Пътят към робството

Автор: Владимир Каролев
6 март 2015 г.

Точно преди 70 години австрийският икономист и нобелов лауреат Фридрих фон Хайек публикува един от най-известните си трудове – „Пътят към робството“. В него описва пътя, по който едно общество, подлъгано от идеализъм и объркано от политическа пропаганда, преминава от свобода и демокрация към тоталитаризъм/социализъм и еднопартийна диктатура.

Преди седем десетилетия „Пътят към робството“ служи като гръмко предупреждение към народите в следвоенните демокрации, че ако не демонтират (ужким) временно установените планови военни икономики, борбата срещу нацизма ще бъде напразна, тъй като много скоро ще си отгледат собствени национал-социалистически режими.

В началото на пътя към робството са застанали съгласието и вярата на гражданите, че един или няколко държавни чиновници или политици разполагат с повече знание от цялото общество. Следователно, на тях трябва да се вмени ролята да планират живота на всички останали. За да могат гражданите да повярват в тази идея, върху тях се сипе порой от обещания за какви ли не утопии – доходите на всички ще растат непрекъснато, хранителните продукти, горивата и тока ще са вечно евтини, златото само ще блика от земята, заводите ще са държавни и винаги ще печелят, всички ще са равни, и т. н. Тук повечето от нас ще заявят, че това очевидно са невъзможни неща. Фон Хайек обаче забелязва и друг, навярно много по-критичен, проблем – както централнопланиращите чиновници, така и самите граждани са обзети от противоречащи си възгледи кое невъзможно е хубаво и кое – лошо. По-простичко казано, различни хора вярват, че различни невъзможни неща са напълно възможни. И, естествено, настъпва хаос, както между общностите, вярващи в противоречиви утопии, така и между политиците, които им ги предлагат и пропагандират. Според Хайек, в крайна сметка, този хаос създава малък елит, воден от харизматичен лидер, който обещава „да сложи нещата в ред“ . Но наред с икономическите свободи, отнема и политическите свободи. Така, от една страна, подлъгано от утопиите, обществото вече доброволно се е отказало от голяма част от първите, а от друга – и демокрацията се разпада, а на „трона“ се възкачва диктатор.

Големият дебат около стойността на труда на Хайек засяга именно този последен етап. Някои либертарианци и консерватори дори изказват мнението, че отнемането на икономическите свободи, първо, а после и безспорно последвалият икономически хаос действително пораждат икономически и обществен колапс. Това обаче невинаги и незадължително създава диктаторски режим. Гордън Тълок дава пример с Швеция от втората половина на 20-ти век, когато подобен популизъм и пропаганда създават демократичен социалистически режим, а правителството контролира 63 на сто от БНП. В крайна сметка икономиката на страната изпада във финансова криза, но демокрацията през цялото време остава стабилна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар