Съвременната онлайн журналистика в процес на оптимизация

Октомври 2010 г.
Медии и обществени комуникации








Николай Георгиев

Резюме:

The objective of this article is to review the specifics of the online journalism and to give practical advice for improvement of the online versions of the printed media. The emphasis is put on the influence the Internet has over the readers and what is most commonly searched on the web.
More and more publishers in Bulgaria realize the necessity of hiring journalists, who would be entirely involved with the internet version of the printed publication.  The transition from the Gutenberg age to the digital one raises many questions about how the contemporary journalism shall be organized and how the new problems standing before it shall be solved. The Internet communications made a great transition, providing people with the opportunity to communicate, trade, study and entertain themselves on the web. This brought the necessity to study the online communication. Among the distinctive characteristics of the internet journalistic, reviewed in the article, is effectiveness, constant communication with readers, the opportunity to connect with them in real time.

Summary:

 
Сред положителните страни на интернет медиите могат да се отбележат бързата реакция на медийните екипи при предаването и обновяването на медийното съдържание, лесният достъп до информацията, безплатното предоставяне на новините, развитието на уебдизайна при поднасянето на информацията, богатите архиви, добрият контакт с редакторските екипи, възможностите за коментар на текстовете и за общуване с останалите потребители чрез форумите, личното участие на юзърите при списването на медиата.


Хауърд Рейнголдтърси в интернет промяна на традиционната медийна концепция. За него във виртуалното пространство се наблюдава изместването от еднопосочнанта медиа към много-към-много медиата (many-to-many media), каквато се явява интернет. Така, от една страна, тя може да бъде видяна като цялостна медиа, а от друга - като среда, в която се съвместяват различни медийни форми - както традиционни, така и виртуално специфични. Подобна интерактивна медийна структура може да бъде представена като съвкупност от три базисни елемента: успешно адаптиране към виртуалната среда на вече познати медийни форми (радио, телевизия, печат); проучване характеристиките на онлайн журналистиката, която се явява продукт на интернет средата и е информационно поддържана от посланията на офлайн медиите и от собствени източници; безкрайната като тематичност и обем потребителска информация - резултат от нуждите на виртуалния потребител за споделяне и обмен на идеи, проявяващи се във всички нива на киберобщуването - чрез чатове, уеблогове, нюзгрупи, форуми и т.н.аградата Пулицър за разследваща журналистика за г. в САЩ беше поделена от Шели Финк от онлайн изданиетоProPublica (със съдействието на Ню Йорк таймс мегазин) и Барбара Лейкър и Уенди Ръдерман от Филаделфия Дейли Нюз. За първи път онлайн издание, работещо в тандем с вестник, печели една от престижните журналистически награди Пулицър. Финк спечели с разтърсващата история за откъсната от всякаква помощ от урагана Катрина болница в Ню Орлийнс, в която на лекарите се налага да вземат решения кой пациент да живее и кой да бъде оставен да умре, и когато след 13 дни идват спасителите, намират 45 разлагащи се тела. Нещо повече – тече съдебен процес по обвинения, че поне 9 пациенти в безнадеждно състояние са били умъртвени със свръхдози морфин в страна, където евтаназията е престъпление. За пръв път в 94-годишната история на наградите бе отличено онлайн издание, при това с некомерсиална цел.
В подкрепа на растящото влияние на онлайн журналистиката още един Пулицър - за карикатура, беше присъден на Марк Фиоре, който се изявява на SFGate.com, сайтът на Сан Франциско кроникъл. Любопитен факт е, че интернет медиите могат да се състезават за всяка от 14-те категории в раздел Журналистика едва от 2009 г., като тази година сред номинираните вече са цели седем онлайн издания. Присъждането на Пулицър традиционно се разглежда и като своеобразна надпревара между двата гиганта на американската преса – в. Ню Йорк таймс и Вашингтон пост. Тази година победител се оказа Вашингтон пост, който беше отличен в цели четири категории, докато основният му конкурент се задоволи с две отличия.
Възобновеният интерес към виртуалната общност се изразява и в идеята за обществена журналистика. Според Рейнголдвиртуалните общности са социални съвкупности, възникващи от Мрежата, когато достатъчен брой хора достатъчно дълго и с достатъчно човешко чувство провеждат публични дискусии, за да оформят паяжини от персонални взаимоотношения в киберпространството.
Предимствата на онлайн изданията
Интернет, като източник на информация за журналиста и редактора от печатните и електронните издания, няма аналог, защото с изобилието си от материали и автоматизирано търсене по дати, теми, автори и др. спестява изключително ценно време. Хипервръзките дават по-големи възможности за представянето на различни гледни точки от аналогичните медии. Липсата на пространствени ограничения позволява пълното разгръщане без съкращения на материалите и дори поставянето на допълнителна информация за тях. Еднакво лесен е достъпът, както до националните, така и до регионалните и чуждестранните издания, до публикации за маргинални групи, непредставени в масмедиите. Тези предимства на онлайн журналистиката се използват за задържане и разширяване на аудиторията. Едни от предимствата на онлайн вестниците са че, формата им е близка до младите читатели, израснали с компютрите и видеоигрите, и че притежават огромни архивни възможности заедно със средствата за бързо и удобно търсене и извличане на информация.
Марк Дюз извежда три основни характеристики за онлайн журналистикатаинтерактивност, персонализация и конвергенция.Интерактивността и персонализацията са характеристики, свързани с аудиторията. Възможните проблеми, отнасящи се до интерактивността, са страхът от новата медийна технология. В същото време интернет технологията позволява бързо взаимодействие не само между журналистите, организацията и потребителите, но и между индивидуалните предпочитания на потребителя и журналиста. Доставянето на журналистическия продукт до индивида може да се извършва по два начина и потребителят сам решава кой от тях да ползва. Първият начин е новинарският сайт да предлага на читателите си хипервръзки към много източници с архив, в които може да се извършва търсене. Вторият начин е разпространяването на информация чрез избутване, което означава автоматично да се изпраща индивидуално съдържание.
В сравнение с традиционните медии предимствата на онлайн журналистиката се състоят предимно внезабавен достъп на журналиста до материали публикувани от която и да е точка на светаналичност на информация по всяко времеекспанзивност – неограниченост от време и пространствовъзможност за разпечатване на избран текствъзможност за търсене в големи информационни масивикомпактност на информацията – печатните издания, които изискват много физическо място в библиотеките, вече са трансформирани в битове и могат да се преместват с голяма скорост на големи разстоянияоперативност при организирането и разпространението на информацията – новините се разпространяват веднага щом се получатбезсрочно съхраняване на информацията в достъпен за читателя видналичие на множество източнициизлизане на локалните журналисти на международен теренинформация в дълбочина – новини, излъчвани в рамките на минута по радиото и телевизията, могат да се намерят в интернет в техния най-обширен вариант и в детайливключване на статични и динамични изображения и звуквъзможност за персонализиране на информациятаикономичност – няма разходи за печат, за телевизионни и радиостудия, за превоз и щандове за разпространение на вестници      Онлайн журналистиката използва текст, звук, видео, графика, анимация, подпомагани от хипервръзки и архивни база данни. При това интегриране на всички канали се получава не просто механичен сбор от качества, определящи по-богата медиа, а качествено нова медиа.
При възникването си електронните вестници заимстват елементи от традиционните медии, но и съществено променят практиката на печатните журналисти. При това взаимно проникване е спорно коя медиа е оказала по-голям ефект върху другата – онлайн журналистиката върху печатната журналистика или обратното. Онлайн журналистите са повлияни не само от непосредственото си обкръжение – социалнокултурните характеристики на региона, града, страната, а и от обкръжението в интернет, т. е. културното разнообразие в цял свят.
Общата характеристика между традиционните и новите медии говорят за приемственост, а спецификите подчертават уникалността на вторите. Медиакритикът в и наблюдател на Джон Катц споделя, че нито една друга медиа не е давала на индивида такаваангажираща роля в движението на информацията и мненията или такъв частен интерес към самата медия. Мрежата и нейното дружелюбно към потребителите графично приложение е най-добрият пример за постмодерна медиа, в която всеки реципиент решава кое е важно за него и сам интерпретира данните.
Какво правят хората в световната мрежа
Социологическа агенция Nielsen проведе през юни тази година изследване [7], което имаше за цел да покаже как точно хората прекарват времето си, докато са онлайн. Анализите на Nielsen са установили, че най-много време губят хората в социалните мрежи и сайтове. 22% от времето си хората отделят за социални мрежи и производните им услуги, които се предлагат в световната мрежа. На пръв поглед процентът изглежда малък, но трябва да се вземе предвид, че той е получен, когато данните са сметнати на глобално ниво. В някои страни социалните сайтове не са толкова популярни както в други. Три четвърти от потребителите, които ползват интернет по света, посещават някоя социална мрежа или блог докато са онлайн. Бройката се е повишила с 24% спрямо миналата година. Средностатистичекият потребител на мрежата прекарва с 66% повече време в тези сайтове, отколкото през миналата година. Той отделя по шест часа месечно за социални мрежи, а през миналата година е отделял само по три часа и половина. Facebook, YouTube и Wikipedia са сред най-популярните марки в световната мрежа, сочат данните от изследването на Nielsen. Страната, в която социалните мрежи са най-популярни е Бразилия. 86% от бразилските интернет потребители използват социални сайтове. На второ място е Италия, където 78% от хората онлайн ползват социални мрежи, а трети са испанците със 77%.
Интернет и уеб услугите не правят хората по-глупави, а дори могат да подобрят уменията за писане и четене, установи проучване на американския център Pew, цитирани от сайта devstorming.com [8]. 76% от анкетираните уеб специалисти са съгласни с твърдението, че през 2020 година използването на интернет ще подобри умствените способности на хората. Безпрецедентният достъп до огромни обеми информация ще направи по-умно човечеството, заключава изследването. Николас Кар греши, като казва, че Google ще ни направи по-глупави. През 2008 г. известният американски писател публикува статия в The Atlantic, в която твърдеше, че технологиите на Google лишават хората от независимо мислене, припомнят от Pew. 65% от анкетираните приемат за вярно следното твърдение: „Към 2020 година ще стане ясно, че интернет е развил навиците за четене, писане и прилагане на знания“. Само 32% са обезпокоени, че мрежата може да влоши тези умения на хората. Повечето участници в проучването се надяват интернет да остане такава, каквото е замислена от нейните създатели, а разпространението на информация онлайн и занапред да бъде относително свободно. Част от експертите обаче се опасяват, че мрежата ще премине под контрола на посреднически организации. Въпросът за анонимността сериозно разделя анкетираните от Pew. 55% считат, че потребителите ще могат и през 2020-та да комуникират анонимно. 41% обаче са на мнение, че след 10 години подобна онлайн дейност рязко ще намалее. По време на летните олимпийски игри, проведени през 2008 г., онлайн порталът Yahoo решава да си направи експеримент: започва да следи и анализира кои са най-търсените думи и фрази около спортното мероприятие. От тях става ясно, че едно от нещата, които потребителите искат да разберат, е защо плувците си взимат душ след като излязат от басейна. В резултат на това се ражда текстът “Мистерията на къпещите се плувци”, който се радва на изключително сериозно читателско внимание.
 
Пътят от технологична компания към онлайн медиа. Случаят Yahoo
            “Докато нашите конкуренти покриваха повечето от големите, сложни теми, ние се съсредоточихме върху истории, които бяха малко в периферията”, разказва Джеймс Питаро [9], вицепрезидент на Yahoo Media, пред вестник New York Times. Това е така нареченият нишов подход към новините – попълване на дупки в покритието на новинарския поток от конкурентните медии. Именно той ще бъде в основата на новосъздадения блог на Yahoo, наречен Upshot, разказва Питаро.
            В момента Yahoo изживява болезнена трансформация от чисто технологична компания към онлайн медиа, която се изхранва от продажба на реклама, разположена върху нейните сайтове. Този процес, който продължава вече няколко години, започва да придобива все по-завършен вид. През първото тримесечие на 2010 г. се забелязват и първите позитивни резултати. Приходите на компанията се покачват с 1% до 1.6 млрд. долара в сравнение със същия период за 2009 г., а продажбите на банерна реклама растат с 20%. Освен това YahooNews е най-посещаваният новинарски сайт в САЩ за април с регистрирани повече от 46 млн. уникални посетители, сочат данните на уебанализаторите на Businessinsider.
            Двамата редактори и шестимата журналисти, които вече списват Upshot, ще имат на своя страна ценен помощник – специален софтуер, който им показва кои са най-търсените думи в мрежата от сайтове на Yahoo. По този начин редакторите ще разполагат с още един инструмент за сверяване на часовника с читателските предпочитания. Търсеният краен резултат е симбиоза между модела на т.нар. ферми за съдържание, който изследват потребителските/читателските настроения, и качествена журналистика, която разполага с повече от видим подиум за изява, какъвто е новинарският портал на Yahoo.
            “Това, което ни прави различни от всичките ни конкуренти, е нашата способност да събираме всичката тази информация (свързана с навиците на търсене на потребителите в мрежата от сайтове на Yahoo - бел. авт.)”, казва Джеймс Питаро пред вестник New York Times. “Идеята за създаване на съдържание в отговор на нуждите на аудиторията е само един компонент от нашата обща стратегия”.
Очевидно е, че ситуацията изисква нов подход. Когато говорим за новинарско съдържание, може да се каже, че Yahoo е пионер, използвайки данните от своята търсачка. Когато обаче става въпрос за неновинарско съдържание, първите иноватори са т.нар. ферми за съдържание. Това са компании като Demand Media и Associated Content, които плащат по 10-15 долара на хиляди свои външни автори, за да пишат кратки текстове на всевъзможни теми от типа на “как да нарежа домат”, “как да поливам кактус” и т.н. Иновацията при тях се крие не толкова в самото списване на текстовете, колкото в определянето на темите, които да бъдат разработени. За целта Demand Media ползва алгоритъм, който извлича информация за най-търсените думи онлайн и за интересите на потребителите въобще. След това на тази основа се изготвят и самите теми, по които хилядите външни автори пишат текстове. За разлика от все повече затъващите вестници Demand Media има 200 млн. долара приходи за 2009 г.
 
Съдържанието в новините в интернет еволюира през няколко стадии. В началото на онлайн журналистиката доминират новинарските сайтове, които преповтарят изцяло новините и темите от печатното издание. След този първи етап се преминава към създаването на материали специално за онлайн публикуване, обогатени с хипервръзки за незабавен достъп на читателите до други сайтове. Усложнява се процесът на обработване и разпространение на новините в редакциите, които работят за няколко медийни платформи.


Някои изследователи на онлайн журналистиката смятат, че тя ще направи редакторите излишни, докато други твърдят, че ролята им става дори по-значима. В статията си Бъдещето на вестника Нойбергер разглежда съществуващите все още предубеждения на редакционните екипи за онлайн средата, влиянието на технологиите върху работата на редакторите и адекватната им промяна спрямо технологичните новости. За целта авторът изследва 81 германски ежедневника, имащи присъствие в интернет. Изводите, които е направил по отношение на съдържанието на онлайн вестниците, са, че навинарските секции в онлайн вестниците са повторение на печатните им издания, без да са добавени графика и звук, съществуват малко външни линкове, а статиите за онлайн вестниците рядко се редактират. По-малко от половината редакции 48% създават отделен редакционен екип специално за онлайн изданието, 37 използват едни и същи редакционни екипи за печатната и електронната версия, а 11% наемат външна компания за подготовка на онлайн вестника.Квалификацията на онлайн редакторите е различна – 13% от тях са с образование по журналистика, комуникационни науки, книгоиздаване в т.ч. и студенти, 43% имат образование в други специалности, 6% - в компютърни науки. Повече от половината редактори 61% работят с програмни езици, използвани в интернет.
