Преди напред да свърна взор,
към тебе вечно устремен,
ръцете си, усамотен,
нагоре вдигам пак в простора
към теб, комуто във душата
свещен олтар сградил съм аз
на твоя глас
да чувам винаги словата.
Дълбоко вписаното слово
пламти: към бога непознат.
Аз негов съм, дори и в свят
престъпен, лош да съм отново;
аз негов съм, макар въвлечен
в борби, за бягство да мечтая,
и тъй до края
да служа нему съм обречен.
Аз искам да те опозная, неразгадан,
преобразил живота ми и дом открил в духа ми;
сродник мой, желая аз
да те позная, и вечно да ти служа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар