Реферат - “Легенда за Сибин – Преславския княз”

“Легенда за Сибин – Преславския княз”

Емилиян Станев

(реферат)

Истинското име на авторът е Никола Стоянов Станев. Той е роден във
Велико Търново на 28 февруари 1907 г. През 1922 г. семейството му се
преселва в Елена, след преместването си, той учи в тамошната гимназия.
След 1928 г. известно време учи живопис при проф. Цено Тодоров, след
това следва финанси и кредит. През втората половина на четиридесетте
години Емилиян Станев се отдава изцяло на творческа работа. Известно
време завежда отдел "Белетристика" на в. "Литературен фронт"
(1950-1955), избран е за депутат в Народното събрание. През 1974 г. е
избран за академик.

Започва да побликува през 1931, най-напред с кратки разкази. Още през
тридесетте години се утвърждава като една от големите надежди на
българската белетристика, сътрудничи на "Златорог", "Изкуство и
критика", "Българска мисъл", "Литературен глас", "Дъга", "Завети" и др.
Първата му книга "Примамливи блясъци" излиза през 1938 г. Още в тая
книга са включени два разказа - "През зимата" и "Пролетни стремежи", -
които утвърждават Станев като изключително оригинален и ненадминат автор
в българската литература. Следващите сборници са разкази за животни -
"Сами" (1940) и "Вълчи нощи" (1943) През 1948 г. се появява известната
му повест е “Крадецът на праскови”. От това време до средата на
шестдесетте години Емилиян Станев работи върху големия си роман "Иван
Кондарев", а след това върху "Антихрист". Автор е на много разкази,
повести, сборници за деца ("През води и гори", "Лакомото мече", "Повест
за една гора" и др.). Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.

Едно от най-философските произведения на Емилиян Станев е Легенда за
Сибин – Преславският княз. Това е един съвременен философски роман,
който е представен в една историческа епоха. Основния проблем, пред
който авторът изправя своите герои е боготърсачеството, е епохата на
Бориловото управление, държавата е в упадък, това дава повод за появата
на множество еретически учения, най-разпространеното от които е
богомилството. Този фон насочва развитието на героите в желаната от
автора посока. Той създава едно изкуствено пресилено противоречие между
прабългарското и праславянското начало в българската народност като по
този начин представя нейната нееднородност в ранния етап на сформирането
й.

Главният герой на романа е българският болярин Сибин, пряк потомък на
един от най-силните прабългарски родове, дошли тук с не с цел да
поробват, а да пуснат корени и да останат. Още в самото начало покрай
образа на княза лъха самота. Първата сцена, в която ни е представен е в
неговия дом, веднага след връщането от лов, на който той е бил само с
още един свой доверен. Авторът ни известява, че братът на княза е
избягал от България, преследван от цар Борил, а съпругата на Сибин е
починала, заедно с детето му. На практика князът е изолиран от
останалите.

Образът на Сибин търси своята истина, търси своя бог, който да го избави
от неговото положение понякога това е Сатанаил – богомилския създател на
всичко материално, изкусителят на хората, опитващ се да ги накара да
съгрешат. Друг път това е нашия Господ Бог, а трети – Тангра – езическия
бог, с неговата жизнерадост и сила. Героят е явно неспокоен за своето
бъдеще и за бъдещето на своя някога славен род. Той отхвърля една след
друга възможностите за спасение – изгодна женитба, помирение с Борил и
на свои ред започва да търси истината. След като присъства на събора
против богомилите в Търново, където на косъм спасява живота си, той не
се връща в Преслав, а бяга в гората в търсене на едно богомилско селища.
Там го води желанието да проучи вече представляващата за него интерес
богомилска ерес, а и любовта му към Каломела.

Каломела също носи във вените си кръвта на прабългарите и е избрана от
майката на Сибин за негова следваща жена. Тя е образът на
прелъстяването, несравнимо красива, тя кара всички основни герои в
романа да изпитват чувства към нея, тя е райската ябълка, която гони не
само Сибин от рая, но и Силвестър – предводителя на богомилското селище,
в което е бяга Каломела.

Последния герой, който е основна част от романа е диктаторът – Тихик,
бившият слуга на Сибин, който сега се чувства освободен от задълженията
си към някогашния си господар и отявлено го ненавижда. Той успява да
върне реда в селото и да го поведе към въплащението на Сатанаил – Сибин
с цел да му отмасти за всичко сторено преди това.

Натрупването на нещастия стимулира у Сибин търсенето на истината за
съществувабето на Бог. Той се абстрахира от самотата, която го е
обгърнала от всички страни и я преодолява. Безисходицата от друга страна
го кара да чете, да проучва еретическите учения, дълбоко да се замисля и
да се оставя на крилете на мисълта. Драматизмът доминира в неговия
образ, това обуславя неговата вечна неудовлетвореност. Той продължава да
търси своята истина дори и в успокоената си самота сред гората, както и
в краткотрайното щастие с Каломела. Тръвайки след нея, приемайки живота
на отшелник той преосмисля преживяното до този момент и търси своята
правда. В рамките на тези обстоятелства се раждат нравствените
проблемите на героя. Например проблемът за любовта към жената: Сибин
заявява – “Ах, какво утешение се крие в нейната сладка и бяла плът!” и
“Князът бе търсил Бога чрез любовта.” Опознавайки Каломела, той е
дълбоко разочарован от нейното мислене и той разбира, че “любовта е
лъжа”. Опрян отново до стената князът търси опование в дедите си и
разбира, че любовта за него в била с Котра, неговата съпруга. Авторът ни
намеква, че тя е била смисъла за живот, както и въплащение на самия
него. Проблемът за любовта се разкрива в образът и в неговото поведение,
той вярва, той се бори и продължава да търси. Но в същия момент той се
съмнява и не вярва и се хвърля в бездната, без да иска любов и
съпричастност от никого.

Друг герой, който авторът ни представя и въвлича в проблема за любовта е
Силвестър. В началото за него има само една единствена любов, която той
поставя на всичко друго – любовта към Бога, но живота в общинарията и
любовта, която почва да изпитва към Каломела, променят този негов
мироглед. Той осъзнава, че Бог няма и насочва любовта си към човека –
Каломела, това описва в своето писмо, което е начало на неговата нова
теза. Това писмо е един своеобразен акцент в романа, само по себе си то
представлява духовна биография. За него Бог не е справедливост, защото
тя е непостижима в света. Той е уверен, че пътят към Бог минава през
продоляване на човешкото у себе си – плътта и хубостта са само преходни,
гордостта и достойнството не могат да заменя Божието признание. Затова
той облича прелестната Каломела в грозна власеница. Докато в един момент
и той разбира, че човешкото е непреодолимо и единствено прекрасно е
осъществяването му като истински смисъл в живота.

В “Легендата за Сибин” Емилиян Станев претворява мита за смелата, горда
и героична личност, каквато е личността на Сибин. Неговия митичен образ
на физическата му красота, изключителната му смелост и способността му
да оцелява в природата го превръщат един митичен образ. Но от друга
страна търсенето на любовта, на доброто и злото, на дявола и бога, на
смисъла на живота пречупват романа и го превръщат в легенда за
търсачеството.

Непрестанно в романа никнат нови и нови проблеми, в които главно
дейностно лице е Сибин. В това кратко произведение авторът успява да
събере множество проблеми под един похлупак и да посочи някакво решение
за тях. Някои от тях биват философски, други нравствени, а трети
социални. Всяка глава разкрива нов проблем, който преминава и в
следващите. Например проблемът в първа глава е поставен чрез размислите
на Сибин за лова. В очите на убития елен той вижда смесени “молбата и
злобата, страхът и яростта, милостта и жестокостта”. Втора глава
разкрива друг проблем – единството на Бог и Сатанаил, на силата н
разрушението исилата на съзиданието. Непрестанно в проблемите се
преплитат чижди оценки и размисъл, което ги ослужнява и задълбочава.
Митът за сътворението на света ни е представен от гледната точка на
Сибин, от богомилите и от разказвача. Като всеки представя различна
истина.

Всеки герои има свои собствени лични проблеми. Каломела традицията е
слабозастъпена, въпреки привидното си смирение, тя ламти да заеме
мястото на “паднал ангел” като по този начин ще се издигне над част от
другите. Проблемът на Тихик е да бъде диктатор, да властва над другите,
така както Сибин е властвал над него, да използва до край силата на
робите.

Личният проблем на княза е свързан с традицията: миналата слава, когато
е бил Калоянов воин, култура и наличие на духовен живот, необходимостта
от следване на семейните традиции. Той не е доволен от положението, в
което авторът го поставя в началото. Потомък на велик род, той е
принуден едва ли не да мизерства в двореца си в Преслав.

Всяка глава в романа представлява отделен откъс, като представя дадена
случка или мисъл на някой от героите или на всички заедно. Главите са
обособени от рамка, както и целия роман е поставен в такава. Първата
глава започва с: “Князът се върна от лов и се къпеше... слугите сечаха
дивечово месо за наденици” и завършва с “...слугите донесоха печени
рибици от сърна, наръсени с чурица”. Рамка има и цялото произведение,
започва с мото: “И азь по многу земли ходихъ и не самъ виделъ толико
многу магеницы”, което подсказва самото заглавие – “Легендата за Сибин”.
И завършва по същия начин – “...дълго време се мълвеше, че са го виждали
по цялата българска земя.. неутолимо търсеш своя бог.” Началото и края
не само обуславят заглавието, но и подчертават основния мотив в романа –
проблемът за бог и смисъла на живота.

Повествованието в романа се води от трето лице, от разказвач, който е
анонимен и е различен от автора. Той не коментира героите, техните
постъпки и остава равнодушен към случващото се в романа. За разлика от
своя разказвач Емилиян Станев дава оценка за постъпките на героите и е
до някъде пристрастен, докато при разказвачът не може да се забележи
пристрастие. Наличието автор, разказвач и герои превръща романа в
изграден от много пласове.

Така авторът ни представя един много динамичен роман, в който всеки има
свое място и намира герой, който да му прилегне лично на него. По този
начин читателят усмисля по-добре философските проблеми заложени в
произведението и то оставя диря в съзанието му. Романът предлага решение
да най-трудния житейски въпрос – “Защо съм тук?”, но без да ни натрапва
и да ни задължава. Оставя ни правото на избор, да приемем Бог или да го
отхвърлим като смисъл на живота си. Да се доверим на традициите на
прадедите си или да има се опълчим, да грабнем любовта и да я изживеем
или да я пречупим през призмата на всекидневието и да я оставим да
залинее и да умре. Всеки сам намира своята истина и се превръща в Сибин
– господар на собствения си живот.