1. Маларме, за когото „орфическото тълкуване на поезията е единственият дълг на поета”, стига до фикс идеята да открие точния, абсолютния поетичен език и след упорито търсене вижда безусловната си мечта, отразена в лиричните възвишени послания на трубадурите от рицарските векове (XI-XIII), които в своята любовна еуфория са създали този „орфичен език” в 900 стихотворни форми.
2. Някои поети не удържат демона в себе си и често запушват устата му и заговарят вместо него. Но това, което изричат от негово име, много рядко се оказва поезия.
3. След прочитането на експерименталната проза „Бдение над Финеган”, за която Джойс се е трудил цели седемнайсет години, брат му Станислас остро възнeгодувал: „Това е неописуема досада... несвързано бълнуване на литература. И пет реда нямаше да прочета, ако не те познавах!” И Джойс в мигове на неувереност споделял: „Може и да е безумие. Ще стане ясно след век”. И „след век” се чете с подобаващ респект.
4. „ Според Вас още колко години ще ме четат?” – попитал Чехов гостуващия в дома му Иван Бунин и добавил: „Според мен седем”. „Защо точно седем?” – учудил се Бунин. „Е, добре, седем и половина” – отстъпил Чехов. Една от известните му каламбурни задявки, свидетел за произхода на неподражаемия диалог в Чеховата драматургия.
5. Всеки от нас става човек, когато протестира срещу всичко, което руши човечността му, когато се усети, че е станал частица от заобикалящата го нелепост.
6. Тоталитарният режим в своя политически и социален опит се опираше на елементарните езикови структури, превръщайки в догма техните стереотипи.
7. Когато ми се случи да гледам по телевизията цвилeщата трибуна на парламента, се сещам за Калигула, който направил коня си сенатор.
8. „Да се самоухажваш е нелепо, но е толкова хубаво, когато се насърчаваш с духовит апломб”, си шепнех, четейки поетичните афоризми на Ева Килпи със специфичен финландски привкус: Докато заспивам, си мисля: Утре ще затопля сауната, ще се държа добре със себе си, ще се изведа на разходка, ще поплувам, ще се изкъпя, ще се поканя вечерта на чай, ще поговоря със себе си мило, приятелски, ще се окуража: Колко си смела, разчитам на теб.
9. Цял живот Хулио Кортасар е бил с лице на юноша и само мигове преди смъртта му (починал на 69 години) пред очите на неговите близки косата му внаезапно побеляла, лицето му изведнъж се застарило, сякаш е искал да възпроизведе вихъра на житейските си премеждия и установи реалната си възраст.
10. Според Борхес обезсмъртяването приживе на нечие творчество е предразсъдък по простата причина, че ние нищо не знаем за бъдещето, освен че ще се различава от настоящето.
11. „Доктор Живаго”. Изключително свидетелство на събития с неподправена сложност и хипнотизираща емоция, което не се старае да тълкува, а само заразява, втрещява и учудва.
12. Колко могъщ, атрактивен и всеобхватен е Омир след първите патетични страници и какъв пренаситен източник на знания за съдбовните ни перипетии са ехата на тези рояци настръхнали саги на Античността.
13. На човек му е страшно да проникне по-дълбоко в себе си... в онази своя забранена зона, която все избягва да прекрачи.
14. Има мъчителни моменти в късната възраст на човека, когато силно усеща своето положение и участ и се чувства напълно безпомощен, сам, съвсем сам...
15. Биологичното време е жестоко и безпощадно.
16. За Иван Методиев – виж Факел.бг
17. Задължително за времето на Данте е било да се създават творби, които могат да се преживяват на няколко нива. Но днес подобен творчески ангажимент е невъзможен. Културата ни е зависима от свръхпретрупаността на света, която значително е притъпила и отслабила сетивните ни преживявания и способности.
18. Поезията на Цветаева е странно съчетание на необикновена откровеност и чувствителност до краен предел с блестяща ерудиция и неукротима енергия.
19. И наистина, какъв парадокс: творчеството на низвергнатата, унизена и доведена до трагичен край Марина Цветаева днес четем в академично, прецизно, прекомерно подробно издание, ведно с черновите и дори с тълкуване на зачеркнати от нея редове и думи.
20. Книгите живеят по-дълго от своя автор и са безусловно възмездие, което никой никога не може да заличи.
21. Йонеско: „Хората, които не четат, са зверове”.
22. За да изпиташ в планината магиката на обкръжилия те пейзаж, трябва да преодолееш всяко разграничение между пейзажа и себе си.
23. Теодор Траянов е бил номер едно почти три десетилетия за почитателите на поезията. Иван Радославов предпочита за начало на българския символизъм двукуплетното Траяново стихотворение „Новий ден” пред „Песен на песните” на Яворов. Петко Росен е въодушевен от „шемета на неговата апокалиптична „Regina Mortua” и „неговите безсмъртни „Български балади” и ги предпочита пред „риторчините оди и химни не само на Вазова, а дори и на Пенча Славейкова”. Това фаворизиране на поета се е дължало на дългогодишното му участие в културния живот на Австрия и Германия, както и на някои внесени от него специфични изразни средства, вече доста амортизирани, но за тогава „съвършено чужди и непознати на предшествениците му”. Разбира се, Траянов има значителен принос за техническото усъвършенстване и ритмичното и римно обновяване на поезията ни, но днес, когато знаем установената конфигурация на имената в литературата, трябва да сме по-предпазливи към предпочитанията, вкусовете и крайните гледни точки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар