и как можем да ги опровергаем...
http://capital.bg/
Мит 1. "ЕС е длъжник на българския народ, трябва да дава повече"
"Европейският съюз е длъжник на българския народ, защото, когато влизахме в съюза, ни беше обяснено, че ще станем по-богати, от периферия на Европа ще се превърнем в златна среда. Всъщност българският гражданин живее по-бедно, с по-лошо качество на живот и намалява все повече, откакто влезе в Европейския съюз, да не говорим, че корупцията, вместо да намалява, се увеличава." Николай Бареков, водач на листата на "България без цензура"
"Българското общество няма икономическа полза от ЕС" Волен Сидеров, водач на листата на "Атака"
Фактите:
Това е мит, който се крепи на няколко фалшиви мотива. Затова да го разделим на три части: "икономическа полза", "живеем по-лошо" и "казаха ни". Да започнем от най-простото: икономическата полза. Когато казват "нямаме полза" от ЕС, българите обикновено разбират, че не получават достатъчно пари, за да се промени животът им. Това не е вярно. От влизането в ЕС до края на 2013 г. България е получила 4,3 млрд. евро, а е внесла в бюджета на общността около половината от тази сума. Това не включва парите за субсидии на земеделци, които са още няколко милиарда евро. Общата сума от всички фондове, получени от ЕС преди и след присъединяването ни, възлиза на над 12 млрд. лв. С две думи, Брюксел е най-големият инвеститор в българската икономика.
Някои ще посочат, че тази сума е малка в сравнение с БВП на страната и сумата, която разпределя правителството всяка година в бюджета. Но понеже е важно да се говори с примери, да вземем Старозагорска област. За периода 2007 - 2013 г. стойността на всички европроекти в нея е над 412 млн. лв. За сравнение - тази година правителството отдели за областта малко над 10 млн. лв. за инвестиции. Казано просто, парите от Европа може да не са толкова, колкото ни се иска, но те са насочени изключително и само за инвестиции и така имат за цел да развиват, а не да се харчат за пенсии например.
Което ни води до въпроса защо те не изпълняват целта си, т.е. частта "живеем по-лошо". Всъщност покупателната способност на българите се е вдигнала, но това не личи особено, тъй като в реално измерение остава многократно по-ниска от дори средното в ЕС (за сметка на цените, чието движение хората виждат всеки ден). Тоест въпросът е защо не живеем много по-добре. Но животът, казват ирландците, е като чая - какъвто си го направиш. А причините да живеем така са заровени тук, не там. България не създава достатъчно стойност, за да се съревновава с останалите в ЕС. Това се дължи на тромавата бизнес среда, липсата на сигурност, липсата на капитал, монополите и правосъдната система. И не на последно място - на хората, чиято основна задача е да променят тази среда.
Това са същите онези митични "те", които обясниха, че Европа е като феята, която сваля калните дрехи от Пепеляшка. Политиците, които си измиваха ръцете от нуждата да прилагат болезнени мерки за реформи с Брюксел, който всичко ще оправи. Парадоксът е, че именно "те", които казаха как ще бъде в Европа, се постараха през тези години да работят срещу постигането на тази цел или да влачат крака с нежелание. Кметицата на Перник, която обясни по руска телевизия как ЕС не е направил достатъчно за развитието на страната и чиято работа е именно да прави живота на хората в общината си по-лесен, е съвършен пример. Хора, които са управлявали община, институция или са приемали закони, да обясняват сега как ЕС е виновен за състоянието на българското общество, е висша степен на цинизъм.
А що се отнася до корупцията, тя е следствие от факта, че държавата разпределя все повече пари (европейски и не само), а все по-малко частни влизат в икономиката.
Мит 2. ЕС ни накара да затворим 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", заради което понесохме огромни загуби. Българските политици свалят гащи пред Европа
"Кога ще стигнем средните европейския стандарти – когато си изберем български политици, които да не свалят гащи пред Европа. Големият провал на Борисов, Станишев и Кунева е, че те са държавници, които са коленопреклонни пред Европейския съюз. " Николай Бареков, водач на листата на "България без цензура
Фактите:
България се задължи през 1993 г. да затвори 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 1997-1998 г., като срещу това получи спешна финансова помощ от 35 млн. екю за тяхната модернизация. Огромният международен натиск тогава е в резултат на мисията на Международната агенция за атомна енергия от 1991 г., която установява, че централа е най-проблемната от всички аналози, които работят в бившия съветски блок. За нея е предприета специална програма за екстрена модернизация, което в крайна сметка доведе до това още през 2002 г. международните експерти да признаят, че промените "надхвърлят първоначално зададените в проекта параметри за безопасност".
В споразумението обаче има някои условности, които успешно се използват от България да отлага закриването. През 1997 г. с "План 2000" на Европейската комисия, в който на България за първ път бе даден хоризонт за членство, страната беше призована да затвори реакторите през 2001 - 2003 г. През 1999 г., когато България бе поканена да започне преговори за членство в ЕС, София подписа Меморандум за разбирателство с Европейската комисия, според който 1 и 2 блок трябваше да бъдат затворени преди 2003 г. (т.е. една и две години съответно преди изтичането на 30-годишния им експлоатационен срок). За 3 и 4 блок се казваше, че те трябва да бъдат затворени преди края на експлоатационния им срок, а решението ще се вземе през 2002 г. Българската стратегия беше да натиска за срок, обвързан с дата за членство, и затова София настояваше закриването да стане през 2008 - 2010 г., ЕС – преди 2008 г. След това, през 2000, 2001 и 2002 г., във всеки редовен доклад за напредъка на България за членство в ЕС се казваше: "Разбирането на комисията е, че окончателното затваряне на блокове 3 и 4 ще стане през 2006 г. най-късно."
През 2002 г. Брюксел обеща членство през 2007 г., а България се съгласи да затвори двата блока през 2006 г. В тази борба за отлагане на закриването на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" всъщност принос имат всички правителства, като се започне от това на Жан Виденов и се стигне до това на Симеон Сакскобургготски. И е нелепо да се твърди, че България е клекнала, след като е успяла да извоюва съвсем прилични условия за по-ранното затваряне на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй".
Заедно с програмата "Рън - Ът" и червените куфарчета един от най-устойчивите митове в последните две десетилетия са и милиардните загуби от предсрочното затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" под натиска на Брюксел (повечето критици приемат затварянето на първите два блока като неизбежна загуба). Например един от бившите директори на АЕЦ-а, Красимир Николов, говори за преки загуби и пропуснати ползи за пет милиарда евро. Ядрената централа всъщност е архетипът на митовете за това какви вреди е донесло членството в ЕС, от една страна, и за това как българските политици са мистър/мисис Yes, от друга. Сега аргументите, с които БСП защитава "Южен поток", са сякаш deja vu на дебат, провел се преди осем години.
Митичните 5 млрд. евро са получени, като цялото производство на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" за десет годни е умножено по произволната цена от 90 евро за мегаватчас. Първо, приходите не са печалба и това го знае всяко дете – двата лева за закуска могат да са печалба само ако не са похарчени за баничка и боза. В същото време цената, на която АЕЦ "Козлодуй" продава енергията за свободния и на регулирания пазар в момента средно е около 28 евро – много, много далече от цифрите, използвани от Николов. Третата умишлена грешка естествено е десетгодишният срок за експлоатация. Двата блока имаха съответно три и пет години преди края на експлоатационния си срок.
Да започнем с най-простото – какви са преките загуби от спирането на двата малки блока на АЕЦ "Козлодуй" със съответно три и пет години преди края на експлоатационния им срок. Според финансовите отчети на АЕЦ "Козлодуй" за 2006 и 2007 г. през годината, когато работят 4-рите блока, чистата печалба е 4.7 млн. лв., а през следващата година – 3.5 млн. лв. Тоест чисто счетоводно спадът на печалбата след затварянето на 3 и 4 блок е 1.2 млн. лв. За целия период, през които блоковете щяха да работят, става дума за малко над 5 млн. лв. Това, разбира се, е подвеждащо, тъй като не се вземат предвид платените от централата данъци, отделяните средства за фондовете за ядрена безопасност, както и фактът, че по-евтината й експлоатация поддържа цените на електроенергията в България по-ниски. Проблемът е, че много трудно може да се изолира ефектът на затварянето на двата блока от работата на централата, а и на енергетиката като цяло. Тъй като АЕЦ "Козлодуй" беше твърде голяма за мащабите на свитата икономика на България от края на 90-те години на миналия век, тя никога не е работила на пълен капацитет. Например 2001-2002 г., шестте блока са имали коефициент на използваемост около 60%. През 2006 г. четири блока вече имат 77.27%, а през 2007 г. - 83.58%. В същото време е факт, че средствата, отделяни за фондовете за ядрена безопасност (с които трябва да се финансира извеждането на излизащите от експлоатация мощности) между 2005 и 2007 г., намаляват приблизително с 50 млн. лв., но отчасти това се дължи на нормативно намалените вноски. Данъците, платени от централата, пък нарастват от 147 млн. лв. през 2005 г. на 197 млн. лв. през 2007 г.
Евентуалните ползи за икономиката от по-ниската цена на електроенергията изискват сложен анализ, тъй като печалбата за АЕЦ "Козлодуй" може да се окаже загуба за други (ТЕЦ-ове, "Мини Марица-изток" и т.н.). Опростената сметка показва, че ако 6-те млн. мегаватчаса, които 3 и 4 блок произвеждат годишно, струваха с 25 лв. по-евтино от заместващите мощности, например от ТЕЦ "Марица-изток 2", условните загуби за икономиката биха били 600 млн. лв. Тоест преките и непреките загуби за икономиката при доста песимистична оценка не биха надвишили 1 млрд. лв.
Това звучи стряскащо само ако не се вземат под внимание средствата, които ЕС отпусна за затварянето на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" - към 2020 г. те ще достигнат 1.076 млрд. евро, които иначе трябваше да се отделят от бюджета. И това ако не броим ползите за страната от самото членство в ЕС, което нямаше как да се случи при твърдата позиция на Брюксел за затваряне блоковете.
Мит 3. "Ценностите на Брюксел са да сме педерасти и лесбийки"
"Атака" не иска гей бракове, не иска кръвосмешение, нито Евросъюз." Волен Сидеров, водач на листата на "Атака"
"Евро-атлантическите ценности са да бъдем двойни, може би, тройни, лесбийки, педерасти" Павел Шопов, пети в листата на "Атака"
"За нас е недопустимо и неприемливо тези български културни и исторически достижения да бъдат размивани и претопявани в някакъв имагинерен и измислен общ "културен казан" от псевдоценности, между които трети пол и еднополови бракове." Ангел Джамбазки, втори в листата на "България без цензура"
Фактите:
Ако действително бяхме прегърнали европейските ценности, въобще нямаше да ви занимаваме с подобни изказвания. Но тъй като в тях се съдържа слово на омразата, което е престъпление според българския Наказателен кодекс, се налага коментар. От позицията на защитници на "традиционните православни ценности"(макар че никога не уточняват какви са те) националистическите партии в България разпространяват мита, че Европейският съюз иска да ни направи "европедерасти", и че те няма да го позволят, защото ние в славянското братство сме хетеросексуални.
Първо, европейските ценности са за недискриминация по какъвто и да било признак и за зачитане на човешките права. Равното третиране на хората не може да направи никого повече или по-малко гей. Нито може да направи гейовете повече като цяло. Тези твърдения са толкова нелепи, колкото например да кажем, че равното третиране на мъжете и жените в едно общество води до раждането на повече жени. Те почиват на дълбоки предразсъдъци и неграмотност по въпросите на сексуалността. Сексуалната ориентация не е избор и не може да бъде "наложена" с политики или принадлежност към този или онзи съюз. Според най-популярния изследовател на човешката сексуалност Алфред Кинси хомосексуалните хора са около 10% от населението. В съвременните проучвания в различни държави много по-малък процент от хората се самоопределят като лесбийки или гейове (вероятно една част от тях се крият заради ширещите се хомофобия и престъпления от омраза към общността).
Не е вярно също така, че легализирането на еднополовите бракове е обща европейска политика, която се "налага" на националните държави. Всъщност съществува разнообразие от практики по този въпрос. Общо осем от двадесет и осем са страните членки, които са узаконили брака между двойки от един пол (не броим Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС). А България се нарежда в отбора на малкото държави, които не дават равни права дори на мъже и жени, които живеят заедно без брак, а какво остава за еднополовите двойки.
Всъщност самият Европейски съюз дори е критикуван от правозащитни организации като Amnesty International, че не е приел общо рамково решение да включи престъпленията от омраза към ЛГБТ хора в списъка с престъпления, мотивирани от расизъм и ксенофобия. Това на практика означава, че лесбийките и гейовете не са еднакво защитени от насилие срещу тях във всички страни на ЕС. Нападенията над хомосексуални хора са класифицирани като престъпления в дванадесет държави членки. (Белгия, Дания, Германия, Естония, Испания, Франция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция). България очевидно не е сред тях.
Тези твърдения обаче са прави в едно - българското общество е по-скоро хомофобско, податливо е на език на омразата и трудно приема различните. Според изследване на "Евробарометър" от 2012 г. едва 16% от българите смятат, че в България има дискриминация на база сексуална ориентация (това е най-ниският резултат в целия ЕС), а едва 3.4% не биха се чувствали неудобно, ако транссексуален човек заема висока политическа позиция в България.
По темата работиха: Огнян Георгиев, Илин Станев, Зорница Стоилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар