Наречие

Наречието означава признак на друг признак: добре, съвсем, весело, бодро. По състав (от словообразувателно гледище) наречията се делят на прости и, сложни (образувани от два различни корена) и съставни (образувани от две или повече думи). По произход наречията се класифицират в зависи мост от това, от коя част на речта са образувани. Семантична класификация дели наречията според тяхното значение на: наречия за време, за място, за начин, за количество и степен, за причина и цел и за логическо уточняване. Наречията са неизменяеми думи - не притежават форми за изразяване на граматични значения. Изключения правят наречията, образувани от качествени прилагателни, които могат да се степенуват: по-добре, най-бързо. Виж също 1.3. Правопис на наречия от раздел III Графично оформяне на думите и изреченията.

Видове наречия	Примери
По състав   Прости Сложни Съставни	защо, вън, долу, кога многостранно, разнообразно, нагоре горе-долу, лека-полека, надве-натри
По произ- ход     От прилагателни От съществителни От глаголи От числителни От местоимения	силно, хубаво, лошо, добре вчера, снощи, утре, лете тичешком, тичешката, лежешком, вървешком веднъж, дваж, тройно, четворно тук, къде, кога, както
По значе- ние   За време За място За начин За количество и степен За причина и цел За логическо уточняване	днес, нощес, утре, вчера долу, горе, напред, назад бързо, бавно, сладко, добре много, малко, твърде, доста защо, затова, затуй, понеже сигурно, навярно, сякаш, относно

Видове местоименни наречия	За място	За време	За начин
Показателни	тука, тук, там	сега, тогава, инак, иначе	така, тъй
Впросителни	къде, где, де	кога	как
Относителни	къдета, гдето, дето	когато	както
Неопределителни	някъде, негде, нейде	някога, нявга	някак
Отрицателни	никъде, нигде, нийде	никога, нивга	никак
Обобщителни	(на)всякъде	всякак	всякога