“Христос воскресе”, пеят сърби, копти, арменци, българи, етиопци .
“Христос анести”, пеят гърци.
“Христос воскресе”, пеят руснаците. Всеки на своя език и по своя си начин.
През Страстната седмица арабите християни ридаят на глас до Гроба Господен, целуват Гроба, притискат лица и ръце до него, бият се в гърдите, нареждат.
“Да воскреснет Бог и расточатся врази Его”, пее патриархът. От всички страни се разнасят виковете на народа, подобни на бучене на бурни води: отдолу, откъм Гроба, отгоре, откъм Голгота, откъм галерията, откъм колонадата, откъм первазите на прозорците.Навсякъде, където има място дори колкото само за едно човешко стъпало, се тълпят хора.
“Христос воскресе”, пеят арабите, танцувайки и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват радост.
Колко велика е човешката душа в своята искреност!
По-велик е само Бог и Неговите Ангели!
Всички хора наоколо изглеждат прекрасни и добри като ангели.
Това е чудо, каквото само възкръсналият Христос може да извърши.
Това е единствената основа за братството между хората – да виждаш всички хора прекрасни и добри. . . . .!
“Христос анести”, пеят гърци.
“Христос воскресе”, пеят руснаците. Всеки на своя език и по своя си начин.
През Страстната седмица арабите християни ридаят на глас до Гроба Господен, целуват Гроба, притискат лица и ръце до него, бият се в гърдите, нареждат.
“Да воскреснет Бог и расточатся врази Его”, пее патриархът. От всички страни се разнасят виковете на народа, подобни на бучене на бурни води: отдолу, откъм Гроба, отгоре, откъм Голгота, откъм галерията, откъм колонадата, откъм первазите на прозорците.Навсякъде, където има място дори колкото само за едно човешко стъпало, се тълпят хора.
“Христос воскресе”, пеят арабите, танцувайки и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват радост.
Колко велика е човешката душа в своята искреност!
По-велик е само Бог и Неговите Ангели!
Всички хора наоколо изглеждат прекрасни и добри като ангели.
Това е чудо, каквото само възкръсналият Христос може да извърши.
Това е единствената основа за братството между хората – да виждаш всички хора прекрасни и добри. . . . .!
Всичко това можем да гледаме веднъж в годината на Великден по телевизионните канали. След това посрещането на Благодатния огън, „слязъл“ вече при измолилите го в Храма господен в Ерусалим и докаран от представител на патриаршията със самолет в България. Докаран е в Гърция и в Русия и в . . . във всички места където хората имат нужда от Него, от всеопрощението, от милостта Божия.
И вечерта част от нас се отправят в храма господен лично да чуят Добрата вест, да се поздравят с нея и да отнесат искрица от Божията благодат в домовете си.
На това място размислите ми са повече отколкото светлината в душата ми от съпреживяването на този Свещен Миг!
И може би затова можем да разберем праотците ни, които за да проверят и утвърдят вярата си в Бог да докажат достойнството си и да постигнат утвърждение на уважението на околните при ония времена на официално изповядван ислям щом са събрали имот и отгледали челяд са тръгвали на поклонение за гроба Господен. По онова време! Когато ги е нямало туроператорските фирми и круизите, нито самолетите. По онова време когато съсед им е бил мюсюлманин и градоначалникът им също и им е издавал открит лист, с който да прекосят щатите на империята и да осъществят пътуването на живота си, да се върнат и да донесат топлина, и божия обич на ближните си, и вяра и упование на всички, които се считат за онеправдани.
Когато са пътували от пристанищата към Ерусалим, когато са пътували само тези последни 60 километра са усещали стремлението на човешкото същество към чистота на душата. Наоколо на равни разстояния, на един дневен преход са запазени пътните укрепления за нощуване създадени от монасите на различни ордени. Пунктове за лекуване на болните и за защита от нападения. Е, от както свят светува всяко нещо се е разменяло за друго или се е разменяло за определена от периода или мястото ценност, и се стигнало до парите, а по пътя на светите земи са се появили и тези услуги за сигурност и развитие на стокообмена- Медичите вече са банкирали в Европа и техните рицари-монаси са пренесли „услугата“ по светите земи. Което предполагам е най-големият принос на европейците за близкия Изток. По-нататък израилтяни и араби са се справили отлично и сами. По тези земи сега има табели само на Родшилд. И той е направил доста за тези земи. Поселил е Тел Авив. Възстановил и експонирал е Кесария и т.н. Сега в Тел Авив е и най-голямата световна диамантена борса. При посещение в нея могат да ти подарят люспичка диамант. В Тел Авив се издигат неувредени кулите близнаци. Водомерите и газомерите на къщите са изнесени на улицата, на границата на собствеността ,както направиха у нас с таблата електроразпределителните дружества.
И вечерта част от нас се отправят в храма господен лично да чуят Добрата вест, да се поздравят с нея и да отнесат искрица от Божията благодат в домовете си.
На това място размислите ми са повече отколкото светлината в душата ми от съпреживяването на този Свещен Миг!
И може би затова можем да разберем праотците ни, които за да проверят и утвърдят вярата си в Бог да докажат достойнството си и да постигнат утвърждение на уважението на околните при ония времена на официално изповядван ислям щом са събрали имот и отгледали челяд са тръгвали на поклонение за гроба Господен. По онова време! Когато ги е нямало туроператорските фирми и круизите, нито самолетите. По онова време когато съсед им е бил мюсюлманин и градоначалникът им също и им е издавал открит лист, с който да прекосят щатите на империята и да осъществят пътуването на живота си, да се върнат и да донесат топлина, и божия обич на ближните си, и вяра и упование на всички, които се считат за онеправдани.
Когато са пътували от пристанищата към Ерусалим, когато са пътували само тези последни 60 километра са усещали стремлението на човешкото същество към чистота на душата. Наоколо на равни разстояния, на един дневен преход са запазени пътните укрепления за нощуване създадени от монасите на различни ордени. Пунктове за лекуване на болните и за защита от нападения. Е, от както свят светува всяко нещо се е разменяло за друго или се е разменяло за определена от периода или мястото ценност, и се стигнало до парите, а по пътя на светите земи са се появили и тези услуги за сигурност и развитие на стокообмена- Медичите вече са банкирали в Европа и техните рицари-монаси са пренесли „услугата“ по светите земи. Което предполагам е най-големият принос на европейците за близкия Изток. По-нататък израилтяни и араби са се справили отлично и сами. По тези земи сега има табели само на Родшилд. И той е направил доста за тези земи. Поселил е Тел Авив. Възстановил и експонирал е Кесария и т.н. Сега в Тел Авив е и най-голямата световна диамантена борса. При посещение в нея могат да ти подарят люспичка диамант. В Тел Авив се издигат неувредени кулите близнаци. Водомерите и газомерите на къщите са изнесени на улицата, на границата на собствеността ,както направиха у нас с таблата електроразпределителните дружества.
Усещането в природата е за странна смесица от късна пролет и ранна есен. Постоянно нещо цъфти и нещо увяхва.
Затова и маслиновото дръвче е в пантеона на Давид, погледът е привлечен от основния символ-ювелирна пластика на старо изкорубесно дръвче, в основата на което- вътре в него, като в утроба, израства ново, младо дръвче.
Магистралните или по-точно скоростните пътища, които са изградени , като магистрали имат във всяка посока по две аварийни ленти, от дясно до банкета и в ляво до мантинелата. В средата между мантинелите на двете платна има земя за още две ленти за следващо разширение при изчерпване на капацитета. Земята е ценна и веднъж платена е запазена по предназначение. По лявата лента може да се видят транспортиращи военно оборудване влекачи. Често пъти между двете разнопосочни ленти на пътя е разположена железопътна линия.
Пътувайки из страната по пътищата и полята се виждат изведени противопожарни кранове. До всяка точка е докарана вода. Под тревните площи в парковете са изградени системите за капково напояване. Плантации от банани , грейпфрути и др. са завити с мрежи против слънце, изпотяване, плесенясване и обилно изпаряване.
Във всички фирми е организирано хранене за работниците - на столови начала.
.
Магистралните или по-точно скоростните пътища, които са изградени , като магистрали имат във всяка посока по две аварийни ленти, от дясно до банкета и в ляво до мантинелата. В средата между мантинелите на двете платна има земя за още две ленти за следващо разширение при изчерпване на капацитета. Земята е ценна и веднъж платена е запазена по предназначение. По лявата лента може да се видят транспортиращи военно оборудване влекачи. Често пъти между двете разнопосочни ленти на пътя е разположена железопътна линия.
Пътувайки из страната по пътищата и полята се виждат изведени противопожарни кранове. До всяка точка е докарана вода. Под тревните площи в парковете са изградени системите за капково напояване. Плантации от банани , грейпфрути и др. са завити с мрежи против слънце, изпотяване, плесенясване и обилно изпаряване.
Във всички фирми е организирано хранене за работниците - на столови начала.
.
В хотелите при настаняване заедно с ключовете се раздава план за евакуация и за предстоящото пробно учение. По плажа вечер преминават пикапи на еко инспекцията, които проверяват с металотърсачи за нежелани материали.
Ако излизате към шест да плувате, тичате или, за да се разходите, ще срещнете двойка-патраул в работни дрехи с куче, които обикалят всеки ден четири 20 етажни хотела. Пред хотелите седи алогичен за нас, възрастен човек, в черен костюм зад масивно бюро, на него има телефон с шайба и слушалка! В страна, в която даже не знаем колко и какви още неназовани болести могат да лекуват. Това са очите и ушите на първия филтър, на вездесъщата служба за сигурност-МОСАТ. С най-перфектната организация от изпълнителният директор до чистача-2500 души персонал. В микробуси и автобуси шофьорите имат под ръка прибрано оръжие. Пътувате покрай стени на палестинските територии. Усещането, че има напрежение е повече на клетъчно, отколкото на емоционално ниво. Просто кожата е по сензитивна, но вероятно е от преохлаждането на климатиците поставени във всяко полу и изцяло затворено пространство.
По тези места всичко е като в сън. Денят винаги е горещ, но от Хамси температурата и влажността се повишават. Видимостта е като при частично слънчево затъмнение. Прахта на пустинята е наситила фино въздуха и пречупва ъгъла на слънчевите лъчи. Напрежението и неизвестността в душата на живите твари се повишава. Само пътят те води напред към Вечният град.
С историята си, в която са се сплели борбите на християни и мюсюлмани. След завладяването от мюсюлманите следват девет кръстоносни похода. Шестотин години на борба. От планината Небо до границата на Йордания и Израел се разкрива целият драматичен пейзаж. Всеки камък е история. Всички библейски места са на 30-40 километра. В подножието са Мъртво море и река Йордан в която Йоан е кръстил Спасителя, а на планината Небо се смята, че е гробът на Моисей.
В Йерусалим освен светините на източноправославните християни, се намират и тези на израелтяни и мюсюлмани. В самата църква с криптата и Гроба е и криптата на арменската православна църква. Дели ги една стена. Църквата позволява обединение и с римо-католическата християнска общност. Горният етаж на църквата е на скалата на разпятието и символично е обозначено мястото , основополагащия камък на църквата на апостол Павел. В катакомбите на църквата, в пещерата под скалата е бил заключен в килия Синът Божий преди разпъването му на кръста. А на входа , в галерията на църквата е камъка- плочата на която е Бил положен след свалянето му от кръста и помазването му с миро преди да бъде положен в пещерата-гробница.. . . . . . .
Всичко е толкова въздействащо! Тук няма климатици . . .
Когато наблюдаваш измолването и слизането на благодатния огън пред очите ти е всичко видяно в църквата на божия гроб. Усещането и отношението към случващото се е друго. Душата изпитва пречистване. Действително се отмиват лошите помисли. Както благодатния огън е неизгарящ първите двайсетина минути, така и душата остава чиста и озарена с благоговение пред случващото се и съпричастна със Светия Дух.
