ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Генерална дирекция "Регионална политика"
Генерален директор
До Пламен Орешарски,
Министър на финансите
Министерство на финансите
Ул. "Раковски" № 102
1040 София
БЪЛГАРИЯ
Брюксел, 22.07.2008*006860
Драги Министре,
Тема: Прекратяване на авансови плащания по пътни проекти от Кохезионния фонд
През януари 2008 г. бяха отправени твърдения за конфликт на интереси срещу изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (ФРПИ). Също така за вземане на подкупи бяха арестувани директорът на дирекция "Усвояване на средства от Европейския съюз" във фонда (Любомир Лилов, бел.ред.) и началникът на отдела по програма ИСПА (сектор "Подготовка на търгове и договаряне" Иван Владимиров). В писмото си от 24 януари 2008 г. моята служба поиска от Министерството на финансите да не сертифицира каквото и да е плащане, нито да сключва каквито и да е нови договори с Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" като специфичен бенефициент, докато не се разберат резултатите от разследванията по тези твърдения.
Оттогава българските власти предприеха някои действия да поправят положението: извършени бяха няколко ревизии, съставен бе план за действие, започна трансформация на ФРПИ и в Парламента бе внесен законопроект за конфликта на интереси. Комисията (на ЕС) приветства също назначаването на заместник министър-председател, отговорен за фондовете на ЕС.
Без да се отричат действията, извършени от вашите служби досега с цел да бъдат отстранени значителните недостатъци в системите за управление и контрол, те не успяха да дадат на Комисията достатъчно гаранции, че ИСПА/Кохезионният фонд не са били предмет на тежки злоупотреби или измами. Все още се очаква да бъдат взети важни решения в резултат на одиторските проверки и да бъдат приложени произтичащи от тях ефективни мерки.
Затова ви пиша да ви информирам съгласно член Н от Приложение II на Правилник 1164/1994 г., че предлагам на Комисаря (по регионалната политика Данута) Хюбнер да спре авансовите плащания от Кохезионния фонд за следните проекти:
2001/BG/16/P/PT/004 - Магистрала "Люлин" - от Околовръстен път София до пътен възел Даскалово, намиращи се в България.
2006/BG/16/P/PA/003 - Техническата помощ за изготвяне на пътни проекти за общоевропейските транспортни коридори през България.
По мнението на Комисията ръководният орган на посочените проекти, а именно Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", не успя да изгради системи за управление и контрол, гарантиращи безупречно финансово управление на Кохезионния фонд съгласно общоприетите принципи и стандарти, и в частност да даде подходящи гаранции за законност и порядъчност при правилното използване на процедурите за публично възлагане на проекти.
ФРПИ е единствен бенефициент по една цяла приоритетна ос на Оперативна програма "Транспорт" за периода 2007-2013 г. с бюджет от над 1 млрд. евро. Сигурен съм, че ще се съгласите, че би било неприемливо да продължат плащания дори при най-малко подозрение за честността на ФРПИ, като се имат предвид тежките недостатъци, които бяха разкрити по текущи проекти от Кохезионния фонд, а също случаи на измами и конфликт на интереси.
Комисията има отговорност към европейските данъкоплатци, включително към българското общество, да гарантира, че бюджетът за кохезионната политика се изразходва правилно и че всички нередности могат да бъдат предотвратени, разкрити и поправени. Ако бъдат загубени средства в резултат на грешки или небрежност от страна на българското правителство, то ще бъде отговорно да възстанови сумите, изгубени от общия бюджет на Европейския съюз.
За да бъде отменено прекратяването (на плащанията), Комисията очаква:
(1) По-нататъшно разследване и ясни заключения, които да определят дали е имало някакъв действителен конфликт на интереси, за да се гарантира, че нито една процедура за възлагане и сключване на договори не е довела до злоупотреба с пари от Кохезионния фонд.
(2) Нов детайлизиран и изчерпателен план за действие спрямо ФРПИ, визиращ всяка от нередностите, открити от KPMG спрямо съфинансираните от Кохезионния фонд проекти. Планът за действие трябва ясно да посочва набелязаните поправителни мерки с точни и реалистични срокове за изпълнение. След това българските власти са призвани да дадат доказателства за приложението на тези мерки, така че службите на Комисията да бъдат в състояние да проверят резултатите.
(3) Да се изработи актуализирано предписание на системите за управление и контрол на ФРПИ след неговото преструктуриране.
Позовавам се също на моето писмо от 17 юли 2008 г. относно становището на Комисията за необходимите действия във връзка с разкритията в най-новите одиторски доклади на KPMG за конфликта на интереси във ФРПИ, в доверителните доклади и одитния доклад за съответствие.
...
Вижте цялото писмо тук:
Валери Петров и на 92 участва в протестите
МАРИАНА ПЪРВАНОВА 13.04.2013
След броени дни Валери Петров ще навърши 93 години. Независимо от почтената си възраст патриархът на изящното слово и преводачът на Шекспир продължава да пише. И не само това. Както винаги е правил досега, така и днес Валери Петров заявява открито своята гражданска позиция, но го прави без излишни фанфари и не под светлините на прожекторите. А тихо, като един достоен българин. Малката му, почти немощна фигура можеше да бъде видяна в редиците на зимните протести, а преди това – сред учените от БАН, които протестираха срещу орязването на бюджета на академията. Такъв е бил винаги Валери Петров – скромен, неподкупен, истински жрец на римуваното слово.
Валери Петров е творчески псевдоним на поета, който произлиза от известен софийски еврейски род. Баща му е проф.Нисим Меворах – един от най-добрите български адвокати, за когото казват, че просто е роден за тази професия. Изключителен ерудит, с голяма обща култура, надарен с ярко красноречие, той привличал в съдебните зали много слушатели. Той е бил един от най-добритеs ни специалисти по облигационно, наследствено и семейно право, преподавател е в Софийския университет. „Студентите с интерес слушали лекциите му, защото той умеел да представи ясно и достъпно, пускайки по някоя и друга шега, и най-заплетените казуси”, разказва неговата внучка Бояна Петрова. Тя е завършила френска филология, владее италиански, сега държи книжарница на бул.”В. Левски”, която носи името „Нисим”.
Меворах е защитник в някои от най-нашумелите за времето си процеси, като делото на писателите Георги Караславов, Орлин Василев и Димитър Полянов. Той има
научен принос в изучаване на дело №205
срещу Пейо Яворов, като доказва невинността на поета, обвинен в убийството на Лора Каравелова. Всъщност Меворах се врича в адвокатската професия по стечение на обстоятелствата – заради еврейския си произход и левите си убеждения той не можел да стане съдия.
Нисим Меворах е роден в бедняшкия софийски квартал „Ючбунар”, има 8 братя и сестри. Подпомогнат от по-големите си и заможни братя, следва право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология – българката Мария Петрова, негова бъдеща съпруга. „Цялата фамилия е била против брака им, защото искали да се ожени за еврейка. Но дядо ми, който винаги е бил свободолюбив, категорично се противопоставя на близките си, което не минава без последствия”, продължава Бояна Петрова.
Като
един от най-ерудираните юристи
след 9 септември 1944 г., д-р Меворах участва в работата на Народния съд, съветник е на Георги Димитров по въпросите за новата конституция. Притежаващ голям талант към езиците, той участва в международните конференции за сключване на мирните договори след Втората световна война. Назначен е през 1947 г. за първия пълномощен министър в САЩ. „Връщат го предсрочно заради анонимен донос. Набеждават го, че се среща с чужденци, а той се виждал с брат си, който емигрирал в Щатите”, разказва неговата внучка. В този критичен момент, когато той търси среща с Васил Коларов, за да обясни несъстоятелността на обвиненията, съпругата му получава удар. И синът му Валери Петров, тогава на работа в Рим, заминава за САЩ, за да прибере у дома майка си и сестра си Ева. По-късно Меворах е привлечен в урегулирането на конфликтите с Гърция и Израел (1955 г.), един от авторите е на Семейния кодекс (1968 г.).
Дъщеря му Ева Меворах завършва право и медицина, дълги години работи като съдебен психиатър. Има дъщеря и двама внуци.
Валери Петров е творчески псевдоним на поета, който произлиза от известен софийски еврейски род. Баща му е проф.Нисим Меворах – един от най-добрите български адвокати, за когото казват, че просто е роден за тази професия. Изключителен ерудит, с голяма обща култура, надарен с ярко красноречие, той привличал в съдебните зали много слушатели. Той е бил един от най-добритеs ни специалисти по облигационно, наследствено и семейно право, преподавател е в Софийския университет. „Студентите с интерес слушали лекциите му, защото той умеел да представи ясно и достъпно, пускайки по някоя и друга шега, и най-заплетените казуси”, разказва неговата внучка Бояна Петрова. Тя е завършила френска филология, владее италиански, сега държи книжарница на бул.”В. Левски”, която носи името „Нисим”.
Меворах е защитник в някои от най-нашумелите за времето си процеси, като делото на писателите Георги Караславов, Орлин Василев и Димитър Полянов. Той има
научен принос в изучаване на дело №205
срещу Пейо Яворов, като доказва невинността на поета, обвинен в убийството на Лора Каравелова. Всъщност Меворах се врича в адвокатската професия по стечение на обстоятелствата – заради еврейския си произход и левите си убеждения той не можел да стане съдия.
Нисим Меворах е роден в бедняшкия софийски квартал „Ючбунар”, има 8 братя и сестри. Подпомогнат от по-големите си и заможни братя, следва право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология – българката Мария Петрова, негова бъдеща съпруга. „Цялата фамилия е била против брака им, защото искали да се ожени за еврейка. Но дядо ми, който винаги е бил свободолюбив, категорично се противопоставя на близките си, което не минава без последствия”, продължава Бояна Петрова.
Като
един от най-ерудираните юристи
след 9 септември 1944 г., д-р Меворах участва в работата на Народния съд, съветник е на Георги Димитров по въпросите за новата конституция. Притежаващ голям талант към езиците, той участва в международните конференции за сключване на мирните договори след Втората световна война. Назначен е през 1947 г. за първия пълномощен министър в САЩ. „Връщат го предсрочно заради анонимен донос. Набеждават го, че се среща с чужденци, а той се виждал с брат си, който емигрирал в Щатите”, разказва неговата внучка. В този критичен момент, когато той търси среща с Васил Коларов, за да обясни несъстоятелността на обвиненията, съпругата му получава удар. И синът му Валери Петров, тогава на работа в Рим, заминава за САЩ, за да прибере у дома майка си и сестра си Ева. По-късно Меворах е привлечен в урегулирането на конфликтите с Гърция и Израел (1955 г.), един от авторите е на Семейния кодекс (1968 г.).
Дъщеря му Ева Меворах завършва право и медицина, дълги години работи като съдебен психиатър. Има дъщеря и двама внуци.
Рицарят на изящното слово
„Рицар на изящното слово”, наричат големия писател, поет, драматург и преводач Валери Петров. Той навлиза в литературата едва на 16. Негова запазена марка в поезията са деликатната ирония, игрословиците и ефектните рими. Заради кристалните му преводи на комедиите и трагедиите на Шекспир го определят като нашия най-майсторски съавтор на английския класик. Той си спечелва любовта на няколко поколения българи със сценариите на филмите „Рицар без броня”, „Йо-хо-хо” и „Един снимачен ден”. Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват”, на пиесите „Честна мускетарска” и „Театър, любов моя”. Превежда от английски, италиански, немски и руски език.
Пиететът към римите Валери Петров наследява от баща си, юриста Нисим Меворах, който също се изкушава да пише стихове. Малко известен факт е, че той завършва медицина, но работи съвсем кратко като лекар. Участва в Отечествената война като военен кореспондент и от тук нататък творческата му биография е тясно свързана с журналистиката и литературата. Сред основателите е на в.”Стършел”, работи в Радио София, редактор е в издателство „Български писател” и Студия за игрални филми, преподава в НАТФИЗ. За кратко се изявява на дипломатическото поприще – три години е аташе по печата в Рим (1947-1950). Но животът му не е толкова гладък, колкото изглежда на пръв поглед. Той никога не се е страхувал да изказва мнението си по своя си деликатен начин, заради което не винаги и долюбван от властта. През 1970 г. поетът е от малцината, които не подкрепят телеграмата на Съюза на българските писатели, с която се изказва огорчение, че Нобеловата награда е присъдена на дисидента Александър Солженицин. Тази достойна постъпка на бившия военен кореспондент не остава безнаказана. Той е изключен от партията и въпреки че не е уволнен, е сред неколцината смелчаци, дамгосани с антипартийното и антисъветско клеймо. Това означава „тотален отлив на погледи. Неканен, незван, нежелан. Вървиш молепсан по пътя си и не се оглеждаш, за да не видиш как довчерашен добър познат внезапно сменя тротоара, или разсеяно извръща глава в обратна посока”, спомня си един от участниците в събитията. В началото на 90-те, когато това е най-малко престижно, Валери Петров прави също неочаквана постъпка – става член на Висшия съвет на БСП.
Той се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска в италианското училище. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия, Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните ни експортни стоки.
Пиететът към римите Валери Петров наследява от баща си, юриста Нисим Меворах, който също се изкушава да пише стихове. Малко известен факт е, че той завършва медицина, но работи съвсем кратко като лекар. Участва в Отечествената война като военен кореспондент и от тук нататък творческата му биография е тясно свързана с журналистиката и литературата. Сред основателите е на в.”Стършел”, работи в Радио София, редактор е в издателство „Български писател” и Студия за игрални филми, преподава в НАТФИЗ. За кратко се изявява на дипломатическото поприще – три години е аташе по печата в Рим (1947-1950). Но животът му не е толкова гладък, колкото изглежда на пръв поглед. Той никога не се е страхувал да изказва мнението си по своя си деликатен начин, заради което не винаги и долюбван от властта. През 1970 г. поетът е от малцината, които не подкрепят телеграмата на Съюза на българските писатели, с която се изказва огорчение, че Нобеловата награда е присъдена на дисидента Александър Солженицин. Тази достойна постъпка на бившия военен кореспондент не остава безнаказана. Той е изключен от партията и въпреки че не е уволнен, е сред неколцината смелчаци, дамгосани с антипартийното и антисъветско клеймо. Това означава „тотален отлив на погледи. Неканен, незван, нежелан. Вървиш молепсан по пътя си и не се оглеждаш, за да не видиш как довчерашен добър познат внезапно сменя тротоара, или разсеяно извръща глава в обратна посока”, спомня си един от участниците в събитията. В началото на 90-те, когато това е най-малко престижно, Валери Петров прави също неочаквана постъпка – става член на Висшия съвет на БСП.
Той се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска в италианското училище. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия, Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните ни експортни стоки.
Именник на българските владетели
Именникът на българските владетели, или както е по-известен "Именникът на българските ханове" (неправилно!) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели.
В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война.
Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена! Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.
Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век.
Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите.
Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.
С този именник има няколко същественни проблема, много сериозни при това:
1. Този документ изобщо не е наречен изначално така. Истиснкото му име е книгата „Елински и римски летописец“. Няма никакви български царе/владетели/ханове/
"Именник на българските владетели/канове/ханове са го нарекли нашите изследователи, като даже са побързали да го "ханосат", без да обърнат внимание на факта, че думата "хан" отсъства напълно и в трите известни преписа.
Въпреки това Моско Москов през 1988 година го нарича "Именник на българските ХАНОВЕ". Мотивът, според мене, е ясен: трябва да се подпира с нещо гнилата тюркска теза за произхода ни - когато няма доказателства, измислиците влизат в действие, като стар и изпитан "научен метод".
2. В този документ думата "българи", "България" не е спомената нито веднъж, и никъде. В нито един от трите преписа. Това дава основание на много изследователи изобщо да го отхвърлят като български, и имащ отношение към нашата история.
3. В този документ календарната система е представена с термини каквито няма познати от нито един друг документ, касаещ българската история. Всъщност, греша, има само един подобен: Чаталарската колона, от времето на Муртаг. Ако е автентичен надписа, разбира се. Той гласи (в превод от Златарски, също виден тюркофил, и радетел на тюркската теория запроизхода ни:
"А времето, когато биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион".
Тази календарна система е "разчетена" един път пак от Златарски, и втори път, от Петър Добрев, но не през тюркски, а през "ирански" езици.
4. Тази вкладка от 2 странички, в книгата „Елински и римски летописец“, няма никаква логическа, събитийна, или каквато и да е друга пряка връзка с описваните събития и данни преди, и след нея, пак в същата книга. тя стои като чуждо тяло там. Което също предизвиква много въпроси: доколко е част от единен документ.
5. Този документ нямал никакво, (или почти никакво, да не забравяме Чаталарския надпис) потвърждение от други документи, касаещи изброените владетели. И в него липсват владетелите Кормесий, Сабин, Токту и Паган.
Толкова, що се касае аргументите "против" Именника като документ, който изобщо има отношение към българите, и българската история.
Аз лично обаче имам и някои съображения, които не ми позволяват да го зачеркна напълно като извор за нашата история.
1. Българи, и България в него действително няма. Но има Гостун, Безмер, Тервел, Винех, Телец, които не са нито елински, нито римски. наши са си
2. Тази вкладка следва "Четвърта книга на царете", но там става дума за княжение от двете страни на Дунава за 515 години. Няма как асирийски царе да са били по тези краища, за такъв период от време, и то - именно по това време. По това време по тези краища сме ние, и наши държави. Не даже елини, или римляни - те отвъд лимесите са преминавали трудно, и набързо, накратко, като нежелани туристи.
3. Този документ (ще се повторя) има едно допълнително косвено потвърждение на календара (ако приемем надписа на Чаталарската колона от времето на Муртаг за истински).
4. Времето, когато е намерен, и размножен, е 15-16 век. България тогава като държава вече не съществува. Намерен е в Русия, там е и преписван. Не виждам политически или друг мотив да се измисля царственност, и достолепие на един поробен народ, от друга държава, точно по такъв начин.
Препис е, да, и оригиналът не е намерен, или известен. И е късен препис, описващ събития, хора, и владетели, над 1000 години по-късно, което си е сериозен период.
Но го има като документ, и то - в три различни копия.
Това е, накратко, или подробно, положението с този доста спорен, но все пак съществуващ документ.
Източник: Пламен Пасков - https://www.facebook.com/pppaskov
В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война.
Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена! Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.
Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век.
Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите.
Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.
С този именник има няколко същественни проблема, много сериозни при това:
1. Този документ изобщо не е наречен изначално така. Истиснкото му име е книгата „Елински и римски летописец“. Няма никакви български царе/владетели/ханове/
"Именник на българските владетели/канове/ханове са го нарекли нашите изследователи, като даже са побързали да го "ханосат", без да обърнат внимание на факта, че думата "хан" отсъства напълно и в трите известни преписа.
Въпреки това Моско Москов през 1988 година го нарича "Именник на българските ХАНОВЕ". Мотивът, според мене, е ясен: трябва да се подпира с нещо гнилата тюркска теза за произхода ни - когато няма доказателства, измислиците влизат в действие, като стар и изпитан "научен метод".
2. В този документ думата "българи", "България" не е спомената нито веднъж, и никъде. В нито един от трите преписа. Това дава основание на много изследователи изобщо да го отхвърлят като български, и имащ отношение към нашата история.
3. В този документ календарната система е представена с термини каквито няма познати от нито един друг документ, касаещ българската история. Всъщност, греша, има само един подобен: Чаталарската колона, от времето на Муртаг. Ако е автентичен надписа, разбира се. Той гласи (в превод от Златарски, също виден тюркофил, и радетел на тюркската теория запроизхода ни:
"А времето, когато биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион".
Тази календарна система е "разчетена" един път пак от Златарски, и втори път, от Петър Добрев, но не през тюркски, а през "ирански" езици.
4. Тази вкладка от 2 странички, в книгата „Елински и римски летописец“, няма никаква логическа, събитийна, или каквато и да е друга пряка връзка с описваните събития и данни преди, и след нея, пак в същата книга. тя стои като чуждо тяло там. Което също предизвиква много въпроси: доколко е част от единен документ.
5. Този документ нямал никакво, (или почти никакво, да не забравяме Чаталарския надпис) потвърждение от други документи, касаещи изброените владетели. И в него липсват владетелите Кормесий, Сабин, Токту и Паган.
Толкова, що се касае аргументите "против" Именника като документ, който изобщо има отношение към българите, и българската история.
Аз лично обаче имам и някои съображения, които не ми позволяват да го зачеркна напълно като извор за нашата история.
1. Българи, и България в него действително няма. Но има Гостун, Безмер, Тервел, Винех, Телец, които не са нито елински, нито римски. наши са си
2. Тази вкладка следва "Четвърта книга на царете", но там става дума за княжение от двете страни на Дунава за 515 години. Няма как асирийски царе да са били по тези краища, за такъв период от време, и то - именно по това време. По това време по тези краища сме ние, и наши държави. Не даже елини, или римляни - те отвъд лимесите са преминавали трудно, и набързо, накратко, като нежелани туристи.
3. Този документ (ще се повторя) има едно допълнително косвено потвърждение на календара (ако приемем надписа на Чаталарската колона от времето на Муртаг за истински).
4. Времето, когато е намерен, и размножен, е 15-16 век. България тогава като държава вече не съществува. Намерен е в Русия, там е и преписван. Не виждам политически или друг мотив да се измисля царственност, и достолепие на един поробен народ, от друга държава, точно по такъв начин.
Препис е, да, и оригиналът не е намерен, или известен. И е късен препис, описващ събития, хора, и владетели, над 1000 години по-късно, което си е сериозен период.
Но го има като документ, и то - в три различни копия.
Това е, накратко, или подробно, положението с този доста спорен, но все пак съществуващ документ.
Източник: Пламен Пасков - https://www.facebook.com/pppaskov
КОЙ ОКЪРВАВИ МИРНИТЕ ПРОТЕСТИ И ТЪРСЕШЕ БЕЗВЛАСТИЕ И ХАОС
9 март 2013г.
Първото сериозно разчупване на руския енергиен обръч и защита на националните ни интереси извършиха ГЕРБ и Бойко Борисов, с отказа от участие на България по икономически и екологични съображения в големия руски енергиен проект “БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС”.
Построяването на АЕЦ “Белене” означаваше “РУСКИЯТ БОТУШ” все още здраво да тъпче и то не само на нашата ошушкана земя.
Руските разузнавателни служби обикновено работят активно в България. Само да припомним, че руския посланик Авдеев 15 минути след разстрела на Луканов – човекът на Москва, беше вече на местопрестъплението, изпреварвайки и нашите служби.
В поведението на Станишев настъпи рязка промяна. Демонстрира самочувствие, езикът му към управляващите се втвърди, стана агресивен, стигна и до лъжи, какъвто е случаят с Митко “каратиста”. Непрекъснато изтъкваше провала на Бойко Борисов и ГЕРБ и успехите на неговото управление и БСП по време на “тройната коалиция”.
Ето тeхните коментари: “РАДИКАЛНАТА ПРОМЯНА” би могла да означава и завой към БОЛШЕВИЗМА И МАОИЗМА! Подобни определения са характерни само за ЛЕВИТЕ РАДИКАЛНИ ПАРТИИ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА”коментира Петков.
МОНИКА ЙОСИФОВА – СТАНИШЕВА. Как ли се е озовала на служба в частната фирма ЧЕЗ и да отговаря за работата с големи възможности да се вре навсякъде – РЕКЛАМАТА!
Случайна ли е появата на СТОТИНАМАСКИРАНИ след излизането от конгреса на младите социалисти?
ТЕЖКО НА МНОГОСТРАДАЛНА БЪЛГАРИЯ, РАЗПЪНАТА НА КРЪСТ КАТО “ХРИСТОС”!
МОСКВА – ЗАДКУЛИСИЕТО и БСП крепят “СТАТУКВОТО”
Правителството на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов са първите, които предприемат реални мерки за излизане от руския енергиен обръч срещу което Путин ясно показа, че ще се противопоставя с всички средства.
Така започна борбата – Русия за запазване на дългогодишния си монопол в България, а Бойко Борисов за неговото отхвърляне и защита на националните ни интереси.
Борисов трябваше да води борба на два фронта – с могъщите КГБ и Путин и с нашата енергийна олигархия и мафия, зад които стои БСП, генералското “Задкулисие”, както и бившата Държавна сигурност с нейното вечно оръжие компроматите.
Не без участието на Москва в България се създадоха енергийните олигарси и мафия, които пък се контролират от„задкулисието” – стожерът на “СТАТУКВОТО”.
Такива изявени деятели на „тихия фронт” като о.з. ген. Любен Гоцев и кръгът „Монтерей” са хората, които все още кадруват не само в българската енергетика и БСП но и в България. „Монтерей” – или генералското движение поддържа близки връзки с руските специални служби.
Та нали Москва и о. з. ген. Гоцев преди време докараха Симеон в България, уж като спасител на нацията, а той спасяваше червената”столетница” от окончателно погубване.
От огромните комисионни на енергийното “лоби” една немалка част отива за разходите по задкулисните игри, за “купуването на играчи” , както и в „черните каси” на партиите и на първо място в БСП. Затова проектът АЕЦ ”Белене” винаги е бил изключително важен както за руските, така и за българските енергийни олигарси и мафиоти.
Откраднатите близо 800 милиона евро от АЕЦ ” Белене” и то преди още да е започнало същинското строителство беше само началото на големите пари, които се гласяха да измъкнат руснаци и българи от „ЗЛАТНАТА МИНА АЕЦ ” БЕЛЕНЕ”!
Първото сериозно разчупване на руския енергиен обръч и защита на националните ни интереси извършиха ГЕРБ и Бойко Борисов, с отказа от участие на България по икономически и екологични съображения в големия руски енергиен проект “БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС”.
И това сложи край на нашумялия проект от Първановия “троен шлем”.
Парламентът с болшинството на ГЕРБ ще се вслуша в гласа на народа, който се дигна на бунт срещу проекта и ще узакони отказа.
Борисов издържа силния натиск на Русия и Гърция, които до последния момент се бориха за проекта, защото те бяха печелившите, а България обираше трохите и плащаше милиарди. И с всички рискове да унищожим най-голямото си богатство – красивото черноморско крайбрежие, което даваше препитание на хиляди хора и носеше огромни доходи.
Така първият член от Първановия троен “шлем” си отиваше завинаги.
Сега Путин още по-упорито залагаше на втория член – АЕЦ „Белене”. И не само заради милиардите, които очакваше.
Москва се грижеше да не пострадат руските стратегически енергийни интереси в България и региона.
Построяването на АЕЦ “Белене” означаваше “РУСКИЯТ БОТУШ” все още здраво да тъпче и то не само на нашата ошушкана земя.
За Русия геополитическите цели са много важни, особено след като България окончателно излезе от руската орбита и за света вече не беше руски сателит.
За Москва енергийната зависимост беше единствената възможност да държи България обвързана. И Путин разчиташе много на помощта, която ще му оказват за тази цел социалистите от БСП, макар и с пооредяли редици.
Върху България се упражняваше огромен натиск – икономически, политически и военен. Освен високите цени за природния газ, нефт и ядрено гориво, руснаците ограничиха вноса от България на традиционни хранителни стоки и напитки, дори и необходимите им поръчки от военните ни заводи.
Правителството и премиерът Борисов окончателно разбраха, че енергийната диверсификация е спасението на България от вечната руска енергийна зависимост и негативните последици, които тя носеше със себе си.
Руските разузнавателни служби обикновено работят активно в България. Само да припомним, че руския посланик Авдеев 15 минути след разстрела на Луканов – човекът на Москва, беше вече на местопрестъплението, изпреварвайки и нашите служби.
За реализацията на проекта АЕЦ „Белене” сигурно беше включена огромна сила от щатни и нещатни служители и агентурата им в България, а тя сигурно е многобройна. Като всяко голямо разузнаване и руското има у нас дълбоко законспирирани “агенти за влияние” на най-високо равнище. Има сериозни улики за двама нашиполитици и държавници, че са законспирирани руски агенти.
А колкото до партийните ръководители на „столетницата” – то те винаги са били поставяни и сваляни от Москва, в зависимост от приноса им към руската кауза и цели.
След като и вторият проект – АЕЦ “Белене” стана много проблематичен, Георги Първанов беше първата жертва на недоволна Москва.
Начело на БСП Путин поставен Сергей Станишев – от руски произход, учил и следвал в Москва (дипломната му работа е за бойния дух на Червената армия), руски знае по-добре от български – проверен и верен другар.
Първостепенната задача, която Путин беше поставил на Станишев и БСП е АЕЦ “Белене” – ” Белене” на всяка цена!
Въпреки огромното старание, което положи новият социалистически лидер, чрез референдум БСП да спаси АЕЦ” Белене”, Станишев не успя.
ГЕРБ и Борисов с болшинството си в Парламента сложиха край и на проекта АЕЦ” Белене”. Отпадна и вторият член от тройния Първанов “шлем”.
Руските енергийни интереси в България вече бяха сериозно засегнати.
Бойко Борисов в защита на националните интереси на България, ликвидира два големи енергийни проекта, които щяха да донесат на Русия не само огромни икономически изгоди, но и голямо геополитическо влияние.
Отделно енергийните лобита на двете страни – лешоядите имаха какво да глождят.
Бойко Борисов постигна и нещо друго много важно. Той успя да премахне руските енергийни посредници – напаст, която години наред живееше на гърба на България и спести 300 милиона долара годишно на българския данъкоплатец.
Освен това, той издейства намаляване цената на руския природен газ с цели 22% – нещо немислимо, може би и нежелано от предишните правителства. И най-важното, Русия беше принудена да се съгласи и да приеме българските искания!
Путин беше сериозно засегнат.
За него Бойко Борисов е враг, който чрез провалянето на проектите причини милиарди загуби на руската енергетика, ограничи руското международно влияние и нанесе сериозен удар върху руския престиж.
Затова управлението на Борисов трябваше да се смъкне и БСП да вземе властта. Руският План залагаше основно на Станишев. Той трябваше да реализира болшевишката тактика за СВАЛЯНЕ ВЛАСТТА НАСИЛА И УСТАНОВЯВАНЕ БЕЗВЛАСТИЕ И ХАОС!
Станишев оправда отчасти доверието на Путин като организира 48-ят Конгрес на БСП по ”болшевишки”!
В поведението на Станишев настъпи рязка промяна. Демонстрира самочувствие, езикът му към управляващите се втвърди, стана агресивен, стигна и до лъжи, какъвто е случаят с Митко “каратиста”. Непрекъснато изтъкваше провала на Бойко Борисов и ГЕРБ и успехите на неговото управление и БСП по време на “тройната коалиция”.
Вероятно по внушение на Москва, Станишев лансира идеята, че КАУЗАТА АЕЦ” БЕЛЕНЕ” НЕ Е ЗАГУБЕНА. Трябва само да ликвидира ГЕРБ и Борисов и да се спечелят изборите, пък даже и в коалиция, за да направи БСП правителство.
Новият парламент щял да отхвърли предишното решението за АЕЦ”Белене” и тогава БСП ще поднови строителството. По телевизията на БТВ той каза, че може да се коалира с ДПС.
Станишев направи недвусмислени декларации, че “ако Борисов не си отиде сам, има и други начини”. Подобна декларация направи и Лютви Местан. Той каза, че “е най-добре Борисов да си отиде по живо и по здраво”. Тези декларации не бяха случайно изтървани от лидерите на БСП и ДПС.
48-ят партиен конгрес е характерен не само с острия тон на Станишев, но и с радикалните, ултралеви болшевишки лозунги за революция и национализация, които стреснаха дори и такива стари и опитни кадри на столетницата, като Георги Първанов и Румен Петков.
Ето тeхните коментари: “РАДИКАЛНАТА ПРОМЯНА” би могла да означава и завой към БОЛШЕВИЗМА И МАОИЗМА! Подобни определения са характерни само за ЛЕВИТЕ РАДИКАЛНИ ПАРТИИ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА”коментира Петков.
А за друг издигнат лозунг на конгреса Първанов казва: “Национализация на политиката е заплаха за всички политически партии”.
48-ят конгрес беше най-краткият и несъдържателен от многобройните конгреси на”червената партия”. Открояваше се само дългото слово на Станишев, с което той нахъсваше залата, особено младите социалисти. Станишев и неговата партия издигнаха АЕЦ „Белене” като знаме, в предизборната борба. А основната цел е БСП да е първа на изборите!
Това беше лозунгът, който възпламеняваше залата на конгреса, а младите кипяха от енергия.
Това прилича на подготовка за преврат срещу Борисов. Вижте и следващите действия!
МОНИКА ЙОСИФОВА – СТАНИШЕВА. Как ли се е озовала на служба в частната фирма ЧЕЗ и да отговаря за работата с големи възможности да се вре навсякъде – РЕКЛАМАТА!
А как са се настанили там синът на ХРИСТО БИСЕРОВ и бившата жена на АХМЕД ДОГАН?
ЧЕЗ явно е приютил хората които го крепят или по-скоро хората, които го използват?
Дали тази “тройка”, тихо промъкнала се в ЧЕЗ не е в Плана на Станишев за подготовка на гражданското недоволство, чрез изготвяне “ВИСОКИТЕ СМЕТКИ на ЧЕЗ”?
Но има още нещо - ДИМИТЪР СТАВРЕВ – Митко “каратиста”, бившият шофьор наПашата, не е назначен от Бойко Борисов, както твърди навсякъде Станишев и се опитва да заблуждава умишлено. Някой друг го е вредил на това “топло местенце с власт” и голяма заплата. И той е в частния сектор на ЧЕЗ. Нищо чудно и “каратиста” да има роля в Плана на Станишев!
А следствието не трябва ли да провери дали този екип няма “ПРЪСТ” в ДЪЛГАТА ОТПУСКА НА ИНКАСАТОРИТЕ и ГОЛЕМИТЕ СМЕТКИ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Дали ИСКРАТА НА БУНТА не идва от ” Станишевият кръг” в ЧЕЗ!
А случайно ли е СЪВПАДЕНИЕТО – ПАРТИЙНИЯТ КОНГРЕС и ГРАЖДАНСКИЯТ БУНТ да са по едно и също време?
Случайно ли е пускането на младежката организация на БСП, нахъсана от Станишев да се влее в потока на протестиращите граждани.
Случайна ли е появата на СТОТИНАМАСКИРАНИ след излизането от конгреса на младите социалисти?
Това вече не е случайно, когато по микрофона на телевизионен репортер от БТВ се чу, че хора викат уплашено: “ТОВА СА ОТ МЛАДЕЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БСП. ТЕ ПРЕДИЗВИСВАТ ПОЛИЦИЯТА”!
Това го чу цяла България и го има на запис!
НЕ Е СЛУЧАЙНО И ПРОЛИВАНЕТО НА КРЪВ – това е болшевишката тактика за ПРЕВРАТ!
Както не е случайно и това, че след обявената оставка на Борисов, спря АГРЕСИЯТА, изчезнаха МАСКИТЕ, НЯМАШЕ ПОВЕЧЕ КРЪВ.
СТАНИШЕВ изпълни ПЪРВАТА ЗАДАЧА на Путин – СВАЛИ БОЙКО БОРИСОВ от власт!
Оставаше ВТОРАТА задача – БСП ДА СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ, иначе и на Станишев ГЛАВАТА ЩЕ ПАДНЕ, като тази на ПЪРВАНОВ.
Всичко което се случва в България, особено АГРЕСИЯТА на Станишев и БСП предвещава КОВАРНИ, КОМПРОМАТНИ, НЕЧЕСТНИ и НЕПРЕДВИДИМИ ИЗБОРИ.
ТЕЖКО НА МНОГОСТРАДАЛНА БЪЛГАРИЯ, РАЗПЪНАТА НА КРЪСТ КАТО “ХРИСТОС”!
БУНТОВЕТЕ ПОМАГАТ ИЛИ ПРЕЧАТ?
ДАЛИ НАРОДЪТ НИ Е ПОМЪДРЯЛ?
ЩЕ НАПРАВИ ЛИ ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР?
ЗАЩОТО ЛЕШОЯДИТЕ СА НАКАЦАЛИ НА СУХОТО ДЪРВО “БЪЛГАРИЯ” И ЧАКАТ!
НАРОДЕ ????…..С ЧЕТИРИ ВЪПРОСИТЕЛНИ Е ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА АПОСТОЛА!
Източник: http://razuznavane.com/?p=13344#respond
Абонамент за:
Публикации (Atom)