Loading

Първото българско читалище е в Свищов

На днешния ден - 30 януари - през 1856 г. в Свищов е създадено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. Още същата година читалищната
библиотека разполагала с над 2000 тома книги.
Читалището е учредено в дома на възрожденеца Димитър Начович. Другите учредители са учителите Емануил Васкидович и Георги Владикин и търговецът Христаки Филчов. Наред с инициаторите, на събранието присъстват още около 40 разпалени родолюбци. На самобитното и уникално читалищно дело те завещават не само духовните си и нравствени сили, но и щедри парични дарения в името на благородното начинание.

Основателите определили следната програма на читалището:

- Да създаде градска библиотека
- Да събира стари ръкописи на пергамент и хартия
- Да подкрепя способни младежи, да добият по-високо образование в чужбина
- Да подпомага български книжовници да печатат свои трудове и преводи

През 1904 година Кирил Д. Аврамов прави щедър жест и дарява на свищовската община 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище.


Седем въпроса към Ректора на ВТУ Св.Св. Кирил и Методий



Публикувано за първи път в "Култура" - Брой 35 (2653), 21 октомври 2011.

Мислехме да напишем статия за качеството на обучение във висшите училища у нас, отразяващо се на печалните им позиции в авторитетните рейтинги на университетите по света. Разполагаме с подобна статистика. Решихме, обаче, да не занимаваме читателите с дълбокомъдрени разсъждения за състоянието на висшето образование изобщо, а да предложим на културната общност в България реална и конкретна картина без пространен коментар, живописвана с няколко въпроса, отправени към едно, по презумпция отговорно лице в един от големите университети у нас – Ректора на Великотърновския университет „Св. Кв. Кирил и Методий” проф. Пламен Легкоступ. Без пространен коментар, защото ярките багри на административната картина тук видимо хармонират с пъстрия и хроничен колорит на безхаберие към качеството на учебно-изследователския процес във висшето образование на посочения университет. Композиращите картинката въпроси към ректора визират конкретни щрихи от управлението на Философския факултет. Ето и самите въпроси:
1. Манипулираният Академичен съвет на университета отхвърли преминаването на основен трудов договор към Философския факултет на двама професори, доктори на науките – Ангел Стефанов и Димитър Цацов, независимо от чл.15, ал.3 от Закона за развитие на академичния състав в Република България, независимо и от убедителните положителни решения на съответните катедрени съвети и положителния вот на Факултетния съвет. Защо Ректорът се остави да бъде подведен от декана доц. Илия Стойков и дясната му ръка доц. Вихрен Бузов, като по този начин дезинформира и целия Академичен съвет, че двамата професори били настоявали завтори, вместо за един основен трудов договор?
2. Вярно ли е, че лекциите на проф. Стефанов по Теория на познанието и по Философия на науката започват да се четат от зам. декана доц. Вихрен Бузов, който няма подготвени учебна програма и конспект за тях и няма публикации с научни приноси в тези области, а освен това има учебна натовареност от над хиляда (1000) часа и не би имал дори физическата възможност да ги поеме?
3. Вярно ли е, че ръководството на факултета отстрани безпричинно също и работещия на срочен трудов договор проф. Любомир Христов, доктор на философските науки, чиито лекции по Философия на Новото време (ХІХ век), по Руска класическа философия и по Теория и философия на глобализма остават също така на „добрата воля” на евентуално пожелали да ги четат неспециалисти или сега прохождащи асистенти? Какво качество на подготовката ще имат при това положение студентите-философи по споменатите пет ключови философски дисциплини, е въпрос с очевиден отговор.
4. Получил ли е Ректорът още на 28 юни 2007 година Докладна записка за констатирано от оторизирани институции плагиатство на започващия своя втори мандат декан доц. Вихрен Бузов, поради което не му беше присъдена научната степен „доктор на науките”, и защо не последва никаква законова реакция от ректорското ръководство? А за подобни научни престъпления предвидената от закона мярка е дисциплинарно уволнение! Защо той прикри вече станалото обществено достояние плагиатство? Защо господин Ректорът не прилага законите на Република България?
5. Получил ли е Ректорът на 12.03.2009 година Доклад от завеждащия катедра „История на философията” проф. Лъчезар Андреев, доктор на философските науки, относно груби неточности и преднамерено дезинформиране на читателите в сборника „Перспективи и наследство на философията в България, т. 1”, посветен на 45-годишнината на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и на 15-годишнината от създаването на Философския факултет, за които главна вина има тогавашният декан доц. Вихрен Бузов, и защо този Доклад остана без никакви последствия за виновните?
6. Получил ли е Ректорът на 30.06.2009 година официално писмо, подписано от петима професори от търновския Философски факултет, доктори на науките, за субективно-волунтаристичния стил на работа на тогавашния декан Вихрен Бузов, за когото административните нарушения са станали рутинна практика?
7. Великотърновският вестник „Борба” отрази в броя си от 14.10.2010 година пресконференция на доц. Иван Павлов, дългогодишен преподавател във Философския факултет, свикана, за да запознае медиите с „греховете, които деканът Вихрен Бузов е насъбрал за своите два мандата управление”. Какъв беше ректорският отклик на изнесените факти за реални управленски провали на декана, освен думите му, отразени в същия вестник, че доц. Павлов изнесъл своята пресконференция, понеже не бил гласуван за лектор от Факултетния съвет след неговото пенсиониране? Тук се налага все пак да уточним, че доц. Павлов беше получил положителен вот от този Факултетен съвет.
Не настояваме Ректорът да се ангажира с отговори на нашите въпроси, което би го поставило в разбираемо затруднение. Но в такъв случай любезно го съветваме да преосмисли подмолните дела на субектите в управлението на Философския факултет, предизвикали тези въпроси. Затова ние предупредихме г-н Ректора още в писмото от 30.06.2009 година, където писахме буквално следното, цитираме:
„Г-н Ректоре, при уважението, което изпитваме към Вас, с истинско неудоволствие желаем да Ви информираме, че ако и този път не реагирате на ексцесното състояние във Философския факултет, чиято кулминация започна с плагиатството на Вихрен Бузов (това отдавна е известно на философската общност в България!), ще бъдем принудени да се обърнем за помощ към централните печатни и електронни медии, което – добре съзнаваме това – никак няма да допринесе за добрия имидж на Великотърновския университет! Но европейските принципи все пак трябва да тържествуват, нали?”(край на цитата).
И тъй като търпеливо изчакахме цели три години вашия отговор (и не го дочакахме!), както не дочакахме и вашата реакция за безобразията в подопечния ви Философски факултет, ето, сега се обръщаме към една от най-уважаваните и престижни централни медии – в. „Култура”.
Обещаваме ви, г-н Ректоре, че следващата ни крачка ще бъдат „Хрътките” на бТВ. Защото европейското образование на нашите прекрасни студенти от Търновския университет не заслужава манипулациите и безхаберното поведение към учебния процес – за изследователски да не говорим - на овладелите властта във Факултета хора. А как е станало това на последните избори за декан, е друга тема.

За изобретенията на Никола Тесла


Сръбският изобретател с американско гражданство Никола Тесла е един от най- ярките и ексцентрични умове, родени на нашата планета. Учените са категорични за него в оценките си, че е допринесъл безкрайно много за развитието на технологиите и на човечеството като цяло. Обвиняван понякога за луд, неговите странни изобретения и идеи били като магнит за учените от водещи университети в цели 13 страни. Никола Тесла днес е синоним на технологията на безпроводното предаване на електроенергията и спомен за опита за управление на времето с двата уникални проекта “Дъга” и “Филаделфийския експеримент”. Някои от опитите на Тесла като този с електромобила и мълниите и до ден днешен продължават да поразяват въображението на хората.


Безжичната мрежа на Wardenclyffe
През 1900 г. живеещият в САЩ Тесла се заел със строителството на Световната станция за безжично предаване на енергия в Ню Йорк. Предвиждало се в проекта, който бил наречен Wardenclyffe, да участват около 2000 души. За неговите цели било построено научно градче на остров Лонг Айлънд. Издигната била грандиозна кула с височина 57 метра със стоманена шахта, поставена на 36 метра в земята. На върха на кулата бил монтиран 55-тонен металически купол с диаметър 20 метра. Пробният пуск на съоражението се състоял през 1905 г. Ефектът от него бил наистина потресаващ и събитието останало в историята както със своята грандиозност, така и с риска, които носело. Височината на кулата с която десетки метра надвишавала монтираната там голяма медна полусфера, която изобретателят наричал “гигантски усилващ предавател”. При включването на устройството започнали да бушуват мълнии с дължина до 40 метра, като гръмотевиците се чували от разстояние от 15 мили. 
Междувременно около кулата горяло огромно светлинно кълбо. Идващите по улицата хора се отдръпвали, наблюдавайки с ужас как между техните нозе и земята преминават искри. В резултат на създаденото поле пък конете получили електрошокови удари заради железните си подкови. Въпреки потресаващият за околните ефект в крайна сметка главната цел на опита била достигната. Доказано било, че на разстояние 25 мили от кулата едновременно светнали 200 електрически лампи. Уникално е, че електрическият заряд бил предаден не с проводници, а чрез йоносферата и земята.
Загубеният завинаги вечен двигател
Уникалните открития и изобретения на Тесла биха могли да предизвикат истинска революция, ако на учения не му бяха попречили човешкият скептицизъм и черногледство. Поне така твърдят изследователите на Тесла, които смятат, че той е бил на път да изобрети прословутия вечен двигател. Това се случило през 1931 г. , когато Никола Тесла направил демонстрация пред публика на загадъчен автомобил. За експеримента стандартният двигател с вътрешно горене на един автомобил бил отстранен и вместо него бил поставен електродвигател с мощност 80 конски сили и 1800 оборота в минута. И до ден-днешен обаче не е ясно откъде идвалата енергията, която осигурявала на двигателя променлив ток. Известно е, че преди определения за експеримента момент Тесла купил от местен магазин 12 електронни лампи, малко проводници, шепа различни по цвят резистори и събрал всичко това в кутийка с дължина 60 ст., широчина 30 см и височина 15 см. От нея стърчал и някакъв странен лост с дължина 7.5 см. След това Тесла поставил кутийката отзад на седалката на водача, след което хванал лоста и обявил на изненаданата публика : “Сега вече имаме енергия”. Резултатът бил потресаващ: ученият карал машината цяла седмица без друг двигател или източник на захранване, при това развивайки скорост до 150 км/час. Освен това транспортното средство притежавало по- добри характеристики от останалите автомобили с мотори с вътрешно горене. Ако този експеримент беше приет радушно, навярно днес щяхме да се возим в автомобили с вечни двигатели. За съжаление нямаме този късмет. Смаяни от това, което видели при опита на Тесла, хората започнали да говорят за “нечиста сила” и магия, което много обидило изобретателя. Сърдит от реакцията на народа, той извадил тайнствената кутийка от автомобила и се върнал обратно в своята лаборатория в Ню Йорк. Огромна загуба е, че тайната на тази кутийка не е разгадана и досега.



Телепортираният кораб

Във времето от 1936 до 1942 г., непосредствено след Първата световна война, Тесла станал директор на проекта “Дъга”, в рамките на който се състоял печално известният “Филаделфийски експеримент”. Още тогава работейки по този проект, Тесла предвидил възможността за човешки жертви в него и забавил осъществяването му. Основно настоявал за преработване на оборудването, което обаче в условията на войната не можело да се реализира- нямало нито време, нито средства за това. Докато течал “Дъга”, Тесла починал. Само 10 месеца след смъртта му американският военен флот провел експеримент относно невидимостта на корабите за радарите, базиран на работата на изобретателя. Използван бил и специален генератор, създаден от Тесла. В хода на експеримента се явил съвършено непредвиден странен ефект, който бил наистина поразителен. Експерименталният кораб станал невидим не само за радара, но и за човешките очи! Но това далеч не било всичко. Свидетели от онова време уверяват, че неочаквано видели кораба в Норфок, който е отдалечен на стотици мили от Филаделфия. За пътуващите на плавателното средство извършената телепортация се превърнала в катастрофа и драма. Докато траел опитът и съответно вероятното преместване на кораба от Филаделфия в Норфолк и обратно, членовете на екипажа напълно загубили ориентация за времето и пространството. При появата си в базата много от тях не били способни дори да се движат и търсели опора в стените, като същевременно били обхванати от пълен ужас. По- късно всички от екипажа били освободени от работа с мотив, че са психически неустойчиви. С това приключил и самият проект “Дъга”, като всички резултати от проведените експерименти по него били засекретени и човечеството и до днес не знае какво точно се е случило тогава на кораба.

Никола Тесла - ГЕНИЙ, ИЗПРЕВАРИЛ СВОЕТО ВРЕМЕ




Светът на физиката 3/2009
НИКОЛА ТЕСЛА –
ГЕНИЙ, ИЗПРЕВАРИЛ СВОЕТО ВРЕМЕ
В. Танева-Тончева
През 2006 год. светът отпразнува 150-тата
годишнина от рождението на Никола Тесла.
Сложно е да се открие в историята на
електротехниката и на предавателната техника
по-ярка, интересна, и нееднозначна личност от
Никола Тесла (1856 – 1943 г.) Едва ли някой,
прочел пълната му биография, ще се учуди на
изобилието от възторжени епитети, изречени
по негов адрес. Славата на Еркюл Поаро по-
мръква пред блясъка и размаха на творческата
мисъл на великият сръбски учен.
Въпреки това, в родната училищна про-
грама по физика, в университетския курс по
физика и което е по-учудващо – по електро-
техника – фамилията Тесла се свързва един-
ствено с единицата за магнитна индукция! В
действителност, на неговите патенти израства
енергетиката на ХХ век. Той открива флуорес-
ценцията, предлага внедряването на промен-
ливия ток като по-ефективна и по-икономична
система на електроразпространение, предаването на енергия на големи разстояния
без проводници, построил е първия електрически часовник, турбината, двигателя на
слънчева енергия. Изобретява радиото преди Маркони и Попов, получава трифазен
ток преди Доливо-Доброволски.
Но това е било малко за него. Тесла няколко десетилетия работи над проблема
за енергията на цялата Вселена – какво движи Слънцето и звездите. Неговият близък
приятел Марк Твен го нарича “повелител на мълниите”, а Ръдърфорд го величае като
“вдъхновен пророк на електричеството”. Стремежът му да знае истината няма грани-
ци. Освен с професионалните си занимания по електротехника, Тесла пише стихове,
занимава се с музика, философия. Говори 8 езика. В живота му, от самото начало
присъства нещо, на което трудно може да се даде име.
Всичко започва още в детството. Никола Тесла се ражда на 10 юли 1856 г. в с.
Смиляни – Хърватия. Като четвърто дете в семейство на православен свещеник, на него
му е отредено духовно поприще. След прекарана в детството болест младият Тесла
започва да страда от “странни” фобии и натрапчиви идеи. Пословичен е например
страхът му от болести и микроби. Години по-късно ще се чува, че в хотелите, в които
и с т о р и я
Никола Тесла (1856-1943)Светът на физиката 3/2009 297
отсяда, иска по 18 хавлии дневно, а ако около сервираната храна прелети муха, той
ще настоява за смяната й.
В Политехниката в Грац Никола прекарва цялото си свободно от лекции време
в опитните лаборатории. Във втори курс работи при известния тогава проф. Пешл, с
когото споделя идеята си за индукционния двигател на променлив ток и през 1882г.
построява действащ модел.
След завършване на института, Тесла работи като инженер-електротехник в
Будапеща и Париж, където среща Томас Едисон и по негова покана заминава за Ню
Йорк.
По това време Томас Алва Едисон – “кралят на изобретателите” – е в зенита на
славата си. Въгленовият микрофон, електрическата лампа, фонографът, динамо ма-
шината, правят своя откривател милионер. Но всички работи на именития американец
в областта на електричеството се базират на постоянния ток.
В лабораториите на американския изобретател Тесла не прекратява работата си по
усъвършенстване на системата за променлив ток и през 1887 г. получава патент за нея.
“Студената война” между двамата велики изобретатели приема доста нелицеприятна
форма. Едисон критикува генераторите на Тесла, прави публични демонстрации, на
които умъртвява мишки и кучета с променлив ток.
Противоборството на двамата изобретатели довежда дотам, че Едисон се хваща
на бас със Тесла, че не променливотоковите, а постояннотоковите системи работят
по-добре и му предоставя един от заводите си, който да бъде електрифициран с гене-
раторите за променлив ток. Даже обещава награда от 50 000 долара на опонента си,
ако има дори един долар икономически ефект от това нововъведение. Но резултатите
надминали и най-смелите очаквания, което напълно обезкуражава Едисон – той от-
казва да заплати обещаното възнаграждение и моментално уволнява младия сърбин,
оправдавайки се с “традиционното американско чувство за хумор”! До края на живота
си Тесла ще остане обиден и огорчен от тази постъпка. Когато през 1912 година се
заговорва, че Нобеловата комисия обсъжда неговата кандидатура, заедно с тази на
Едисон за наградата по физика за приноса им в развитието на електричеството, Тесла
категорично отказва да има каквото и да било общо с американския си колега. Вслед-
ствие на това, Нобеловата награда по физика отива у Нилс Густав Дален.
Опитът, практиката и огромната ерудиция, както и финансовата помощ на няколко
бизнесмени, позволяват на Тесла да внедри конструирания по-рано през 1885г., нов
модел електрическа лампа – електродъговата лампа (Electric Arc Lamp) – за улично
осветление. Натрупаните средства и популярност помагат на Никола Тесла да основе
своя фирма през 1887г. – “Тесла електрик лайт Къмпани”.
Въпреки, че “Тесла Къмпани” няма влиятелни покровители, тя успява да разшири
своята дейност и осигурява финансова стабилност и свобода на своя собственик.
В работилниците на своята компания Тесла разработва и създава цялата апаратура,
необходима за експлоатация на устройства за променлив двуфазен ток – генератори,
електродвигатели, трансформатори – пригодими както за честота 60 херца (честотата
и с т о р и я298 Светът на физиката 3/2009
на Тесла, валидна и до сега за САЩ), но и за по-високи – 133 херца – и по-ниски чес-
тоти – до 25 херца. Прави заявка в Патентната комисия на САЩ и получава патенти,
отнасящи се за нова система за пренасяне на електроенергия посредством двуфазен
променлив ток. В теоретичните допълнения към тези патенти, обаче се обобщава слу-
чаят за трифазен и многофазен ток, което години по-късно ще му помогне да отстои
пред съда правото си на първооткривател срещу компанията, която внедрява трифазната
система в Европа – АЕГ. Тя, от своя страна е задължена да изплати на фирмата “Уес-
тингхауз Електрик Компани” огромни парични суми. Възникналите около този казус
спорове и съдебни дела доказали еднозначно приоритетите на Тесла по отношение
на всеки детайл на многофазната предавателна система.
Милионерът Джордж Уестингхауз, впечатлен, предлага на Тесла договор за един
милион долара за патентите му плюс авторските отчисления, плюс един долар за
всяка конска сила на генераторите и електродвигателите на двуфазен променлив ток.
По този начин Уестингхауз изкупува всичките над 40 патента на Тесла, с помощта на
които гигантската задача, която си е поставил – да приведе цялата промишленост на
САЩ на работа с променлив ток – става изпълнима, още повече, след построяването
на първата в света водно-електрическа централа на Ниагарския водопад, изцяло обо-
рудвана с двуфазните генератори на Никола Тесла.
ВИСОКОЧЕСТОТЕН РЕЗОНАНСЕН ТРАНСФОРМАТОР
След 1890 г. Никола Тесла започва нов етап в изследователската си дейност – а
именно– ВЧ и СВЧ токове. Първоначално разработва генератор с 348 магнитни полюса,
с който получава променлив ток с честота 10 – 20 kHz, по-късно достига невижданите за
края на ХIХ век 100 kHz, а мечтае
за честоти поне 100 MHz.
Първото упоменаване на ВЧ
колебателен контур на Тесла с
въздушен трансформатор може да
се намери още през 1891г. в патент
под название “Система за електри-
ческо осветление”. Посредством
явлението резонанс, генераторът
преобразува токове с ниска честота
в “ток с много висока честота и
много високо напрежение”, който
след това захранва лампа с един
единствен проводник. Откритите
от Тесла през 1890 г. принципи
за електрическа настройка на
резонансния трансформатор чрез
Фиг. 2. Патент 454622 – система за
електрическо осветление
и с т о р и яСветът на физиката 3/2009 299
промяна капацитета на кондензатора, стават база
за развитие и повишават ролята и значението на
кондензаторите, капацитета и самоиндукцията за
развитието на електротехниката и радиотехниката.
Едновременно с това, ученият решава и въпроса
с изолацията при СВЧ напрежения – парафинова
баня, ленено или минерално масло, използвани
и до днес.
Търсенията му довеждат до спомагателно,
но ценно за медицината приложение – електроте-
рапията. Изследователят изпробва върху себе си
променливи токове с различни честоти и напре-
жения и прави много ценни изводи: 1) влиянието
на променливия ток върху нервните клетки се
прекратява при честоти над 700 Hz; 2) СВЧ то-
кове, дори при високи напрежения са безопасни
за живота; 3) топлинното действие може да се
използва в медицината за лечение и разработва
някои електротермични апарати и прибори за медицинско приложение. Посетителите
на Световната изложба през 1893г. в Чикаго гледали учудено представлението, което
ежедневно осъществявал слаб, нервен господин със смешна фамилия – Тесла. Пред
захласнатата публика той пропуска през себе си електричен ток с напрежение 2 ми-
лиона волта като по идея от експериментатора не би трябвало да остане и въгленова
прашинка. В епохата на младенчеството на електричеството подобни “фокуси” са
изглеждали чудо. Високочестотно напрежение от няколко милиона волта при резо-
нансните честоти е способно да създаде внушителни електрични разряди във въздуха,
дълги десетки метри. Това навежда Тесла на идеята, че получаването на светлина
от електрическите лампи с нажежаема жичка не е единственият начин да се накара
материята да свети!
Необичайните си открития в тази насока той огласява по време на знаменитата
си лекция в Американския електроинженерен институт през 1891г на тема “Опити с
променлив ток с твърде високи честоти и използването им за изкуствено осветление”.
Тази лекция събира най-известните електроинженери и донася на Тесла широко при-
знание, прави го световно известен. Тук за пръв път той споменава възможността за
безпроводниково предаване на електроенергията. Твърденията му не са безпочвени
фантазии, защото провежда неоспорими ескперименти пред захласнатата публика.
Във ВЧ електромагнитно поле той внася както обикновени електрически лампи с на-
жежаема нишка, така и специално създадените от него лампи без нишка. И двата вида
лампи ярко светят! Тесла използва резонансен трансформатор с искров разряд за леко и
ефективно получаване на ВЧ променлив ток от постоянен или НЧ ток. Той продължава
да изнася лекции в Американския електроинженерен институт, които впоследствие
Фиг. 3. Лабораторията на Тесла в
Колорадо Спрингс – отвън
и с т о р и я300 Светът на физиката 3/2009
повтаря пред Кралското научно общество в Лондон, а след това и в Париж. Лекциите
и последвалите след това демонстрации се посрещат с небивал възторг.
През 1892, ‘93 и ‘94г., получава няколко патента за нова конструкция неоново ос-
ветление и за предавателни устройства, базиращи се на използването на атмосферните
слоеве за предаване на електроенергия на много големи разстояния без съществени
загуби. Тесла предполага, че Земята е един гигантски кондензатор, в който: първо
– могат да се появят и разпространят стоящи електромагнитни вълни и второ – при
подходящо честотно въздействие такива вълни могат да се възбудят резонансно. Това
означава, че до всяка точка от земното кълбо може да се докара огромно количество
електроенергия, стига само внимателно да се изчисли нужната за целта резонансна
честота!!!
Тесла се захваща за работа едновременно по всички линии с огромен ентусиазъм.
Заминава в Колорадо Спрингс, място, известно с многото на брой ужасяващи бури. На
2000 м надморска височина Тесла строи своя резонансен трансформатор с впечатля-
ващи размери – първичната намотка е с диаметър 15 м, вторичната е свързана с мачта,
извисяваща се на 60 м над земята и обвенчана най-отгоре с медна сфера с диаметър
1 м. Трансформаторът бил с възможности за пренастройване в широк честотен диа-
пазон – от 60 до 150 000Hz.
С тази величествена установка Тесла доказва, че: а) планетата Земя е проводящо,
отрицателно заредено кълбо; б) по време на гръмотевична буря по повърхността й
се установяват стоящи електромагнитни вълни; в) през Земята могат да се установят
стоящи вълни изкуствено. Последното доказателство е един от най-зрелищните експе-
рименти, проведени от Тесла. Когато захранването от близката, разположена на около
десетина километра, електростанция върху трансформатора е подадено, искровите
разряди откъм медната сфера достигат 40-метрова дължина. Гръмотевицата, която
съпровожда разрядите се чувала на около 20 км оттам, около кулата пламтяло огромно
светещо кълбо, а целият град Колорадо Спрингс бил обхванат от чудовищна паника.
Конете получавали електрошокови удари през подковите, между краката на хората
и земята прескачали искри, всички метални предмети били обхванати от студени
пламъци (огньове на св. Елм). Не само това – изгорял генераторът на захранващата
трансформатора на Тесла електростанция. Но не защото експериментът черпел много
голяма енергия, а защото в намотките на генератора (подобно на вторичната намотка на
трансформатора на Тесла) възникнали мощни високочестотни токове, а предизвиканите
от тях искри изгорили изолацията!!! Но не сензацията и шумотевицата са целта на
Тесла – на около 40 км от кулата, точно там, където по предварителни изчисления се
очаква да е върхът на стоящата електромагнитна вълна, генерирана от експеримента,
2000 лампи, забити в земята светват!
Резултатите от експеримента в Колорадо Спрингс Тесла обобщава в дълга статия
под заглавие “Проблемът за увеличаване на енергията на човечеството”. Статията
произвежда небивал шум и е била преиздавана и цитирана многократно. Тук Тесла за
пръв път заговорва за “Световна съобщителна система”.
и с т о р и яСветът на физиката 3/2009 301
СВЕТОВНА СЪОБЩИТЕЛНА И ПРЕДАВАТЕЛНА СИСТЕМА
Експериментите на Никола Тесла в Колорадо Спрингс силно впечатляват Джон
Пирпонт Морган – собственик на банкерска къща “Морган” – един от най-богатите
хора на онова време. По негова покана инженерът пристига в Ню-Йорк през 1900г. за
осъществяване на грандиозния
проект “Уордънклиф” (“Wardenclyffe”) – световен център
за безпроводникова връзка.
Морган отделя 150 хил. долара
и 200-акров участък на остров
Лонг Айлънд. Там се построя-
ва невиждана кула с височина
над земята 57 м, със стоманена
шахта, забита в земята на 36
м. Кулата се венчае с 55-тонен
метален купол с диаметър 20 м.
Пробното пускане на грандиоз-
ното съоръжение се е състояло
през 1905 г. и предизвиква по-
тресаващ ефект. “Тесла запали
небето над океана на хиляди
мили” – писали вестниците. Това е било небивал триумф за учения. Но...
През 1900 г. Маркони осъществява предаване на трансатлантически сигнал през
океана до Канада, системата му за връзка се оказва много по-икономична и по-перс-
пективна. Макар, че Тесла още през 1893 г. построява първия вълнов радиопредавател,
изпреварвайки с товаМаркони (през 1943г.Върховният съд наСАЩпотвърждава прио-
ритетът на Тесла в изобретяването на радиото), той признава наМорган, че се интересува
не от система за връзка, а от безпроводникова система за предаване на големи енергии
до всяка точка на Земята. Но Морган иска именно връзка и поради това прекратява
финансирането. След този пръв и единствен пуск на кулата Уордънклиф Тесла напуска
сградата, изоставяйки в нея всичките си бележки, чертежи, изчисления и никога повече
не се завръща нито към въпроса за енергопрехвърлянето, нито на острова.
През следващите 8 години Тесла преживява “кризата на неразбрания гений”. Той
не може да проумее защо хората не приемат евтината, неограничена и достъпна за
всеки енергия, която им се предлага, а отиват на трудни, скъпоструващи и нискоефек-
тивни решения. През този период той се откъсва от света и самостоятелно работи по
безпроводниковото предаването на големи енергии на разстояние. Тесла се отдава на
експерименти, за които нищо сигурно не може да се каже, освен, че той работи по
използването на цялата Земя като проводник. Според него цялата планета може да се
разглежда като плътно метално кълбенце и каквото може да се направи с металното
топче, това може да се осъществи и със Земята.
Фиг. 4. Кулата “Wardenclyffe” на остров Лонг Айлънд
и с т о р и я302 Светът на физиката 3/2009
В този ред на мисли, почти всичко, което прави Тесла, остава неразбрано от съв-
ременниците му, а и той не си е прави труда да дава обяснение. Говори се например
за странното съвпадение на негов експеримент, свързан с автоколебанията и Голямото
нюйоркско земетресение. Още из колегията се носят слухове, казани в рамките на
шегата с много сериозен тон, че “падането” на Тунгуския метеорит е дело на Никола
Тесла по пренасяне на енергия, използвайки Земята като предавател.
През 1931 г., вече възрастен, но все така неуморим, Никола Тесла демонстрира
на смаяната публика нов, невиждан феномен. От обикновен автомобил сваля бензи-
новия двигател и поставили електромотор. Към него Тесла прикрепя неголяма кутия,
от която стърчат две метални пластинки, сглобена от закупени в магазин за резервни
части елементи.”Ето, че имаме и енергия” – заявява изобретателят, сяда на волана,
натиска педала и колата потегля. Така той я кара цяла седмица, развивайки скорост
до 150 км/ч. Никакви батерии, никакви акумулатори...
Би било странно, ако военните не обърнат внимание на технологиите на Никола
Тесла. В 30-те години той се занимава в корпорация RCAсъс секретни проекти. Това са
военни проекти, в които влиза безпроводниковото предаване на енергия за поразяване
на противника, създаването на резонансно оръжие, опити за управление на климата.
Има множество версии относно тези разработки, а сега е практически невъзможно да
се отдели истината от измислицата. В рамките на тези версии е и Филаделфийският
експеримент, разработен не само от знаменития сърбин, но и от редица други, много
известни гениални учени като Джон фон Нойман. Върху борда на военния кораб
“Елдридж” монтират два генератора на Тесла, с цел корабът да се направи невидим за
радарите. Тази разработка е известна под кодовото име „проект Дъга”. Говори се, че
при включване на генераторите се получил потресаващ ефект (кого ли ще учудиш?)
– корабът изчезва от залива Филаделфия и се появява в Норфолк, на неколкостотин
мили оттам. Изключването на генераторите връща кораба обратно в залива, но чле-
новете на екипажа са тежко пострадали. Има мъртви, има и такива, които са живи, но
не могат да ходят, такива, които ходят, но падат... Всички живи са обхванати от пълна
дезориентация и дълбок ужас. Поради тези “странични” ефекти, официалната версия
е, че проектът “Дъга” се закрива.
Никола Тесла умира през 1943 г. в своята лаборатория в пълна нищета.Милионите,
които е имал в периода на работа с Уестингхауз, без остатък отиват за несъстоялия се
проект “Уордънклиф”. Множество от неговите най-важни разработки са изгубени за
поколенията, а голяма част от дневниците и ръкописите му изчезват при неизяснени
обстоятелства. Някои смятат, че Тесла сам ги изгаря в началото на Втората световна
война, смятайки, че знанията, заключени в тях, са твърде опасни за неразумното и
глупаво човечество.
Тесла не оставя своя физическа теория, но с помощта на безчислени експери-
менти създава база за ново – резонансно разбиране на електромагнетизма. Той смята,
че Вселената е единна непрекъсната електромагнитна среда, а материята – една от
проявите на организирани електромагнитни колебания, които могат да се опишат с
и с т о р и яСветът на физиката 3/2009 303
математически алгоритми. Ясно е, че изучаването на наследството, оставено ни от
Никола Тесла, не е свързано само с историята на физиката и технологията, същността
му е в общочовешкото значение на творчеството и науката.
Литература
[1] A New System of Alternate Current Motors and Transformers, Delivered before theAIEE at
Columbia College, New York, May 16,1888
[2] Experiments with Alternate Currents of very High Frequence and Methods of Artificial
Illumination, Delivered before the AIEE at Columbia College, New York, May 20, 1891
[3] Experiments withAlternate Currents of High Potyential and High Frequence, Royal Institution
of Electrical Engineers, London, February 3-4, 1892
[4] Experiments with Alternate Currents of High Potyential and High Frequence: A Lecture
delivered the Institution of Electrical Engineers London: With a Portrait and Biographical Sketch of
the autor/ By Nikola Tesla – New York: [s,n.],1892
[5] On Light and High Frequency Phenomena, Franklin Institute, Philadelphia, February 24,1893
and National Electric Light Association, St. Louis,March 1, 1893
[6] Light and High Frequency Phenomena: A Lecture delivered before the Franklin Institute,
Philadelphia at its Sixteen Convertion Held At St. Louis MO, February 28 th, March 1 st and 2 nd,
1893/ Nikola Tesla – New York: Published by Order of The National Electric Light Association,
1893 – 11pg.
[7]Mechanical and Electrical Oscilators, Before a meeting ofthe International Electrical Congress
at the Columbian Exposition in Chicago, August 25, 1893
[8] Sociеty and Club notes: Eighth Annual Meeting of the American Electro-therapeutic
Association, Buffalf, NY, September 13,14 and 15, 1898 – The Electrical Engineer, Vol. 36, No 544
(1898), pg 346-348
[9] www.frank.germano.com/nikolatesla.htm
[10] Nikola Tesla patents
[12] Ржонсницкий Б.Н., “Никола Тесла”
[13] Александър Маринчич, “Никола Тесла – Дневник Колорадо-Спрингс 1899-1900”
и с т о р и я



http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2009/tesla.pdf



КОНСТАНТИН РАНГОЧЕВ: ТЕЖКИЯТ ЖИВОТ ВОДИ ИЛИ ДО ПЪЛНА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ, ИЛИ ДО МОРАЛНИ ВИСОТИ