            Фактът, че всеки може сам да публикува информация в интернет, няма да направи редакторите излишни. Защото потребителите ще продължават да търсят гаранции за достоверността и правдоподобността на информацията. Всеки може да направи новинарски сайт в интернет, но разликата между комерсиалното и редакторското съдържание, която сега е много неясна, ще започне да се избистря от сериозните новинарски сайтове.
            Известно е, че традиционните медии страдат от хроничен недостатък от място/време за публикуване на цялото налично съдържание. Сайтовете им нямат този недостатък, но са ограничени от количеството и качеството на човешкия ресурс, който е отделен за тях. Изсипването на материали онлайн, недостатъчно пипнати, или показването на несъобразен имидж, могат да имат обратния ефект върху медиата – да й навредят, а не да й помогнат. При сайтовете в радиата и телевизиите влизат къси материали, недостатъчно информативни, а се чувства остро недостигът на илюстративен материал дори и при телевизиите (а тук технологиите предлагат огромни възможности). Вече се решава проблемът с публикуване на снимки с достатъчно добро качество от видеоматериалите. При радиата – въобще липсва илюстративен материал, което прави сайтовете им монотонни, а материалите по-скучни.
Предлагането на новините, предназначени за онлайн изданието на печатната медиа, отнема доста ценно време на журналистите. Първоначално журналистите от печатните издания бяха натоварвани да пишат и новини за сайта на медиата. Това обаче има два основни недостатъка. Първо коства време, което е изключителен ценен ресурс за всеки един съвременен журналист, а от друга страна качеството на предлаганите материали не е достатъчно добро. Твърде често, когато репортерът отразява пресконференция за печатното издание – променя заглавието и лийда на статията и я пуска в онлайн изданието. Така не може да се направят задълбочени материали, които да привлекат интереса на онлайн читателите, които през последните години непрекъснато се увеличават. За разработването на теми специално за сайта не остава никакво време. Тези фактори принудиха голяма част от издателите у нас да започнат да назначават журналисти, които да са концентрирани изцяло върху сайта на медиата. Това обаче поражда проблема за тяхната оптимална бройка. Щатът на онлайн журналистите не трябва да бъде раздут, но в същото време е необходимо да не пада под критичния минимум. За да се определи оптималната бройка може да се прибегне до правилото 25. То означава, че на всеки 15 журналисти в печатното издание трябва да се назначават по двама занимаващи се с онлайн версията.Изчислението се прави по следния начин – 1000 знака текст се пишат средно за 15 минути. В същото време материал с такава големина се качва в сайта за една минута. Така онлайн журналистът може да компенсира работата на 15 души от печатната медиа. Ако допуснем, че в същото време друг журналист пише материал, предназначен само за онлайн изданието, ще стигнем до бройката от двама души. Затова най-удачното правило за определянето на оптималната бройка на онлайн журналистите в петачната медиа е 2.
 
Журналистически умения
В съвременната технологична среда онлайн журналистите непрекъснато се сблъскват не само с нов метод на разпространение на информация, а с нарастващата роля на участниците в комуникационния процес.Онлайн журналистиката не е само писане на текст, тя е планиране и обмисляне на всички възможни формати, които ще се използват в материала, за да може да се предложи максимално добър продукт на потребителя. Според Марк Дюз интернет е променил професията на журналиста по следния начинжурналистическата роля, която е съществена посредническа сила при демокрацията, е станала повече или по-малко излишна, медийните професионалисти вече разполагат с широка област от източници и безкрайна технологическа възможност за работа и в Мрежата е създаден нов тип журналистика, а именно онлайн журналистиката.
            Към типичните умения, необходими за професията на журналиста, работещ в традиционните медии, се прибавят и допълнителни изисквания за работа в онлайн среда. Специфичните знания и умения, които трябва да притежават интернет журналистите, савладеене на онлайн писане – както писането на новини за радиото и телевизията изисква специфични умения, различни от тези за печатните медии – точност, краткост, яснота и простота на изказа, така и създаването на онлайн материли е различно и специфично. Не е достатъчно да се облече една новина в думи, необходими са и умения за връщане назад и гледане напред в текста, за да се оформи целият материалспособност за участие в онлайн дискусииумения за проверка на онлайн източнициработа с цифрови камериработа с компютри основни знания за интернет технологиите – хипертекстов език , протокол за обмен на файлове , браузери, графични редактори, уебдизайн.
 
Методи на финансиране
Електронното публикуване намира сериозно място в онлайн вестниците. В началото на онлайн журналистиката печатните вестници имат само свои уебсайтове без онлайн продукт, единствено с цел да регистрират присъствие в интернет. До средата на 90-те години почти всеки голям вестник създава своя форма на онлайн издание, а някои дори публикуват целите си броеве в световната мрежа. Вече тенденцията е доста по-различна и печатните издания осъзнаха необходимоста от публикуването на свежи новини в интернет страниците, а не просто задържането на вчерашните новини. Съвсем скоро се очаква онлайн секторът да измести традиционните вестници по приходи. Ако това стане, то приходите от онлайн реклама ще изостават единствено от тези на телевизиите. Очакванията на PriceWaterhouseCoopers са, че до 2014 година в САЩ приходите от онлайн реклама, без да се брои мобилната реклама, ще нараснат до 34,4 млрд. долара. Това е значителен ръст спрямо постигнатите миналата година 24,2 млрд. долара. В анализа се казва, че отдавна вече не е новина това, че интернет е двигателят на ръста на приходите в медийния сектор.Очаквания като тези на PriceWaterhouseCoopers обаче нанасят поредния удар върху традиционните печатни издания, които през последните години все повече се задъхват от спад в приходите. Според анализатори, подобни прогнози могат да доведат до нов бум на инвестициите в интернет. Новите тенденции, които могат да позволят на отделните компании да вземат част от приходите в сектора изискват таргетирана информация и задоволяване на лични потребности на отделните потребители. Поради тази причина се появяват прогнози, че що се отнася до САЩ, може да се очаква интернет пазарът да заприлича на мрежата от кабелни телевизии – голям брой сайтове, които да са насочени към личните интереси на някаква група потребители.
Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил. Всичко това обаче довежда и до необходимостта от осъзнаване на отговорността, която имат средствата за масова комуникация – в своята нова форма на онлайн медии. 67 вестника са заривали сергиите през 2009-а, сочи статистиката. Като цяло тиражите са паднали, броят на изданията също е намалял. Тенденциите са аналогични и за ежедневниците, и за седмичниците. Само хумористичните вестници не са намалели – и през 2008, и през 2009 година са ни забавлявали цели седем смешни издания. „Печатните медии си отиват“, е наблюдението на Максим Бехар. Той смята, че журналистите продават послания, а не хартия и дигитализирането на информационния поток не би следвало да ги гневи и плаши. Максим Бехар дори твърди, че последният печатен вестник ще излезе през 2025 г.
У нас виртуалното пространство, което приютява журналистически мнения, попадения и упражнения, е в разцвет. Първи бяха информационните сайтове, които в ярко заглавие, няколко реда и снимка хвърляха новината сред аудиторията си само броени минути след като събитието е станало факт. Последваха ги вестниците и на техните сайтове може да се прочетат не само вчерашните им издания, но и текущите вести, които ще влязат в утрешните страници на печатните издания.
Последни реагирахателевизиите, но пък доста бързо напреднаха – новини, снимки, видео, цели информационни емисии и предавания съдържат онлайн-версиите им. БНТ и Би Ти Ви отскоро пускат кратка емисия новини, а Нова предлага сами да си редим това, което ни се гледа от нейната програма.
„Да публикуваш информацията безплатно в интернет, докато печатната версия на вестника струва между 50 цента и долар, е едно от най-фундаментално погрешните бизнесрешения за последните 25 години“, твърди Пол Дж. Макартър, преподавател по връзки с обществеността и журналистика. Според Макартър, „безплатният новинарски обяд“ директно заявява на читателя, че информацията във вестника е без стойност. Той вини именно интернет-изданията за ускоряването на краха на хартиените информатори.,бъдещето на вестниците не е като масови артикули, а като скъпи, дори луксозни продукти, които предлагат на потребителите си преживявания през различни комуникационни платформи. “Това, което е правело вестниците ценни в миналото, е това, което ще ги направи велики и в бъдеще”, смята той. За целта трябва да предлагат уникален подход към съдържанието, да бъдат там, където е публиката, да ценят и пестят времето й и в никакъв случай да не правят компромиси с визията и дизайна си. Докато от една страна вестниците харчат много пари, за да осигурят оригинални истории и информации, от друга страна радиото и телевизията ги предлагат безплатно на интернет-страниците си. След това ги взимат и останалите интернет-медии и ги предават на “посетителите си” чрез линкове или като копират цели текстове. Тези, които се стараят да стигнат до оригинални информации, поддържат сгради, редакции, плащат за пътуванията на журналистите и много други неща. А онези, които правят интернет-изданията си на два компютъра в дневните си стаи, се борят за едни и същи рекламодатели и за техните пари. Именно поради тази причина все повече собственици на печатни издания искат да ползват предимствата на интернет. На онлайн медиата вече се гледа като на помощник в борбата на вестниците срещу многобройните информационни агенции.
През юли тази година медийният магнат Рупърт Мърдок [16] реши да сложи край на ерата на безплатното онлайн съдържание, като направиплатен достъпадо новините в сайтовете на the Times иthe SundayTimes
Преди финансирането на вестниците беше далеч по-просто. Печатните медии разчитаха на приходите от продажби на изданията си и главно на рекламата в тях. В началото на 90-те започнаха да се появяват първите уеб страници на вестници, но те представляваха само бегъл поглед върху истинския продукт. Оттогава до днес онлайн потребителите непрекъснато се увеличават, докато продажбите на вестници намаляват. В същото време рекламата онлайн доставя само малка част от това, от което изданията имат нужда. С изключение на специалните финансови новини, досега не е имало дебат за предлагане на платено онлайн съдържание. Ясно е, че платеният достъп би довел до загуба до 90% от аудиторията, смятат специалисти. Главният редактор на портала на the Times Дани Филкенщайн твърди, че идеята е да се задържат лоялните потребители, които харесват съдържанието толкова, че са готови да платят за него. “Вестникът, който създаваме онлайн, е по-качествен, отколкото беше. Той разчита на наложили се колумнисти, фийчъри и на мнението на аудиторията. Но това е, което винаги е отличавало the Times”, споделя Филкенщайн. На новата си позиция като главен онлайн редактор на the Times той ще трябва да накара читателите да плащат по 1 паунд на ден или 2 паунда на седмица за него. “Искаме да определим справедлива цена, за да поддържаме нивото на качество на работата ни”, твърди Филкенщайн. Според него така ще могат да бъдат финансирани новинарските операции и офиси на компанията по целия свят. Главният редактор смята още, че това е доста смел ход, който крие големи рискове, защото никой не се е заемал с това толкова сериозно. “Но ако има някой, който може да се изправи в битка срещу всички, това определено е Рупърт Мърдок”, твърди Филкенщайн.
Рупърт Мърдок невинаги е бил толкова убеден в таксуването за основните новини онлайн. Но след закупуването на the Wall Street Journal е бил доста впечатлен от броя на хората, готови да се абонират онлайн. Критиците смятат, че абонираните за the Wall Street Journal и Financial Times са заможни и са съгласни да плащат за техните икономически новини и анализи. Другото, което променило мнението на изпълнителния директорна News Corp., е нашествието на онлайн читатели. Затова той смята, че поради пренасочването и удобствата в цифровата среда те ще са готови да плащат за новините, които четат. При това не само бизнесмените. По-рано през годината той спекулираше, че е направил платен достъпа до части от таблоидния New York Post. “Има групи от хора, главно жени, които цял живот четат само страница шеста (клюкарската секция на New York Post)”, казва Мърдок. “И колкото повече хора забелязват, че той има най-добрите спортни репортажи, те ще купуват. Можем да го направим и най-привлекателния икономически пакет”. Платената преграда обаче може да бъде преодоляна, ако хората използват интернет търсачките, за да намерят материали на the Times. Въпреки това компанията News Corporation е убедена, че имат начини да спрат това. Платената преграда е създадена така, че да бъде без начални параграфи или друга безплатна информация.
Проф. Бил Грускин [17], бивш онлайн редактор на the Wall Street Journal и преподавател в Колумбийския университет, смята, че този модел не би работил за останалите. “Когато аз напуснах през 2008 г. the Wall Street Journal, имаше около 1.1 млн. абонирани потребители, които плащаха около 100 долара на година”, твърди проф. Грускин. Според него това са много пари, но не са достатъчни, за да се издържа цялата редакция.
            В the New York Times политиката за платен достъп също се преразглежда. През 2011 г. постоянните посетители на сайта ще трябва да плащат, но вестникът твърди, че по-голямата част от аудиторията няма да бъде засегната.
            Във Великобритания върл защитник на безплатното онлайн съдържание винаги е бил the Guardian. “Тезата за липса на платено съдържание, която хората от the Guardian поддържат, е, че приходите от интернет реклама ще продължават да се увеличават и това ще бъде решаващ фактор, когато вестниците преминат изцяло на уеб съдържание в следващите 5, 10 или 15 години”, твърди проф. Грускин. “В момента вестникът има 32–33 млн. уникални потребители месечно: при въвеждането на платен достъп те може би ще паднат на 5% от сегашните”. Според проф. Грускин сегашният модел за приходи на вестниците е пред голям провал. “Вестниците трябва да открият други начини да изкарват повече пари”, твърди той и допълва, че фактите не показват, че ще има особен принос от въвеждането на платено съдържание.
            Самият Рупърт Мърдок упорито обяснява в своите телевизионни интервюта, че качествената журналистика е скъп бизнес и няма достатъчно рекламни приходи, които да компенсират това.Така например Джеймс Хардинг [18] отбеляза, че на вестник TheTimes е струвало около 1.5 млн. паунда да управлява офиса си в Багдад по време на войната в Ирак и около 10000 паунда да изпрати кореспондент да отразява насилието в северна Шри Ланка. "Ние продължаваме да инвестираме в журналистика, вярваме, че точно това искат нашите читатели", каза още Хардинг, който влезе в класацията на вестник TheGuardian за най-влиятелните хора в медийната индустрия за 2009 г. Той владее отлично японски, френски и немски език и е описван като "много добър в това да прави неща, от които си няма и понятие".Според мениджърите на NewsInternational новата онлайн икономика на вестниците ще се интересува от лоялните читатели. Сър Мърдок не е убеден, че търсачките и уебагрегаторите, които увеличават трафика към уебсайтовете, водят и лоялни потребители на вестникарско съдържание. Най-вече защото този модел не донесе очакваните приходи на издателите, които успяха да увеличат многократно броя на посещаващите техните интернет страници, без това да се отрази съществено на рекламните им постъпления.
Бележки1.Rheingold, H. Interview with Rheingold by the producers of PBS Frontline, достъпно на адрес: <http://www.well.com/user/hlr/texts/mindtomind/frontline.html> (19.10.2005).
2.3.4.Дерменжиева, Г. Онлайн журналистика.  Годишник на СУ Св. Кл. Охридски, ФЖМК, т. 8, кн. 1 - Нови медии, 2002.
5.Deuze, Mark (Online Journalism: Modelling the First Generation of News Media6.Katz, J. Online or not, Newspapers Suck. – Wired, September 1994, p.50
10.Neuberger, Ch. The Future of Newspaper.
Интервю във вестник Сливен Днес и Утре от 30 юни 2010 г.
      18. ЛитератураДерменжиева, Г. Онлайн журналистика.  Годишник на СУ Св. Кл. Охридски, ФЖМК, т. 8, кн. 1 - Нови медии, 2002.
Neuberger, Ch. The Future of Newspaper.

Няма коментари:

Публикуване на коментар