1912,ПРОВЕЖДА СЕ ПЪРВИЯТ ВОЕНЕН ПОЛЕТ НАД СОФИЯ, ПИЛОТИРАН ОТ ПОРУЧИК СИМЕОН ПЕТРОВ

13 август 1912 г. В небето на София полита крилата машина. Тишината е нарушена от ритмичния звук на ротативния френски двигател Gnome. Подобен звук определено не е ежедневие за българската столица. Това се е случвало преди, в края на близката 1910 г., когато руският пилот Маслеников демонстрира възможностите на своя аероплан на Балканите.
Сега погледите на столичани привлича една доста по-различна машина. Тя има изчистените форми на моноплана на едно от последните творения на изтъкнатия френски пилот и конструктор Луи Блерио. Същият този французин се проваля в първия си опит да покори небето над Истанбул през 1909 г. Тогава той не успява да излети и обявява полуострова за неблагоприятен за полети поради "разредената атмосфера". Оправдание, което сега звучи смешно, но тогава е било възприето сериозно. Все пак изказал го признат експерт.
На 13 септември 1912 г. монопланът Bleriot-ХХI - първият купен от Царство България самолет, уверено набира височина над слисаните софиянци. След като достига 400 м крилатата машина преминава в хоризонтален полет и започва да кръжи над града. В кабината му се намира първият български бреветиран (сертифициран) пилот поручик Симеон Петров. Не е случаен фактът, че точно български офицер бразди за първи път родното небе. Държавата се готви упорито за войната, след която всички българи се надяват да живеят в едно обединено Отечество. Аеропланът пък е едно от модерните средства, с помощта на които Щабът на Действащата армия смята да постигне тази свята за нацията цел.
Всъщност тези планове не са нещо ново за модерната по онова време българска войска.
Мобилизационният план на страната е от 1910 г. и според него развръщането на Въздухоплавателен парк с балонно и аеропланно отделение са въздушният компонент в бъдещата кампания срещу вековния поробител. На 17 януари 1912 г. е проведен конкурс за обучение на пилоти и авиомеханици в планираните структури на българската авиация. Явяват се двадесет и един офицери. Подборът е стриктен и включва медицински прегледи, изпити по владеене на френски език и по познаване на устройството и действието на двигателите с вътрешно горене.
Един от всичките 21 кандидати е офицерът от столичния 4-и артилерийски полк поручик Симеон Петров. Изборът на младия мъж не е случаен. Той е роден на 1 септември 1888 г. и завършва военното училище през 1907 г. Отличавал се сред колегите си с афинитет към техниката и никой не се учудва, че попада в групата на избраните.
Междувременно друг един българин - Сотир Черкезов, извежда на 20 януари готовия си самолет на летателното поле край руската столица Санкт Петербург. Създателят нарича оригиналната конструкция "Княз Борис Търновски". След кратка подготовка издига машината на около 300 м височина и успешно я приземява. Така записва името си като първия българин, изпълнил самостоятелен полет, и то на самолет собствена конструкция. След демонстрацията Черкезов продължава да лети и се обучава в аероклуба, за да се сдобие с бревет № 39. Но той все още е на чужда земя - в Русия.
В Царство България подборът на 12 пилоти и 6 механици е направен окончателно, но българското командване не бърза с изпращането, докато не се вземе решение какви летателни апарати ще има в бъдещото авиационно формирование. Оценките са много противоречиви и с отпуснатите през март 1912 г. 160 000 лв. в крайна сметка е предвидено да се купят пет самолета. Това са френският едноплощник , двуплощниците Voisin и Sommer, лицензно произведеният в Германия Wright и английският Bristol. На тази база се разчита щатът на бъдещото аеропланно отделение да включва между три и пет аероплана. В перспектива всяка отделна българска армия и флотът трабва да разполагат с по едно аеропланно отделение.
През април 1912 г. български офицери тръгват за обучение в чужбина едва след като са изяснени структурата и съставът на бъдещата авиационна система. За Франция в пилотското училище в Етамп (предградие на Париж) към фабриката на Луи Блерио заминават поручиците Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
Те се въодушевяват само при мисълта, че ще летят. Минути след пристигането си бързат да отидат на летателното поле, да видят аеропланите. Емоцията им обаче бързо е помрачена. Буквално пред очите им френски пилот, изпълняващ виражи над школата, губи управлението над машината и загива пред очите им.
Независимо от преживения стрес и безсънната нощ българите посрещат изгрева на слънцето на същото летище. Две седмици по късно Симеон Петров се отделя за първи път от твърдата земя, за да извърши началните учебни подскоци и прелитания в права посока. Тези полети са кратки и на височини до 20 м. Постепенно времето на летенето нараства до час, а височината до 1500 м. Темповете на усвояване на летателното майсторство от българите намира признанието не само на техния инструктор, но и от самия Луи Блерио. Това внимание е заслужено. При един от полетите на пределна височина, когато поручик Петров е на 1400 м, ненадейно двигателят на неговия Bleriot спира. Българският офицер запазва самообладание, макар да му е пределно ясно, че всички преди него, оказали се в подобна ситуация, са завършвали полета по един и същи начин - с катастрофа и смърт.
Пилотът използва добрата аеродинамика на самолета и изпълнява перфектно доцелно кацане на летището, от което е излетял. Френската преса не скъпи похвалите. Луи Блерио също - все пак точно българинът доказва качествата на неговите машини и школа. Дори подобен полет със спрял двигател след случая влиза в програмата за обучение на школата в Етамп.
Българската група завършва обучението си след 35 дни. На 25 юни поручик Симеон Петров получава своя бревет N68, който го нарежда на 949-о място сред бреветираните пилоти в света. На 29 юли поручиците Петров, Топракчиев, Богданов и старши подофицер Иван Платников се завръщат в България. Малко след тях пристига и първият закупен от държавата самолет Bleriot-ХХI.
.. Звукът на двигателя над София плавно затихва на север, където множеството вече се е събрало и очаква първото кацане на български пилот на родна земя. Летището е импровизирано, то всъщност е широка поляна северно от сегашната Централна гара. Хората с нетърпение очакват авиатора и той дълго е носен на ръце. Възтогът е неописуем.
Все пак поручик Симеон Петров е първият и този факт никога няма да се забрави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар