи програмата за отстраняване на неизправности в търсенето и индексирането да рестартира услугата Windows Search.

 Ами ако използвам Windows Server 2008 R2?
Може да се наложи да инсталирате роля за файлови услуги на компютъра, за да са налични всички опции за търсене и индексиране. Можете да направите това от конзолата "Диспечер на сървъра". За да отворите конзолата, щракнете върху Старт, въведете Диспечер на сървъра в полето за търсене и щракнете върху Диспечер на сървъра. За повече информация относно инсталирането на ролята за файлови услуги, в лентата с инструменти на конзолата "Диспечер на сървъра" щракнете върху Роли, след което върху Кратка помощ за ролите.

Мирослав Писов: Аркан пиеше с македонските митничари в Скопие, а нашите „кокаинови крале“ са обикновенни подизпълнители на Белград




24.06.2012 


София /КРОСС/ Майор Мирослав Писов е бивш ръководител на Регионалното звено за борба с организираната престъпност в Благоевград. През 2006 г. за малко бе основният обвиняем по делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората по време на акцията “Респект”. Понастоящем работи за неправителствени организации, занимаващите се с проблемите на престъпността. Вестник „Шоу“ тези дни взе интервю от него, което е изключително интересно и показателно за много неща, случващи се както в нашата страна, така и в някои съседни на България държави…

- Майор Писов, как се стигна до завидното присъствие на българите на световния кокаинов пазар?

- В самото начало на 90-те, когато СИВ и съответните икономически връзки се разпаднаха, на сцената излезе формирането на контрабандните канали. Първо каналите за стоки, после идват наркотиците. Всъщност те са вървели заедно, но ние не сме го знаели, защото са били по второ направление и само най-висшият ешелон на държавата е имал контрол Основното тук са “Сивите вълци”, които са си паравоенна фашистка организация, и с които държавата е имала много специални отношения. “Сивите вълци” са организацията, която движи търговията с наркотици към Западна Европа.

Вторият канал, с който сме работили, е кюрдският. За тях това са каналите за финансиране на кюрдските политически организации, които естествено не получават държавна субсидия.

Куфарната търговия с Турция в началото на 90-те също има значение за формирането на някои бъдещи наркоканали.

- А какво стана със старите канали на спецслужбите?

- Някой ги приватизира. Кой е този някой ли? Ами то във всяка разработка винаги се кипри някой или друг наш колега, но не това е основното. Това не беше толкова страшно. Най-опасното беше, че в един момент всичко мина под контрола на сръбските специални служби. Защото реално при нас големите пари дойдоха от югоембаргото. И кой се появи на Балканите като водещ бащина дружина? Появи се един фашист като Милошевич. Последният председател на сръбската компартия Иван Стамболич беше убит и в България също има хора, които са свързани с неговото убийство. И какво се получи? СИВ се разпадна, но Сърбия като техен лидер запази връзките си с необвързаните страни, включително и тези в Южна Америка, откъдето идваше и кокаина. Другият канал, който сърбите държаха, беше от Афганистан през Турция. Арабският пазар, където също имаше много членове на движението на необвързаните страни, беше потребителят на амфетамините. Имаха връзките и със страните от Африканския рог и т.н. И в един момент се получи така, че тези политически взаимообвръзки на всички нива се запазиха, не се разпаднаха като СИВ.

-  И едно на едно от нивата на тези политически взаимообвръзки са били и наркотиците под държавен контрол, доколкото ви разбирам?

- Естествено. Получи се така, че при Милошевич, а и след него, Сърбия овладя цялата балканска престъпност. Всички наши организирани престъпни групи се закачиха дали при Аркан, при Легия, Робърт Матанич. Преди да нарочат Брендо за кокаинов крал, кой беше той, помните ли? Никой! Кокаиновият крал беше Сретан Йосич? А кой беше той? Второразреден криминален престъпник, който се издигна в йерархията и дори имаше наглостта да ни предложи изплащане на външния дълг срещу печалбите от далаверата с кокаин. Можеш ли да бъдеш такъв без някой да те посрещне оттатък, в Южна Америка, да ти има доверие?! Без някой да гарантира за тебе?! Гарантът бяха сърбите. Нас кой ни познаваше в Южна Америка? Никой! А в тоя бизнес задължително трябва да имаш сигурни гаранти зад себе си. Това бяха хората на Милошевич, режимът на Милошевич. Сърбите бяха в основата на това гарантиране и включване на нашите групи в сериозните канали за кокаин.

- Тоест, нашите големи играчи с кокаина са били нещо като подизпълнители на сърбите?

- Това е елементарната логика. То е елементарно за проследяване. Като почнеш от Кузман Гуслеков, който пръв отиде в Южна Америка, минеш през Робърт Стефанов, Поли Пантев и Сретан Йосич и стигнеш до Брендо. В един момент основните държави на Запад започнаха да се притесняват, защото тези канали за кокаин придобиха политически фашистки подтекст на Балканите.

- Откъде правите този извод?

- Просто кокаинът се купуваше от Южна Америка, където, не трябва да забравяме, че след Втората световна война се настаниха много фашистки военнопрестъпници. Аз съм чувал за една ничия територия между Бразилия и Аржентина, където кокаинът е много евтин. Тя, разбира се, фиктивно е ничия, но иначе под чие влияние се намира, питам аз? Така че, ако твоят бизнес зависи от тази фашистка мая, то ти каква психология ще формираш и съответно ще пренесеш на Балканите? А каква е ролята днес на т. нар. нови държави в Южна Америка? Ами президентът на Боливия Ево Моралес?

- Е, той просто защити коката като растение във Виена на сесия на ООН по наркотиците и заяви, че производителите на кока не са наркомафия, потребителите на кока не са наркомани, а самият лист кока в естественото си състояние не е кокаин и т.н.

- Да, но в същото време той оглавява Асоциацията на производителите на кокаин. Ами Уго Чавес, президентът на Венецуела? Сега той е основният играч в тази игра. Нали и той се нуждае от тези огромни пари от кокаина, за да си купува примерно самолети СУ и т.н. Тоест в един момент кокаиновата престъпност придоби политически измерения

- Да се върнем на Балканите и у нас…

- Ако говорим за паравоенните формирования на Аркан и Легия, Ратко Младич и т.н., трябва да отчетем също, че голяма част от международната организирана престъпност прерасна в международен тероризъм. Днес терористичните организации с кого контактуват, за да си набавят финансов ресурс и оръжие? С международната организирана престъпност естествено, а ние си заравяме главите пясъка и си мислим, че това не ни заплашва! Когато аз съм участвал в разследването на контрабандните канали на организираната престъпност през ГГПП “Кулата”, нас никой не ни вземаше на сериозно, въпреки че образувахме 250 дела. И – нищо! Ония отгоре им казваха: Абе оставете ги тия, нека си “спортуват”. Нашите източници донасяха, че Аркан пие и яде с македонските митничари в Скопие… Опираме до това, че нашата организирана престъпност намери своите покровители в лицето на Милошевич и сръбските паравоенни структури.

- И какво се получи в резултат на всичко това?

- Нашите висаджии и сикаджии бяха малките началници. Всички те, така или иначе, бяха принудени да работят за т. нар. нов тип фашизъм. Големите началници не бяха тук. “Монтерей” и “Апостолите” са митология. Всичките тези големи босове на организираната ни престъпност обслужваха новия тип фашизъм на Милошевич и определени страни от Южна Америка. Аз съм изследвал по принуда тези процеси, защото Благоевград и Благоевградска област бяха логистичната база на тия канали, поради близостта си със Солун и пристанището, като едно предмостие нагоре за основните стоки и най-вече за дрогата. Там долу, в Петричко, действаше Маниката. Нататък цялата поредица от поръчкови убийства всъщност тръгна не от тия 600 кг. кокаин, които бяха откраднати от Киро Брежанеца. В един момент „паднаха” онези 839 кг. кокаин в Испания, за които никой днес не говори официално. Това става през есента на 2004 г. На въпросната яхта „Есприта” хващат едно момче от Благоевград. Угринов се казва – човек, когото познавам, и който можеше да кара колело, но не и яхта. На 20 януари 2005 г. Убиват Кьоравия. Впоследствие хващат и други момчета от Благоевград. Така световната наркомафия стигна и наказа тези издънки. Тук не става въпрос за убийства за пари. Една от големите легенди е, че наркобосовете убиват заради загубени поръчки и пари. Не е така! Тези между тях и пазара си плащат всяка доставка. Защо последва поредицата от убийства? Защото нашите издъниха каналите

Стигнаха дори до Георги Илиев. Знаете ли, че по наша информация преди Брендо кокаиновият крал в България беше именно Георги Илиев и той не случайно даваше сигнали, че иска да се оттегли от „големия бизнес”, но куршумът го стигна преди това. А Брендо какъв беше? Висаджия от Тополовград, който държеше турската граница.

- Значи намеквате, че и убийството на Георги Илиев е свързано със заловената огромна пратка кокаин на испанската яхта „Есприта”?

- Да. Убийството на Георги Илиев вероятно също беше свързано с испанския провал. Световната наркомафия понесе огромни загуби.

Издънката в каналите, чрез които се реализират печалбите, не се прощава – там е жестоко и се реже на месо…

Ами че всичките тези лидери на военизирани групи, на военизираната сръбска организирана престъпност постоянно си бяха тук, в България. Всички техни сериозни играчи постоянно си бяха тук и се чувстваха като у дома си. Как така нашите „големи” босове се оказаха техни наемни работници? Не е кой знае каква тайна, че синът на Милошевич държеше основната контрабанда с цигарите и наркотиците чрез паравоенните структури. Днес той и синът на Сретан Йосич са в Гърция и държат каналите за наркотици там. Какво правят там? Ами днес из цяла Гърция ще видите плакати с пречупени кръстове и акции с неофашистки подтекст. Кой и с какво ги финансира? Пак опираме до наследството на лидера на Балканската престъпност Милошевич. Него може и да го няма, но наследството му остана – големите пари и каналите останаха, ядрата на захранвания с тях Балкански неофашизъм също останаха.

- А убийството на Васил Горчев-Кьоравия, което сте разследвали, къде е в тази схема?

- Неговият крах започна, пак казвам, не с онези откраднати 600 кг. кокаин от Киро Брежанеца, а с испанската пратка. Всъщност хванаха пратката а групата на Матанич, хърватската банда така се беше разпищолила, че онези, политическите, паравоенните структури и пр. субекти вече не бяха класическите паравоенни субекти, ами легализираха дрогата в тактиката и стратегията си. Тогава дойде присъдата и на Кьоравия – военизираните организации в света си помислиха, че едва ли не от него е изтекла издънката за испанската пратка – в интерес на истината негови хора бяха заловени в Испания. Според мен информация може наистина да е изтекла чрез испанската издънка, чрез хора, които са били близки до него. Например Радослав Георгиев-Радето. Но тяхната наглост няма край – губиш тон, продължаваш с два. Нали се сещате – това означава политически чадър. Организацията за кокаина продължава да си почива на старите политически канали на необвързаните страни, подчинени на каналите от времето на Милошевич и след това. Милошевич днес го няма, но го има Томислав Николич и всичко си върви. Аркан създаде първата политическа партия – нейните хора си идваха тук като у дома. Аз питам, как така Красимир Жечков Станчев-Легионера, който разследвахме в Благоевградски окръг, сега цъфна в “Наглите” около убийството на Кюлев, той е от групите на Матанич и Сретан Йосич, Релето – също…

Не ухажвам Бойко Борисов и Цветан Цветанов, но това, което направиха те, начинът, по който се изправиха срещу мафията оттатък, имам предвид не само тази от Запад, но и източните мародери и главорези, заслужават признание.

Майтапи


* "Не ме е яд, че колежките ми са грозни, яд ме е, че започват да ми харесват!" - надпис на стена в МЕИ
* Ремонт на сложни битови уреди - табела
* A "shit" of meat and vegetables - ястие в менюто на р-т Езерото, Стара Загора. Българската му версия е Шишче от свинско и зеленчуци.
* - Не може да влезнете от тук - това е изход!
- Като е изход, аз как влезнах?!?! - диалог в магазин "Фантастико"
* "Плодове и зеленчукове" - табела на магазин
* Не стига, че мъжът ми умря преди десет години, ами сега и овцете ми се отровиха. - баба в репортаж, излъчен в новините на бТВ, 07.06.2002
* "Търся жилище в района" - обява в автобус
* В кабинета по природознание да знаеш какъв страхотен парализиран бухал има! - ученик в 5 клас
* Ама, Николай, няма да се разберем така. Аз отпред, вие отзад, няма синхрон! - учителкa
* Извинете, пресни ли са ви гърдите? - клиент пита продавачка в магазин за месо
* Иване,скоро не съм те виждала как изглеждаш на фона на дъската. - учителка по математика МГ-Стара Загора
* На гроба ми, само тебешир недейте да носите. Да си умра спокойно. - учител по информатика в МГ
* Другия клас ги питам за дължина на връзката, те ме гледат като изкопаемо; питам ги за нещо друго, те ме гледат като две изкопаеми; питам ги за валентен ъгъл, те ме гледат като три изкопаеми под ъгъл!... - учителка по химия
* Госпожо, Гошо ми скубе космите на косата... - ученичка в час по география
* Аз съм голяма ваша феноменка. - участничка в "Риск печели, риск губи"
* Камилите издържат дълго в пустинята, защото имат вода в бъбреците. - ученически
* А сега, да разделим тази дроб на по-малки дробченца... - учител по математика в ПМГ-Ст.Загора
* Митко, да не вземеш да се биеш с Апостол. Остави го да се развива. Майка ти. - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* Иво, веднага хващай такси, защото нямам ключ и ще се напикая. - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* "ЕЛА СИ ЩЕ КОЛИМ ЧИЧО ТИ" - автентичен текст от телеграма (правописът - запазен)
* Как можете да решавате кръстословици под носа на очите ми!!! - учителка в ЕГ Силистра
* Пенке, оставих ти двама умрели на бюрото, моля те оправи ги. - служителки в пенсионно
* Така, ученици...запишете хардуер и софтуер...от думите разбирате, че става дума за нещо твърдо и нещо меко...
* Продавам старинно бюро за жени с дебели крака и чекмеджета - обява
* Муцка, здрасти. Аз съм в козметичния салон. Тука една гадна клиентка ме изнервя и аз й чопля тука една пъпка - белег да й остане дано! Оф, писна ми, аре чао. - съобщение
* Изневиделица Крум се озовава и в долината на Струма, където се раздават заплатите на византийските войници. - кандидатстудентски
* Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива. - кандидатстудентски
* Баба Илйца захвърля детето си в реката и эапочва мъжки да се бори с кола. Но детето не е умряло! То само се преструва!
* ...и да знаеш, че ако телефонът не ти звъни, това съм аз, който не ти се обажда!!! - SMS
* Гошо, Петър Иванов е. В 10:00 часа ще те чакам пред затвора. Излез там да се разберем. - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* Ей овен, прибирай се. На баба ти футболните гащи се обаждат. Чао! - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* И защо баба Илийца не оставя детето директно в лодката. Ами така тя може да го настъпи, докато вади кола... - ученическо съчинение
* Идиотино, трябва да ми нарежеш филии за пържене! Къде изчезна?! - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* Хриска, прибирай се вкъщи! Купих ти шампоан, да обядваш. Мама - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* Бони, в тоалетната сме. Ела да ни донесеш салфетки, моля те. Чао! Чакаме те. - златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ"
* Когато Сърбия обявила война на България, през 1885 г., българските войски трябвало да преминат на "марш на скок" от южната до западната граница. Те тичали денонощно - двама тичали отстрани, а един спял по средата. През това време ентусиазираното население им пъхало пържоли в устите.
* Труп намери полицай! - заглавие във вестник
* Ако сте сляп използвайте Брайловите букви. - надпис на банкомат в САЩ
* Значи... туй идва от ей онуй там. Значи ... туй е равно на онуй върху туй-онуй. - асистент по математика в ПУ
* Преди да слезете, моля помолете шофьора да спре! - надпис в маршрутка
* Атомната бомба убила няколко човека, даже повече от няколко - в час по физика
* Видяхте ли този сперматозоид? Ако не, да го пусна по масите... - учител по биология
* Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално. - ученически анализ на "Хаджи Димитър" ПМГ-Благоевград.
* -Колко са дините? -Па те на брой ги , като искаш. - на пазара
* И ето, 37-годишния Важиха пада. Съдията му показва жълт картон за симулация. А той може да е паднал от възрастта си. - Томислав Русев (Панатинайкос- Ювентус по bTV)
* Както знаете, две глави мислят по-добре от една, което само доказва, че и един мъж е достатъчен. - Свилен Димитров, журналист от Велико Търново
* Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон. - из класна работа по литература
* - Абе, шофьоре, що не тръгваш бе? Седем и двайсе стана, на билета пише седем и петнайсе.
- Ами качвай се на билета и тръгвай! - пътници в автобус от Пазарджик за Пещера
* Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар -обява във в-к "Борба", В. Търново
* Ужасно намаление на гащи - 10-12% - надпис на витрина на магазин
* Днес времето ще е хладно, така че, никакви къси гащи и чадъри, всъщност вземете си само чадъри и никакви гащи... - Боян Христов, водещ сутрешен блок на софийското радио "Вива"
* В България има места,където има по един душ на квадратен километър... - учителка по география
* Глей го оня! Стърчи като прасе в рядка кал! - майор от под. 32990
* Построили сте се под формата на буквата...на буквата...Абе нема такава буква, бе! - военен
* Ex, ако кракът му беше с 15 см по-дълъг... - спортен коментатор
* - How do you do?
- All right!
Превод:
- Как го правиш?
- Всичко вдясно. - субтитри на филм
* Продава се дог. Яде всичко. Много обича деца. - обява
* Надпис на сергия - ПЪПЪШЕ (по-късно поправено на: ПЪПЪШИ)
* Не оставяй отпечатъци не съм следовател!!! - надпис на кабината на шофьор в автобус от градския транспорт
* ... и бяха намерени около 50 000 убити трупа! - учител по история
* ...Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опасност.
* Температурата на кипене на водата в танка е 90 градуса. Не, 90 градуса беше правият ъгъл... - военен
* аткуда накуда/откъде накъде/ - пловдивски ученик към учителка по руски
* Обвиняемият е заварен абсолютно пиян, да пълзи на четири крака в кръг около себе си... - полицейски рапорт
* -Госпожо, знаете ли, че Гео Милев бил пънкар?
-Така ли? Ами то, щом Йовков е написал "По жицата", трябва да е бил металист!
* Студент търси да наеме стая със сънитарен възел в центъра!
* Някои хора си мият чиниите преди формите на живот, развили се върху тях, да открият колелото!
* Колегата втори обоист, а сте обърнали интервала, качвайки го една октава по-високо, и ще можем с чиста съвест да поръчаме по порция кебапчета! - диригент към оркестрант
* На брега доячката дояла крава, а в реката всичко се отразявало наопаки.
* Мръднал съм за малко! - надпис на малка бакалия в центъра на Варна
* Ю пей ми а глоуб нау! - ядосана контрольорка иска глоба от чужденец
* Кукувицата е птица, която снася своите яйца в чужди гнезда и обратно.
* Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи.
* "Супрадин" подпомага "Спешно отделение". -телевизионна реклама
* Нютон си лежал под дървото, една ябълка му паднала на главата и той открил, че ябълките падат на земята.
* Архимед, както се къпел във ваната изведнъж се сетил и открил Питагоровата теорема.
* Гравитацията е открита от Нютон. Забелязва се есенно време, когато листата капят.
* "НАЙ-НИЗКИ ЦЕНИ", "АНЦОК" - надписи над сергия
* ass`s milk - превод на "Магарешко мляко" в меню
* БУЛЮН - 0.20лв - надпис от менюто на едно заведение
* кюкичета - 1лв.
зубули - 1 лв.
мензохари - 1.20 лв. - надписи на сергия за цветя
* Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.
* При кмета се влиза само при голяма нужда. - табела
* Преводът е като жената - ако е хубав не е верен, а ако е верен не е хубав. - филологически
* "В едната си ръка баба Илийца държала пистолета, в другата - бебето, а в третата - бунтовника." - из отговор на литературен въпрос на седмокласник
* Пресна сйонга. - рибарски магазин, пазар Подуяне
* Честит рожден ден и да си го изкараш хубав! - пожелание
* "Не мога да си прибера зъбите от смях!" - учителка от Първа езикова гимназия
* Не мърдайтесь, не мърдайтесь! Снимка не излезньотся! - фотограф към руски туристи на морето
* Еврибари на магари! - думи на собственик на магаре на морето в услуга на чужденците.
* Аз не искам перфориран билет, аз искам перфорация! - екзалтирана контрольорка в тролей Nо11
* През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта около Луната. Като се върти земята показва задницата си отпред, а предницата си отзад.
* Честит ти рожден ден и да живееш още толкова. - десетокласник от Кърджали към своя съученичка