Loading

И България е една голяма грешка

Криминале на прехода“…
Колкото повече живеем в нещо, което не разбираме, толкова по-лошо живеем. Преходът остава загадка. Филмът се опитва да представи един малко по-различен документален жанр с 12 интерпретации, 12 гледни точки, 12 мъже, 12 герои, които търсят смисъла в различни зони на нашия социален свят като ДС, чалгата, спасителите на нацията. Нашата публичност на прехода е такава, че не можеш да излезеш невредим от нея. “Всички сме в един кюп“. Георги Лозанов
Филмът дава думата на познати лица на българската публика, които отговарят на наслоените във времето подозрения срещу тях. Преходът е парадоксален. От една страна е като блато, в което не можеш да мърдаш, а всъщност сякаш се движиш нанякъде. Акценти във филма са най-напрегнатите зони на прехода. Те започват с политическите биографии и опита за раджането на нашата демокрация от историческото празно. Оттам нататък става дума за бизнеса, медиите, чалгата, ДС, правосъдието, спасителите на нацията, евроинтеграцията, църквата“. Стоян Радев
За филма преди официалната премиера в Денят започва с култура /6 март 2014/
Документален филм.
България, 2013г., 87 мин.
Сценарий Георги Лозанов
Режисьор Стоян Радев
Оператор Владимир Михайлов
Продукция: “Теорема” и “Фронт Филм”
С подкрепата на: Национален филмов център и БНТ
Заглавието на филма е продължение на популярната фраза на Зигмунд Фройд “Америка е грешка, гигантска грешка“, с която австрийският учен изразява разочарованието си от фалшивия американски свят, основан единствено на парите. Авторите си поставят задача да направят преглед на “прехода” в България от началото до днес, интерпретирайки периода с понятието “симулация“, отправено отново към Америка в теорията на френския философ и социолог Жан Бодрияр.
Балансът се поддържа със спомени, оценки и лични проблеми на различни лица във времето: проф. Михаил Неделчев, д-р Любомир Канов, Андрей Райчев, Явор Дачков, Христо Стоичков, проф. Калин Янакиев, Красимир Гергов, Борис Велчев, проф. Богдан Богданов, Слави Бинев, Георги Господинов и др.
Според критици, директори на фестивали, медии и журналисти, филмът е един от най-изчерпателните документални анализи на българския преход, а за чуждестранната публика – пътеводител в специфичния социален пейзаж на една посткомунистическа страна от Източна Европа, понастоящем част от Европейския съюз.

Мара Белчева

Мара Белчева - именно на нея всеки български интелектуалец дължи втория, но най- известен превод на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше. Нейн е и преводът на „Потъналата камбана“ на Герхард Хауптман. Мара Белчева е и жената, която бди до сетния час до големия поет Печно Салевйков.
Белчева е родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската„женска“ поезия. Тя изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка е на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923). От общата връзка между двамата остават и любовните им писма, които са своеобразен еталон за поезия в проза.
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.


РОДИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ В БУРИ...
Мара Белчева

Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

Салвадор Дали - Българско дете яде плъх

Ето картината на Дали със заглавие Bulgarian Child eating a rat (българско дете яде плъх). Картината е рисувана по пощенска марка с образа на Симеон Сакскобургготски, издадена по случай първия рожден ден на Симеон. Миналата година белгийски художник направи голяма инсталация от тази картина като я показа от различни аспекти и в надписи разказа историята й.