ДЕСЕТИЛЕТИЯ НЕ НАЙ-КАДЪРНИТЕ СЕ ИЗДИГАТ ДА УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ, А „НАЙ-ПРАВИЛНИТЕ”
КАКТО КАЗВА ЛЮБИМИЯТ МИ ЛИНГВИСТ, ФИЛОСОФ И ДИСИДЕНТ НОАМ ЧОМСКИ: ПРОПАГАНДАТА И МЕДИИТЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА СА ТОВА, КОЕТО Е ТОЯГАТА ЗА ТОТАЛИТАРНАТА
ОТ ТОЗИ СВЯТ СИ ОТИВАМЕ С ПО ЕДНО КОСТЮМЧЕ, АКО ЩЕ КОВЧЕГЪТ ДА БЪДЕ ОТ ЗЛАТО, КАЗВА ОЩЕ ДОКТОР РАНГОЧЕВ
Константин Рангочев е роден в Самоков. През 1985 завършва българска филология в Софийския университет.  Доктор, главен асистент в Института по математика и информатика към БАН. Секретар на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика “Онгъл”.
 
Д-р Рангочев, безспорно с неизчерпаемата си тематика, фолклорът е национално богатство за всеки народ. Да се спрем на темата за героичното в българския фолклор…
Една много голяма тема, която всъщност е свързана с това как я е възприемал българинът и какво през годините е считал за героично. Ако вземем за пример, безспорно нашия най-голям  герой, Васил Левски. Забележете как в съвремието има едни опити за неговото десакрализиране, опитват се да изкарат, че е бил убиец, едва ли не, защото е извършил постъпки, които са били наказуеми от тогавашното османско законодателство. Безумно и нелепо! Тези хора, много меко казано, не са прави. Най-малкото, за това, че в народното съзнание той остава като Апостол на свободата и за него пеят песни. Тоест, когато някой извърши нещо, което българският народ счита за достойно, правилно, светло, героично, той пее за него. 
Ножицата между онова, което върви в медиите, и това, което мисли народът е огромна. Просто огромна. Това, което медиите и политическият елит смятат за героично, представително, добро и пр., няма нищо общо с това тук долу, хората от селата или градовете, мислят за това
Това означава ли, че в днешно време липса героичното?
Не, напротив. Аз мисля, че героичното го има, но във всяко време то е с различен облик. Днес то не се изразява в това един човек да грабне оръжието и да превземе общината, да изгори данъчните архиви и да спаси десетки хиляди столичани от безумно увеличените данъци, както се случи в началото на годината. Може би героичното в днешното време означава да се съхраниш морално, да пазиш в себе си доброто. Наскоро четох за един банкер, който като го попитали: „Вие корумпиран ли сте?” той отговорил:  „А бе, до 100 хиляди са ме пробвали. Издържах.” Тоест неговият морал стига до 100 хил., нагоре, след тях е нещо друго. Затова казвам, че да оцелее моралът на един индивид е не по-малко героично в днешните времена, в които медиите възпитават на това, че човек трябва да е богат, да има коли, да кара „Бентли”, а пък в същото време, ако е собственик на някакъв завод, работниците му да получават минимална работна заплата. Трябва да има малко срам от Бога. Имайки такъв срам, човек става герой не е в собствените си очи, а пред едни други, висши морални стойности. 
Знаете ли, има едно прекрасно село Югово, в Средните Родопи, в него през последните години става нещо много интересно. Селото непрекъснато нямалява – преди 14 години там имаше 110 гласоподаватели, сега са 30, на средна възраст, може би, 75 години. Слава на Бога, че в Родопите се живее малко по-дълго. И през последните петнайсетина години хората в Югово всяка година възстановяват по един параклис. Най-важното е, че те не се бият за това в гърдите, не се хвалят, просто искат след тях да остане нещо. За тях искрената, човешката, християнската радост е в това да възстановиш нещо, което е било порутено през годините. Дали човек е герой е днешно време, изборът е морален. Винаги съм казвал на младите хора, моите студенти – тежкият живот води до две неща, до два възможни изхода: или пълна морална деградация, или до морални висоти. 

Какво ще стане с нашите фолклорни песни?

Това е един много труден въпрос, на който не се наемам да отговоря, защото виждате, че българската фолклорна песен е в период на една тежка трансформация. Някои казват, че тя ще се разруши, и след години няма да има кой да запее песен. Аз съм по-скоро разумен песимист и мисля, че някои типове песни ще изчезнат, но някои ще останат. Виждате, че песните от македонския регион вече се пеят като градски и заемат голяма част от българското музикално пространство, това важи и за родопските песни. За съжаление шопския двуглас започва да се губи, но в годините се нагледахме на специалисти, които обявяваха българския фолклор за мъртъв, а той продължава да ни радва.
Чалгата ли удари фолклорните песни?
Да, удари ги, разбира се. Но чалгата, как да кажа, е пиянството на един народ или може би хулиганско детство. Вероятно тя е неизбежен елемент от нашата около-фолклорна култура. Разбира се, ако не бяха милионите, изсипани в този бизнес, тя нямаше да е на това място, което заема, но…  Слава Богу, лека полека, чалгата започва да се свива. А топката винаги остава у тези, които държат медиите. Защото, както казва любимият ми лингвист, философ и дисидент Ноам Чомски: пропагандата и медиите за демократичната държава са това, което е тоягата за тоталитарната.
Сред днешните политици, как мислите, има ли кандидати за герои?
Огромно количество от тях са кандидати за герои, но отрицателни. Що се отнася до положителните герои… вижте, ако се върнем с вас 20 и няколко години назад аз не мога да се спра на един човек и да кажа: Да, той беше такъв. Всъщност аз не мога да сетя за и за министър-председател, за който да кажа: „Да, той беше герой”. Героят, освен всичко друго, трябва да бъде и мъж, не в своите полови, възрастови и други такива белези, а в мъжкото поведение. Мъжът трябва да може да каже: „НЕ”. Аз не съм чул за един такъв български политик, който да може го направи. А на Балканите имаше – един път той постъпи като мъж – Любчо Георгиевски, по времето, когато беше министър-председател на Македония. Като такъв той изгони американския посланик от своя кабинет. За да направиш това се изисква да бъдеш мъж. И това е единствения случай, за който аз знам, че балкански политик е постъпил като мъж.
Липсата на мъжки постъпки в резултат на манталитета на българина ли е?
Не съм много склонен за всичко да обвинявам манталитета на българина – винаги има такива и такива хора. Нашият манталитет е много труден за дефиниране. По-скоро това се дължи на негативния подбор, който целенасочено е провеждан в България поне през последните 70 години. Десетилетия не най-кадърните се издигат да управляват България, а „най-правилните”. Големият проблем на нашия народ е, че ние сме още млади като етнос и хората, които успяват да станат известни, богати и наричат себе си елит, не разбират едно основно нещо – много по-добре се живее богат сред малко по-бедни от теб, а не богат сред много бедни. Трябва да отгледаш хора, които да продължат тебе, твоето дело, а не с мен свършва всичко, или с моите деца.
Днешният елит мисли, че светът свършва с него…
Не, не свърша. Да не дава Господ, но на мнозина се налага да отидат в болница. Колко много хора има там, които биха дали цялото имане, което имат на този свят, за да бъдат здрави. Ние от този свят си отиваме с по едно костюмче, ако ще ковчегът да бъде от злато. Всичко остава тук. И е много важно да се употреби богатството за нещо смислено, а не да си купиш скъпа пушка и да гръмнеш едно екзотично животно за 100 хил. лева! Пари, с които могат да се спасят няколко човешки живота …

В началото на прехода, а и по-късно нашите политици казваха, че културата е визитната ни картичка пред света…

Това е така, но всъщност е едно чисто провинциално мислене. Няма култура без силна икономика и динамичен социален живот. На практика в големия свят, в глобалния свят, ние сме трудно забележими, малки сме. А и има нещо друго – светът не се интересува от нас, защото ние не умеем да се представим. Не акцентираме върху това, което у нас е уникалното – българския фолклор. Докарахме се до дереджето младите да мислят, че чалгата е фолклор! Колко са фолклорните предавания по разните телевизии? И колко от тях представят автентичния български фолклор, а не разни сурогати на недоучили композитори … Да не говорим за държавната подкрепа или за подкрепата от „големия” български бизнес – тях просто ги няма! Всичко е оставено на самотек, на доизживяване. Някога българските богаташи и чорбаджии са давали пари за училища, читалища, черкви, манастири, стипендии за бедни деца  – неща, коита са от полза за всички. Печелиш от и в това общество – връщаш част от парите за общо благо. А днес, какво правят днес българските богаташи?
Кажете нещо за работата ви в ИМИ – БАН?
Българската наука и в частност БАН се намират в жестока криза – тази година бюджета на БАН е отново съкратен до 70% от минимума и дали ще ни има след месец септември не е ясно. А и заплатите ни са под средните за България, картината е доста тъжна. Да не споменавам за отношението на българските правителства към българската наука – ние сме единствената държава от „новите” в ЕС, която не е предвидила нито една евро от присъединителните фондове към ЕС за образование и наука. Изобщо, войната срещу БАН и българската наука продължава с пълна сила. 
Въпреки кризата и мизерното финансиране ние продължаваме да се мъчим да създаваме неща, които са полезни за всички. В нашата секция „Математическа лингвистика” е завършена една дигитална библиотека за българските икони и иконографски школи. С колеги от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей разработваме друга дигитална библиотека за български фолклор, където ще се представят значими колекции от нашето фолклорно наследство. А с колеги от СУ „Св. Кл. Охридски” започваме да правим дигитална библиотека за славянските светци. И всички тези дигитални библиотеки се създават като свободни и on line достъпни, с англоезични варианти. Целта ни е те да имат читатели от глобалната врежа, не само от нашата страна. А това е една реклама на България! Изобщо инвестициите в такива дигитални библиотеки са направо смешни в сравнение с рекламни кампании от типа на „България – магията живее тук”, още повече това е реклама, насочена към една по-образована и респ. по-богата публика. Изобщо, развитнието на българското интернет пространство е оставено на самотек, а това е глупост. Например нашите балкански съседи (а те са ни конкуранти!) отдавна работят и инвестират интензивно в Интернет! А у нас, общо взето се мисли, че ако сложиш нещо свободно в Интернет, то изчезва и го губиш. Моя позната, собственичка на книжарница, твърди, че ако една стойността книга се появи в книжарницата и в Интернет, нейните продажби се покачват и печалбите на издатели и книжари нарастват -  тоест едното помага на другото, а не вреди. Но за подобни неща у нас малко хора мислят …

8 писатели, чиито идеи промениха света


Писателите имат много идеи и бурна фантазия, но откритията им рядко излизат от листа на книгите, пише "МениджърНюз".
И все пак се намират такива визионери, които са успели да предрекат огромни скокове в науката и историята 50, понякога дори 100 години, преди те да се случат.

За нас остава само да гадаем дали книгите им са били пророчески, или просто изобретателите са взаимствали вдъхновение от литературата. Ето кои писателски предсказания вече са обичайна част от нашия живот.

Жул Верн


„Човекът ще изобретява машини дотогава, докато машината не изяде човека.”

Ако се съди по количеството идеи, описани от Верн в многобройните му произведения, писателят или е разполагал с тайна машина на времето, или е имал вграден мозъчен генератор на гениални и визионерски идеи. Как иначе да обясним това, че в романите му се появяват неща като самолетите, аквалангите, видеофоните, както и полети към Космоса и електрически двигател – предсказаните от Верн технически достижения нямат край. А писателят всъщност е творил в края на 19 век, когато от всичко това още не е имало и помен.

Хърбърт Уелс

„Великите, необичайни идеи, които излизат от границите на опита, често имат по-малка власт над хората, отколкото незначителните, но затова пък съвсем конкретни идеи.”

Идеите на Уелс са именно от онзи сорт, който изпреварва времето си. В трудовете си геният е описал телевизията, ескалаторите, генните експерименти, летящите превозни средства, лазерното оръжие, разбиването на атома и дори ядрената бомба. Освен това писателят оценил значението на телефона и предсказал, че в бъдеще той ще стане първостепенното устройство за хората, което ще обедини в себе си функциите на интернет и компютрите. Естествено, Уелс не е имало как да знае, че това наистина ще се случи – той е писал произведенията си в самото начало на 20 век.

Артър Кларк

„Той включи устройството за краткосрочно запаметяване на таблета и, задържайки изображението на поредните страници на екрана, бързо прегледа заглавията и статиите, които го интересуваха.”

Много преди уважавания и гениален Стив Джобс да популяризира таблета, неговият прототип е подробно описан от Артър Кларк в „Космическа одисея 2001”, книга, публикувана през 1968 г. Кларк предвиди глобалното разпространение на онлайн игрите, макар и самото понятие за виртуална реалност да липсвало по негово време. Това обаче не попречило на писателя да опише в книгите си онова, което днес наричаме интернет. Именно Кларк през 1945 г. публикува идеята за радиолокацията и следенето на обекти от разстояние.

Рей Бредбъри

„Ние, земляните, имаме дарбата да рушим великото и прекрасното. Ако не сме отворили колбасарски магазин в Египет, сред развалините на Карнакския храм, то е само защото мястото е неудобно и там трудно ще развъртиш търговия.”

Рей, който неотдавна напусна нашия свят, е предсказал изключително много неща. Например в разказа си от 1950 г. „Ще дойде ласкав дъжд” той подробно описва концепцията за „умната къща”. Прототипът на социалните мрежи също е описан от него още през 1953 г. – според неговата визия потребителите общуват помежду си с помощта на специален телевизор. Какво още е измислил Бредбъри? Слушалките, банкоматите, плоскоекранните телевизори, стаите с виртуална реалност, видеоплеърите и дори автомобилите с изкуствен интелект.

Робърт Хайнлайн

„Когато компютърът греши, той се заинатява върху грешките си повече и от човека.”

Всъщност „Гугъл” е измислил той. Може би не самата „Гугъл”, но все пак прототипа на търсачките в интернет. Какво още ли? Мобилният телефон, микровълновата печка, протезите и аналога на програмата AutoCad. Транспортът чрез соларни батерии също е идея на Хайнлайн. В книгите си той подробно е описал и устройство, подобно на скенера.

Джордж Оруел

„Всичко се случва в съзнанието. А онова, което става в съзнанието на всички, се случва и в реалността.”

Освен политическите си предсказания, Оруел е прозрял и появяването на видеонаблюдението. Помните ли заплашителното „Големият Брат те следи”? И до днес ни побиват тръпки. А днес в повечето държави в света се провежда тотално наблюдение на гражданите именно по начина, описан от Оруел.

Какво да кажем за „новговора”, на който разговарят героите от романа „1984”? Той много напомня наситения с английски думи жаргон на днешните младежи.

Оруел предвидил и управляването на общественото мнение и поведение с помощта на средствата за масова информация, които манипулират историята в нечия полза.

Айзък Азимов


„-А нима психологията на роботите е толкова различна от човешката?

- Разликата е огромна. – Тя си позволи една хладна усмивка. – Преди всичко, роботите са дълбоко порядъчни.”

Всички съвременни роботи, изработвани с такъв ентусиазъм от японците, са описани от Азимов още в средата на 20 век. Той е и първият, който споменава за проектора, който се използва на всички конференции, презентации и други масови мероприятия.

Братя Стругацки


„Ятата от идеи продължаваха да се носят безсмислено във въздуха.”

В повестта на руските фантасти „Пладне, XXII век” се говори за системата „Каспаров-Карпов” – метод, който се използва за „копиране” на мозъка и изграждането на математически модели по него. Произведението е публикувано през 1962 г. – тогава шахматистът Анатолий Карпов е едва на 11 години, а Гари Каспаров още не е роден.

AdMe.ru

Три хипотези за смъртта на Ботев


автор:  Илия Стоилов, юрист
Христо Ботев, войвода на 172 млади мъже, заложили главите си пред олтара на поробената си родина, води с тях в Балкана три люти боя срещу турския аскер и башибозук и изведнъж… изчезва. Няма го! Дезертирал? Заблудил се в гората? Ранен и изоставен?
И в турско, и след турско смъртта на великия революционер и гениален поет е била загадка. Много са и предположенията. Убит на Вола! Не, убит на Околчица! Не, убит на Милин камък! Не, другаде; защото ако беше убит по тези височини, поне трупът му щеше да бъде намерен.
Ботев е това — най-горещият бунтар против турската империя! Знаен добре от нейните управници и от нейните шпиони. От многото заловени в плен четници би могъл да бъде разпознат.
Българското правителство назначава комисия… една, две, три; или нищо положително не се открива за неговото убийство, или убиецът или следите водят към българин. Спонтанна реакция на всеки от нас: „Ужасно! Изключено! Това не е възможно! Ами ако все пак това е истина?!…“
 
Първата хипотеза е тази на назначената от Министерството на просветата комисия, в която като член е участвал литературоведът Леонид Спасов, чието заключение е било, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен. „Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов вероятно не са били напечатани още. Затова въз основа на тях комисията не е могла да направи другия извод, а именно, че Ботев е „ограбен“ от Обретенов и приятели така, както той самият го описва.
Втората хипотеза е тази на Българската академия на науките, възприета като официална и от българската историческа наука, че войводата Христо Ботев е убит от вражески турски куршум.
Третата хипотеза е тази на въстаника Никола Обретенов, според която Ботев е бил лишен от живот от „неприятелски“ куршум, изстрелян от неизвестен стрелец.
На първата хипотеза няма да се спираме, а само я отбелязваме като съществуваща, защото не разполагаме с никакви доказателства за нея — писмени или гласни. Комисията може и сигурно е събрала такива, но ние не можахме да се доберем до тях. Затова тази хипотеза я изоставяме или отхвърляме.
Втората хипотеза е изградена въз основа на разказа на Захари Стоянов и неговата биография за Христо Ботев, а в тази биография, в пункта за смъртта на войводата, авторът е вмъкнал показанията на Никола Обретенов. Разликата между втората и третата хипотеза е само в това, че докато във втората хипотеза се говори определено за „вражески турски“ куршум, то в третата се говори за „неприятелски“ куршум. Под „неприятелски“ Н. Обретенов е имал предвид неприятеля в този момент от турски аскер и башибозук; но ако не е бил много сигурен, може под неприятел да е имал предвид и някой четник или друг българин, който по една или друга причина е бил враг на Ботев, макар че няма абсолютно никакви данни Ботев да е имал такъв неприятел; и понеже разликата е минимална и без значение за третирания въпрос, изоставяме да разглеждаме и втората хипотеза. Още повече че от статията на Стоянова ни е известно по какъв неубедителен начин тя е стигнала до извода, че куршумът е „турски“ — от „предположението“ на Захари Стоянов, допълнено и от нея.
И така стигаме до третата хипотеза — тази на Н. Обретенов. Поначало трябва да приемем, че тя е най-достоверната, защото той е присъстващ и очевидец на Ботевата смърт.
Но все пак така ли е? Няма ли и четвърта хипотеза?
Ето върху това искаме да дискутираме.
С една предварителна уговорка: ще третираме Никола Обретенов само като един обикновен свидетел. И към неговите показания трябва да бъдем при преценката им прецизни, строги, критични, абсолютно обективни, па ако щете и подозрителни. Защото уликите са много, доказателствата са крайно ограничени, а показанията му се отнасят до смъртта на един човек; и защото той е свидетел и като всеки човек може да има лично отношение и лична окраска. Още повече, когато може да бъде уличен като евентуален убиец или най-малкото — като участник в групата, която е убила Ботев.
И още нещо. Още в началото не трябва да му признаваме нито смекчаващи, нито утежняващи евентуалната му вина обстоятелства. Трябва само да знаем, че той е един от четниците на войводата. Трябва да забравим, че той е син на най-голямата и храбра наша революционерка баба Тонка, че брат му Ангел е убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, че брат му Петър е бил пленен от турците и заточен завинаги в азиатската крепост Сен Жан д’Акр заради революционна дейност; самият той е един от членовете на Гюргевския революционен комитет и апостол на Софийски окръг.
При разглеждания процес за инцидента той трябва да остане само един обикновен свидетел.
 
Свидетелят Обретенов дава показания
 
В „Спомени по българските въстания“ ето как Никола Обретенов описва смъртта на Ботев: „Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се слушат по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в Казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботев, изсвири и нашата тръба — също за спиране. Момчетата, които заемаха върха на Камарата, слезоха и съобщиха, че неприятелят се е оттеглил надолу към местото, откъдето се бяха изкачили. Слезохме и ние с Ботйова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода.
Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега.
Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: «Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли или да се отправим за Сърбия?»
Докато ние отговорим, Перо каза: «Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си ще го загубиш!»
Ботйов нищо не каза, но се изправи в цял ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума — само изхърка…
Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо, прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума; взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с пет наполеона; а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.
Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: «В редовете на борбата да си найда и аз гроба!»
Простихме се така с войводата, тръгнахме с момчетата към извора. Съгласихме се да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха: «Къде е войводата?»
— Отиде напред и ние вървим след него — отговаряхме ние.
Всеки, който пиеше вода от извора, заминаваше нагоре в гората над извора, която беше от дебели дървета и гъста. Тук превързахме раната на Перо в коляното, получена на Милин камък и почнала много да го боли.
Понеже нощта бе настъпила и ние бяхме много изморени, заспали сме. Рано на разсъмване сутринта чухме конски тропот и глъчка и се събудихме. Като дойдохме вечерта последни, бяхме останали на първа линия срещу потерята, която идваше по същия път, по който бяхме дошли ние вечерта. Този, който вървеше най-напред, ни съзря, когато вземахме позиция зад дърветата, изгърмя и Перо падна по очите си, ударен в сърцето. Георги Апостолов насочи към оня, който гръмна, и го свали от коня. Черкезите, като видяха, че главатарят им се катурна от коня мъртъв, хукнаха да бягат назад и ние, възползвани от тяхната паника, поехме гората нагоре“.
Загадката за смъртта на Ботев съществува от самата му смърт. Много усилия са правени, за да бъде тя разбулена. Натрупани са много съмнения, подозрения, колебания и накрая… буржоазните историци заключиха, че Ботев е убит от турски куршум. Мотивировката не е от фактическо, нито от правно естество, а от етично, социално и патриотично естество, за да се опази доброто име на българина. Вероятно по същото съображение след 9 септември БАН утвърди тази истина.
 
Доводите „за“ и „против“ тази истина
 
Като доказателствен материал ще имаме само „Спомените“ на Никола Обретенов и кратките показания на приятеля му, „все още жив“, Димитрото, макар че не допринася нещо съществено.
Нека първом издирим и изчистим фактите, а след това да правим изводите.
Първият факт е, че Ботев е бил убит, а не е безследно изчезнал. Вторият факт е, че Ботев е убит от куршум; и третият факт е, че куршумът е неприятелски.
Впрочем третият факт не е факт, а преценка или един извод на свидетеля; защото, като е бил убит от куршум, не ни казва защо приема, че този куршум е „неприятелски“. Под неприятелски трябва да се разбира „турски“ куршум: защото когато описва сраженията, той определя турците като неприятели. А щом е въпрос до преценка, то нека ни бъде позволено и ние да направим своята преценка.
Води се сражение между четниците и много турци — башибозук от черкези и редовна войска. Надвечер то бива прекратено. Турският тръбач свири отбой, българският — и той същото. Турците, а след тях и четниците, се отдалечават от бойната линия. Турците отиват в селата да нощуват. Те не водят никога нощен бой. А и защо да рискуват, когато вече знаят силата на противника и че този противник няма да им избяга от ръцете. Четниците се спущат към гората и дола, за да се посъберат след сражението и да си починат.
Местността, в която се отправят българите, е чиста от турци, спокойна и безопасна. Четниците са в „свободен строй“ и се спущат в дола да пият вода. Ботев изостава с хората от щаба си назад. Сядат край една скала и разискват.
Макар че не е обичайно водачът на един военен отряд да се движи в ариергарда на колоната, може да се приеме, че изоставането е причинено от по-бавното придвижване на ранения в крака Петър Симеонов, наричан Перо Македонеца и Перо Херцеговинът (той е участвал във въстанието на Херцеговина).
Но – за „сядането“. За да се спрат и да седнат, предложение е могъл да направи най-вероятно раненият, който имал нужда да си почине. Но не той, а предложението се прави от Ботев. Войводата запитал:
— Какво мислите да правим?
Налага се и неизбежно трябва да се приеме, че изоставането от четата и „сядането“ е осъществено, за да се проведе заседание на членовете на щаба. Съвещанието е могло да се проведе и без Войновски, който е един младеж от Юнкерското училище в Одеса и в момента е бил встрани с група четници. Трябвало е щабът да вземе важно решение: „По-нататък… из кой път?…“ Спасяване на живите четници, като преминат в близката Сърбия, или да продължат на изток по Балкана към Ловеч, Търново, Сливен?
От предадения разговор в „Спомени“ се вижда, че щабът не е бил единодушен по разисквания въпрос. Като войвода, Ботев е знаел каква е неговата роля и отговорност пред историята и пред онези, които той води… Затова той е категоричен за преминаване в Сърбия:
— Патроните ни се свършиха, помощ отникъде нямаме, хляб също няма.
Ако в Румъния Ботев е бил подведен от погрешната информация, че народът е готов или вече е въстанал, че трябва да му се помогне с чета и оръжие, то в момента той е имал вече пълна и ясна представа за бойната обстановка. Местното население не оказва никаква помощ, апостолът Стоян Заимов не отговаря на двата призива и, преоблечен в женски дрехи, се крие във врачанските лозя, турски аскер и башибозук е залял околните села и градове, а през нощта все още се виждала червената заря на догарящите пожарища на изток.
 
Бурно съвещание в щаба
 
В отдиха след последното сражение щабът е трябвало да реши по-нататъшния маршрут на четата. Съвещанието не е било спокойно; дори трябва да приемем, че то е било бурно, защото са се били очертали две непримирими становища. Когато се прави революция, обикновено становищата са непримирими! Едното — няма смисъл да се продължава борбата и затова четата трябва да премине в съседна Сърбия. Второто — да се продължи борбата, за да се помогне на въстаналия народ; а и нали се е тръгнало да се мре за свободата?
Че Ботев е поддържал първото становище — при наличната безнадеждна обстановка да поемат пътя на запад, за да се спаси каквото все още може да се спаси, личи от думите на Перо:
— Ботйов, ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Подвигът му — подвиг е на всеки четник.
Обаянието — обаяние е на всеки четник.
Ботев не е бил никога славолюбив и в случая той не е поставил във везните на съдбата обаянието на своя подвиг, а живота на младите хора, които е повел и за които ще отговоря пред историята.
До споразумение не се е стигнало, защото Ботев става прав, за да отиде при четниците. Иначе ставането би станало вкупом и едновременно. Той отива при тях, за да им съобщи решението си. Останалите трима от щаба — Обретенов, Апостолов и Перо — са на противно становище. Трябва да продължат да го поддържат и пред четниците. Обаче каква е вероятността, че те ще приемат становището им за продължаване на борбата или и без това твърде много разколебани и обезкуражени, четниците ще тръгнат след Ботев? Това не трябва да стане; а за да не стане, ще трябва на Ботев да се попречи да отиде при тях!
Едва Ботев станал, гръмва се и той полита на земята.
За „ставането“ на Ботев Обретенов има свое обяснение — „да види накъде отидоха момчетата и няма ли някаква опасност за четата“. Това му обяснение е съвсем наивно, неприемливо и трябва да се отхвърли:
1. Всички те знаят къде са момчетата — в дола за вода.
2. Обстановката е спокойна — няма турци и затова са седнали на разговор.
3. Няма никакъв нов факт, който да говори за някаква опасност за четата.
4. За движението на четата и нейната безопасност се грижи военният ръководител Войновски и неговите помощници.
Тогава? Остава да се изясни кой е стрелял и защо.
 
Куршумът не е турски
 
В спомените на Обретенов четем, че куршумът, с който е бил убит Ботев, бил „неприятелски“. Това ще е така, защото не може да се очаква куршумът да е отправен от приятел. Прави впечатление, че сам Обретенов е избегнал да окачестви куршума като „турски“. Съзнателно или не, той никога и никъде и в другите си писания не споменава тази дума.
Тогава кой е неприятелят на Ботев? Или понеже той е неизвестен, да поставим въпроса другояче: Кой е възможният неприятел?
Първият потенциален неприятел може да бъде един черкезин или турски войник. В случая трябва да го изключим като възможен действащ стрелец. Сражението е било преустановено. Турците и българите са се оттеглили на доста далечно разстояние от фронтовата линия. Няма никакво движение на турци в района, към който са се движили четниците.
Ако е бил турчин, той сигурно не е бил сам, щом е трябвало да отиде в българския лагер; и вероятно — с разузнавателна задача, а не за да стреля срещу първия срещнат българин. НАЛИ ГЪРМЕЖЪТ ЩЕ ГИ ИЗДАДЕ? Па и няма какво за разузнаване — нали знаят, че българите са се пръснали някъде нататък. Утре ще тръгнат пак да ги преследват като вълци. А и в настъпващата тъмнина дори и най-храбрият турчин не би дръзнал да търси българин да убива, и то между българите да търси войводата им, както поддържа Радка Стоянова.
Ако направим временно концесията да приемем, че стрелецът е бил турчин и че е бил сам, ще се постави настойчиво въпросът защо е изстрелял само един патрон. Българите са четирима, в една група и от своята пусия той е могъл да стреля по тях повече от един път; и останалите трима са били удобни мишени, още повече при изненадата от страна на нападателя.
Не може да не направи впечатление, че веднага след гърмежа, а и по-късно след него никой от нападнатите не предприема действие за укриване. По инстинкт те биха очаквали втори, трети изстрел и затова биха залегнали или биха избягали при четниците. Те не предприемат оглеждане на местността — ако не толкова за откриване на стрелеца, то поне за да предотвратят опасността от нови покушения. Те не правят нито едното, нито другото. Защо ли? Защото за тях всичко би било излишно. Те знаят кой е стрелял. Те знаят също така, че не ги застрашава никаква опасност…
 
Сериозно уличаващ факт
 
Много автори се опитват да определят мястото, откъдето е стреляно, посоката на куршума, силата на звука от гърмежа. По тези въпроси е излишно да се коментира, защото няма никакви опорни точки. Сам Н. Обретенов отнема възможността да се разисква. На въпроса на д-р Панчев — член на една от комисиите (в. „Независимост“, бр. 2406–2414 от 1–11 юни 1919 г.): „Гърмежът отблизо или отдалеч се чу?“, той отговаря: „Не мога да кажа с положителност от какво разстояние се е стреляло.“
Но за определяне на „разстоянието“ има един друг факт, на който искаме да се спрем. В учебника по Съдебна медицина на проф. Иван Попвасилев и проф. Стойчо Радонов на стр. 102–104 четем: „Когато предметът, в който се стреля, е на близко разстояние, изброените фактори — пламъкът, газовете, саждите, барутните и неметалните частици — достигат до целта и допълват действието на куршума. Те оказват увреждащо действие върху тъканите по механичен начин.“
„С намаляване скоростта на куршума (от далечно разстояние — б.а.) повредите все повече загубват свойствата си на огнестрелни и в тях все повече изпъква формата на куршума.“
„Поради ударното странично действие на проектила (куршума) притиснатите тъкани и след преминаването му продължават своето движение встрани (от действието на ударните вълни), вследствие на което се образува голяма кухина, превишаваща няколко пъти обема на проектила. Колкото по-голяма е скоростта и размерът на проектила, толкова по-голяма ще бъде предадената на тъканите кинетична енергия, а оттук и по-силно ще бъдат изразени временната кухина и ударната вълна на обкръжаващите тъкани.“
Тъй като не е направено оглеждане на дрехите и на самата рана, не е направена и аутопсия на трупа, не може да се говори с положителност за посоката на куршума, за да се твърди, че той е стигнал гръбначния стълб, какъв е размерът на раната или че е стреляно от упор. Остава открит въпросът — дали от близко, или от далечно разстояние е стреляно?
Никола Обретенов ни казва, че „кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата и окървавяваше картата“. При това изобилие на кръв хирургът доц. Шопов от Пловдивския медицински институт дава мнение, че изстрелът не е даден от „далечно разстояние“, защото кръвоизливът би бил много малък, тъй като отворът на входната рана би бил малък и почти ще се затвори от меката тъкан; а още повече като се има предвид, че кръвта от разкъсаното сърце или от по-големия кръвоносен съд се излива в гръдната кухина. При това изобилие на кръв не може да не се приеме, че изстрелът е даден от „близко разстояние“. Това „близко разстояние“ също е един сериозно уличаващ факт.
 
Страх от разследване
 
След спора при съвещанието изгърмява пушка.
В историята на революционните движения в света не за първи път се случва последният аргумент да бъде куршумът.
Кавгата ще да е била твърде голяма, духовете на спорещите са били възбудени, за да се стигне до стрелба.
Изстрелът е внезапен, спонтанен — внезапен умисъл за убийство в психическото състояние на афект от страна на автора.
След първоначалното изживяване на ужаса от станалото идва окопитването. Пристъпва се към вземане на решение: станалото — станало, но какво трябва да се прави по-нататък? Ако ставаше въпрос за разумно решение, съвсем естествено и логично би било да погребат трупа и да съобщят на четниците за смъртта на войводата. Нормално те не могат да мислят — притиснати са от страх. Четниците ще питат и разпитват къде, кога, как и кой е убил техния избран водач. Какво биха могли те, които са били с него, да отговорят на въпросите? Ако беше един, нямаше да има разногласие в избраната позиция за обяснения. Но ако се объркат и почнат да си противоречат?
И понеже в бързината те не могат да измислят убедително и оправдателно обяснение, взели решение да не съобщават за смъртта на Ботева. Убиецът или убийците се страхуват от разследване… Не е убит кой да е, а известният на цял народ поет и революционер!
Решават да изоставят трупа, като преди това го „ограбват“. Обретенов взема портмонето, часовника, бинокъла, компаса, картата и пет наполеона; а Апостолов — калпака с лъва, шашката, револвера и мундира. За по-малките не остава нищо — така става по цялата земя! За „ограбването“ измислят и обяснение. Целта не е била толкова за вещите, колкото трупът да се направи „неузнаваем“. Други пък биха могли да кажат… защото ако се узнае чий е бил трупът, пак могат да възникнат въпросите, от които предумишлено се бяга.
Никола Обретенов не скрива, че са искали да направят трупа „неузнаваем“; но обяснява, че това са направили, „за да не се гаврят с него неприятелите“. Обаче обяснението му е съвсем неприемливо. Той живее в турско време и не може да не знае, че турците уважавали падналите си противници. Майка му — баба Тонка, получава трупа на обесения войвода Стефан Караджа, за да го погребе по християнски. Така също са предадени труповете на Димитър Общи и Васил Левски. По-късно турски отдават почит на убитите в Македония четници от четата на войводата Узунов.
Ако трябва да се говори за гавра, то тя е действително извършена, и то от тях, които са оставили трупа на войводата гол и без да го погребат; а те са имали достатъчно време за това — цяла една нощ!
Разбираме ги. Не им е било до погребение, па бил и трупът на Ботев. Цяла нощ те са бодърствали за своя грях и своя страх от разследване…
Ако те действително са мислили да почетат войводата след неговата смърт и да опазят трупа му от оскърбление, можеха, ако сами не могат да направят това, да съобщят на четниците за смъртта на техния водач, а те от своя страна биха направили едно колкото скръбно, толкова и горестно погребение на този велик син на нашия народ.
А за това, както казахме, е имало много или поне достатъчно време за едно погребение. Смъртта е настъпила привечер. Турците са далеч, а четниците са в дола, на 100–200 крачки. Вечерта и цялата нощ е спокойна. Четниците и хората на Обретенов, които отиват при тях в гората, са спали до сутринта, когато наново се появяват турци.
Имало е достатъчно време за почетно погребение на един човек…
 
С лъжа скриха смъртта му
 
„Простили се с войводата, тръгнахме с момчетата за извора. СЪГЛАСИХМЕ СЕ да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха:
— Къде е войводата?
— Отиде напред и ние вървим след него — отговаряхме ние.“
Бихме се съгласили, че има и добри лъжи. Но защо е било необходимо, каква нужда е налагала да се лъжат четниците, че Ботев е жив и че е напред? Сигурно причината е била от много важен характер. И за кого? За четата на българите или за групата на Обретенов?
Обикновено лъжата прикрива нещо нечисто, нечестно. И по-забележителното в случая е, че тази лъжа е КОЛЕКТИВНА. Взема се решение след продължително обсъждане и умуване. Щом има решение, имало е и мотиви „за“ и „против“. Пълно единодушие! Може само неутралният Перо Херцеговинът да е бил „против“, но накрая и той се присъединил към болшинството. Самият той обаче не е разбрал в момента, че е пропуснал влака. Дал е основание за смъртно обвинение — страхливците са сметнали, че е несигурен съучастник.
Никола Обретенов не ни казва защо са взели решението да не съобщават, че Ботев е убит. Нека сами видим какви биха могли да бъдат възможните съображения за тази лъжа.
ОБРЕТЕНОВ: Ако бяхме съобщили за смъртта на войводата, това можеше да отчае и обезкуражи четниците. Те биха преустановили по-нататъшната борба, а ние сме тръгнали да освободим роба или да умрем.
ВЪЗРАЗЯВАМЕ: Ако първия ден лъжата не остане в сила, то на следващия ден или на следващите дни войводата нямаше да го има и нямаше ли да бъде по-отчайваща неизвестността или мисълта, че войводата ги е напуснал, дезертирал?
ОБРЕТЕНОВ: Ние се бяхме разпръснали на групи и четниците можеха да мислят, че е в някоя група.
ВЪЗРАЗЯВАМЕ: На 20 май, когато войводата е убит, четата е още цяла. Липсвали са само около 30 души, които са се заблудили из лозята или са я напуснали…
Не отчаяние, а озлобление и жажда за мъст би бушувала в душите на четниците и те с повече страст биха участвали в сраженията, за да възмездят за смъртта на любимия им водач.
Най-вече от военно гледище е абсолютно необходимо да се съобщи за смъртта, за да може борците да си изберат нов водач, който да ги води, да ги обединява, комуто да се подчиняват. Една бойна група, малка или голяма, не може да остане като стадо без овчар…
 
Поведение на обвиняем
 
Никола Обретенов сам признава, че са решили да лъжат, а и действително са лъгали за смъртта на войводата. Това ни дава основание да имаме и правото да го обвиним, че лъже без свян и в други моменти преди и след трагичния край.
По онова време Христо Ботев е бил най-известната и най-голямата фигура в българското революционно движение. И тъкмо затова, без никакво възражение от никого, той застава начело на сформираната чета след отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да я оглавят. Той е капитанът на парахода, той е главнокомандващият на войската, той е войводата на четата. Всевластен!… Да взема решения, да заповядва, да изисква подчинение, да наказва, ако е необходимо за дисциплината. Целта е една за всички.
Той има и щаб, с който трябва да се съвещава. Щабът е съвещателен орган; последното и окончателно решение се взема от войводата.
След двудневните сражения военната обстановка е реално изявена и е съвсем ясна: никаква помощ от местното население или отдругаде някъде, патроните са изхарчени срещу налитащия превъзхождащ неприятел, без хляб в торбите. Четниците са обречени на сигурна смърт или плен. По-нататъшната борба не само е БЕЗНАДЕЖДНА, но и БЕЗСМИСЛЕНА. Четата е обречена на гибел. И той решава да се спаси все още това, което може да се спаси — животът на младите борци. Решава да се оттегли; направление — близката съседна Сърбия. Съвещание с щаба?! За какво? Той не би могъл с нищо да промени тази пагубна за четата военна обстановка. При всяко сражение има победа или поражение. Преди неизбежното поражение Ботев предприема оттеглянето. Всеки предвидлив и мъдър военачалник не би се поколебал да направи този военен маньовър.
След сражението през втория ден Ботев не само решава, но и предприема оттеглянето. Дава заповед да се „откове знамето и знаменосецът го запасва на кръста си“ (стр. 248, „Спомени“). При „оттегляне“ на една войскова част знаме не се развява, а се сваля и се съхранява до ново изсвирване на тръбата.
Никола Обретенов е видял отковаването на знамето и е разбрал смисъла на това сваляне на знамето от борбата. И от някой друг жест или изтървана дума той узнава за решението на Ботев, но не е напълно сигурен. И за да провери, той поканва изостаналия Ботев да приседнат до една скала, след като четниците са се свлекли надолу към дола, за да си почине раненият Перо. Войводата се съгласява по искането на нетърпеливия Обретенов и се започва разговор за оттеглянето на четата към Сърбия. Ботев, изморен от похода и сраженията, изнурен от разочарование и грижи, бавно е обяснил:
— Какво друго ни остава, „когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма“.
Обретенов не е съгласен, той възразява, аргументира се и предлага да се продължи борбата, като четата се придвижи на изток към въстаналите места и се присъедини към другите чети в Балкана към Сливен. Войводата отхвърля предложението му и става да отиде при бойците си. Тогава Обретенов изстрелва още един аргумент:
— Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!
Най-малко този аргумент е направил впечатление на Ботев, защото той е тръгнал да служи на своя народ, а не да набира точки за лична слава.
И когато става да тръгне, към него се отправя последният аргумент — куршум в гърдите — последният аргумент на революционерите. Спорът е спечелен — противникът е премахнат завинаги.
Ботев пада като сноп на земята. От никого не е подкрепен при падането си. Групата е изненадана и стресната от станалото; а са нямали и време — докато станат и докато разберат какво точно е станало… Само стрелящият може би е бил прав, но той не е стрелял, за да прояви хуманност към един падащ човек!
След първоначалното объркване идва окопитването. Първом решават да приберат у себе си по-ценните вещи от трупа; второ — да изоставят тялото на произвола на съдбата, и трето — да не съобщават на четниците за смъртта на войводата.
И така направили. След това изчакали малко време, докато четниците в гората заспят, и тихомълком, като котки, се приближили до тях, но без да се смесват с тях, защото, ако бъдат усетени, страхували се да не бъдат разпитвани за войводата. След цялата нощ на сутринта те вече не могли спокойно и уверено да отговарят, че „войводата е напред и те тръгват след него“.
Тръгват, но групата се бави и изостава от четниците, защото Перо е ранен, и то в коляното; мъчно се движи, а той е и единственият потенциален издайник за смъртта на Ботев. Два сериозни проблема — как да бъдат решени? На „помощ“ идват турците. Един от тях се премерва точно в Перо, стреля един път и „Перо пада по очите си, ударен в сърцето“.
Забележително — пак един куршум, пак убит и пак ударен точно в сърцето! Днес тази повтаряща се случайност ни напомня за криминалния роман на Джеймс Хадли Чейс „Свидетели няма да има“…
При така предполаганото от нас развитие на събитията нека наредим кои са „и другите лъжи“ на Никола Обретенов.
Първата: Не Ботев ги поканва да приседнат до скалата, а Обретенов иска това, защото е крайно нетърпелив да научи за подозираното му решение. Непосредствено след стихналия бой, на Ботев съвсем не му е до „съвещание на щаба“ за вземане на решение за по-нататъшната съдба на четата. Той ще направи действително подобно съвещание, за което има време занапред и когато ще може да свика и останалите от състава на щаба. В тази съвсем кратка почивка и само с един член от щаба той не би могъл да решава този въпрос сериозно.
Втората: Не Перо, а Обретенов е укорил Ботев за взетото от него решение с думите: „Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото ти обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш“. Перо би бил най-отявленият поддръжник на Ботевото предложение да преминат в Сърбия. Той е в крайна нужда от това — единственият начин да оживее. Ранен в крака, със силни болки вече в коляното, той няма да може да се движи с четата в похода й към Сливенския балкан; а се нуждае и от сериозна медицинска помощ, каквато в Балкана няма кой да му даде. Само в Сърбия той ще може да лекува крака си и ще може да избегне турския куршум или турски плен.
Третата: След смъртта на Ботев негов законен наследник и водач на групата става Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо „съветва“, а Обретенов „нарежда“ „да приберат всичко от Ботйова“.
Четвъртата: Начинът, по който описва смъртта на Перо. За да прикрие истината, той сам се оплита в обясненията и дава указанията как да се открие истината. Обретенов сам признава, че вечерта не са се присъединили към четата, а стигнали до нея и заспали. Сутринта не са се събудили от глъчта на приготовляващите се да тръгват четници, а от „конски тропот“. И те първи посрещнали удара на турците не затова, че са били „на първа линия срещу потерята“, а защото в момента около групата не е имало четници.
И така, сценарият за убийството е готов и сам Обретенов го описва твърде картинно, като на филм. Георги Апостолов може само да потвърди не само затова, че е герой във филма с убиването от него на убиеца на Перо, но най-вече той от много години е верен и помощник на Обретенов (Гюргево, София и Враца). Другите двама — Димитър Тодоров и Сава Пенев, които са от обкръжението на Обретенов, също могат да свидетелстват успешно.
Никола Обретенов има типичното поведение на обвиняем при убийство. Той отрича всичко; той активно не участва в онова, което става. Той е само присъстващ, слушател и изпълнител. Ботев поканва да приседнат, Перо отправя укора към Ботев. Перо съветва да приберат всичко от Ботев, Апостолов убива турчина; само всички решават да укрият смъртта на Ботев, а Димитрито и Пенев стоят зад кулисите.
Съгласно закона обвиняемият има правото да се защитава с всички средства, дори и с… лъжи. Ние не обвиняваме Никола Обретенов, защото може той да не е стрелял. При разгорещената кавга между Обретенов и Ботев може Апостолов да е искал да помогне на приятеля си и той да е стрелял. По същата причина това може да е направил някой от другите двама, които са тръгнали с Обретенов да мрат за свободата.
Четирима са. Един от тях!… Само те могат да кажат кой е от четиримата.
Ако подозрението пада преди всичко върху Никола Обретенов, никой не му е виновен… Той сам се е оплел в многото си лъжи.
 
Новият и старият тип революционер
 
Докато Христо Ботев е български революционер от нов тип, Никола Обретенов е ретроград. Той все още вярва в рационалността на отреченото от практиката на освободителната борба на своя народ четническо движение като метод за извоюване на политическата свобода.
Той изгубва двамата си братя Ангел и Петър в сблъсъка на четите с турците. Той знае за разгромяването на четите на Филип Тотю и на Хаджи Димитър — Стефан Караджа. Той знае също така как свършиха преди това четите от Червена вода, от Шумен, от Сливен, от Стара Загора — хиляди българи арестувани, бити, избити и заточени в Мала Азия.
Никола Обретенов като революционер, въпреки продължителната му дейност, е малък и непроменлив, защото му липсват повече знания и качеството прозорливост. Той няма поглед към бъдещето — неговото развитие, създаването на необходимия механизъм, за да се получат исканите резултати.
Той е голям с любовта си към своя народ, безкористен в борбата за неговото освобождение и искрено убеден, че трябва да се „действа“ и да се „рискува“, без преди това да е била направена точна сметка за действителните, а не само възможни и желани резултати.
Според него — и многото други като него — достатъчна е нашата готовност да рискуваме всичко — семейство, добитък, имот, дори и живота си, за да стане чудото — СВОБОДАТА. С тази мечта, която добива равенството на лъжа, живеят, борят се и се жертват. С тази лъжа лъжат и другите; и другите заживяват с тази мечта!…
Като апостоли в Софийския район, Никола Обретенов и Георги Апостолов се провалят — не успяват да възстановят старите комитети, да основат нови, и затова се прибират във Враца при Стоян Заимов, където прекарват цялата зима, без да вършат и тук някаква апостолска работа. И обяснимо защо. В Софийско и Врачанско още не е заглъхнало болезненото ехо от обесването на Левски и Димитър Общи, както и свързаните с това арести на много от комитетските хора.
Двамата преминават във Влашко едва през месец април 1876 г. и се захващат с набиране на мъже за четата, като на всеки български емигрант Никола Обретенов говори, че „народът е готов като един да въстане“. Той лъже без свян, защото сам вярва в лъжата си, тъй като няма чувство за реалност; или съзнателно лъже, защото… лъжата е позволено средство в борбата за свобода, макар че не е чел Макиавели.
Поне към Ботев е трябвало да бъде искрен, честен и точен, когато му докладва за въстаническата готовност на българския народ. Затова той не може да не носи своята историческа отговорност!
Когато на българска земя никой не посреща четниците с добро, когато те преминават през селата покрай затворени врати и прозорци, когато никой не попълва редиците им, когато никой не им дава храна и подслон, с много болка и с пълно право Ботев обвинява Обретенов и Апостолов:
— Това ли ви е народът, който ни очаква с отворени обятия?
Недоволни и разочаровани са и четниците. И стрелите си те отправят към войводата. Щом е тръгнал да ги води, той е трябвало всичко да знае и всичко да предвиди. Те не знаят как той им е станал водач; а и да знаеха, не се знае доколко биха могли да го извинят…
Сам Обретенов е сред четниците. Той слуша техните разговори, той узнава за техните недоволства и обвинения към водача и народа. Въпреки това, по-късно пред войводата Ботев той иска и настоява борбата да продължи на изток към Сливен.
Никола Обретенов е един непоправим политически фанатик!
 
Прометеевската трагедия на Христо Ботев
 
Ботев не е същият Ботев отпреди осем години. Той вече има житейско и революционно минало, което му обезпечава една по-точна преценка на политическата ситуация.
Той е приятел на Левски и член, а след това и председател, на Централния революционен комитет в Букурещ. Приел е изцяло новата идеология и тактика за НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ чрез пълна подготовка, организация и въоръжена борба на целия български народ, на самия народ, без да се разчита на помощта на чужди държави, които биха дали помощ в защита на собствените им интереси. Левски и Ботев са отрекли отдавна дейността на отделните чети.
Апостолите от самоназначилия се Гюргевски революционен комитет обявяват въстанието през пролетта на 1876 г. Българите в Румъния решават да помогнат с чети на въстаналите в България. Търсят се войводи с революционен опит и утвърден престиж, които да оглавяват четите. Поканен, П. Хитов отказва, защото знаел, че Старият Филип Тотю също се отказва. През тази година на Балканите няма да има военни събития от международен мащаб.
С четите? Дейността им е капка в океан.
— Борбата срещу разкапаната Турска империя е възможна и успешна, стига народът да въстане! — проповядват апостолите.
За момента това, разбира се, не е вярно. През изминалите десет-двадесет години в Турция се правят административни, военни и социално-финансови реформи, политическото и икономическото й положение се консолидира както вътрешно, така и външно. Сам, невъоръженият български народ не може да повали една империя с модерно въоръжена войска.
Въпреки това новините от България са, че народът се готви да воюва. Не анонимно, не безадресно, а лично на Ботев апостолите Обретенов и Апостолов докладват „какво са вършили през зимата, как народът се подготвя да въстане като един човек“…
Четата е сформирана. Тя има състав, дрехи и оръжие. Няма си само войвода. Притиснат от събитията, на които вече никой не може да даде заден ход, Ботев заявява, че ще стане войводата.
Христо Ботев е един голям поет, един голям революционер и една голяма трагическа фигура… Той е с ясното съзнание за безсмислието на своя жест; но иска да бъде с народа си, макар и на кладата му!…
МОРАЛНО ВЪЗВИСЯВАНЕ И ПРОМЕТЕЕВСКА ТРАГЕДИЯ НА ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН!
 
Политика и ублийства
 
Никола Обретенов, Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Иван Пенев решават да не съобщават за смъртта на Ботев. Ние трябва да решим да не се съмняваме в онова, което те са извършили.
За историята са необходими истини, за да бъде тя поучителна и полезна за поколенията. Тя не се интересува толкова от физическия убиец, колкото от самото убийство като обществено, социално и политическо явление на обществото.
Кой е убил Ботев? Според нас най-вероятната от всички вероятни хипотези е, че е бил човек от групата на четиримата. Тя не е образувана случайно. Тя е група на Обретенов, тя не е група на Ботев!
Никола Обретенов е със самочувствието на равен на Ботев. Той има продължителна революционна дейност, той е член на Гюргевския централен революционен комитет, той е апостолът на Софийски окръг, той е един от организаторите на четата. Георги Апостолов е неговият неотстъпен помощник. Петър Херцеговинът е професионален революционер; Сава Пенев и Димитър Тодоров са тръгнали след Обретенов…
За тях, а и другите четници, Ботев им е един съвременник — един революционер като тях — пръв между четниците, избран за войвода.
За нас? Главата не може да побере мисълта, че българин може да стреля срещу титана Ботев.
Убийството като средство за осъществяване превъзходството на собствената им идеология не е чуждо на нашите революционери. По решение на Ловчанския комитет Димитър Общи убива дякон Паисий само защото бил за мирната и легална борба на нашия народ — за българско осъзнаване по всички български земи и национално обединение чрез църквата, просвещение и икономическо превъзмогване. На Бенковски е възложено да убие Любен Каравелов, задето не е предал архивата на неуставно образуван нов революционен комитет.
Началото бе поставено.
По-късно това средство ще се използва все по-често за разправа с политическите противници.
Политическите убийства у нас — със или без присъди — прераснаха в масово обществено явление. Народът прие това равнодушно, като ежедневие.
За изтичащата национална кръв никой не правеше счетоводни записвания…