В Йерусалим освен светините на източноправославните християни, се намират и тези на израелтяни и мюсюлмани. В самата църква с криптата и Гроба е и криптата на арменската православна църква. Дели ги една стена. Църквата позволява обединение и с римо-католическата християнска общност. Горният етаж на църквата е на скалата на разпятието и символично е обозначено мястото , основополагащия камък на църквата на апостол Павел. В катакомбите на църквата, в пещерата под скалата е бил заключен в килия Синът Божий преди разпъването му на кръста. А на входа , в галерията на църквата е камъка- плочата на която е Бил положен след свалянето му от кръста и помазването му с миро преди да бъде положен в пещерата-гробница.. . . . . . .
Всичко е толкова въздействащо! Тук няма климатици . . .
Когато наблюдаваш измолването и слизането на благодатния огън пред очите ти е всичко видяно в църквата на божия гроб. Усещането и отношението към случващото се е друго. Душата изпитва пречистване. Действително се отмиват лошите помисли. Както благодатния огън е неизгарящ първите двайсетина минути, така и душата остава чиста и озарена с благоговение пред случващото се и съпричастна със Светия Дух.
Тук навсякъде и в исторически, и в настоящ план, и в отвоюването на природата е борба. Борба за оцеляване.Борбата, която е двигателят на световния прогрес.
По уличката, покрай коптската църква и представителството на гръцката католическа патриаршия се излиза на монументалния за размерите на Ерусалим площад пред „Стената на плача“ символа на израилтянската религия. До стената може да достигне всеки. Условието е да има кипа на главата- за мъжете и забрадка за жените, а такива има оставени на подходящо място. Пред стената има разделение , зона за молещите се дами, за които има и столове, и за мъжете, за които е заделено двойно повече място за молитви. Стената на плача е зид, укрепващ хълма, на който се е намирал първият Соломонов храм.
Сега хълма е палестинска територия. До него се стига по два подхода, с денонощно контролиран достъп от страна на армията на Израел. На върха на хълма е втора контрола, охранявана от палестинските милиции. А на хълма са светините за мюсюлманите, които е трябвало да превърнат Ерусалим в първи поклоннически град и да заменят Мека.
Световната общност е отредила градът да бъде на трите религии, без доминации, което в днешно време е дало възможност Израел да настани Кнесета си и редица други значими държавни учреждения именно тук. Посолствата са останали в Тел Авив.
Така градът е достъпен за всички!
Градът е достъпен за всички религии.
По уличката, покрай коптската църква и представителството на гръцката католическа патриаршия се излиза на монументалния за размерите на Ерусалим площад пред „Стената на плача“ символа на израилтянската религия. До стената може да достигне всеки. Условието е да има кипа на главата- за мъжете и забрадка за жените, а такива има оставени на подходящо място. Пред стената има разделение , зона за молещите се дами, за които има и столове, и за мъжете, за които е заделено двойно повече място за молитви. Стената на плача е зид, укрепващ хълма, на който се е намирал първият Соломонов храм.
Сега хълма е палестинска територия. До него се стига по два подхода, с денонощно контролиран достъп от страна на армията на Израел. На върха на хълма е втора контрола, охранявана от палестинските милиции. А на хълма са светините за мюсюлманите, които е трябвало да превърнат Ерусалим в първи поклоннически град и да заменят Мека.
Световната общност е отредила градът да бъде на трите религии, без доминации, което в днешно време е дало възможност Израел да настани Кнесета си и редица други значими държавни учреждения именно тук. Посолствата са останали в Тел Авив.
Така градът е достъпен за всички!
Градът е достъпен за всички религии.
Какво силно послание към бъдещето. Каква посока за хората. Какъв смисъл в това да спрем, да се опомним за нас, за себе си за природата, и да продължим по един жизнеутвърждаващ и ползотворен път, по който новото продължава и надгражда старото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар