Ужасяващите експерименти на д-р Менгеле

Каквото и да се каже за жестоките експерименти на д-р Менгеле ще бъде
семпло. Историята рядко помни по-жестока и хладнокръвна личност от
неговата персона. Менгеле се забавлявал и запълвал времето си с
всевъзможни ужасяващи експерименти, сред които дисекция на живи
бебета, кастрация на момчета без упойка, също и подлагането на жени на
високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост. Любимите
извращения на Менгеле са чудовищните експерименти с близнаци, които
обикновени завършвали с обезобразяване и смърт. Неговото извратено
съзнание на познавало граници, що се отнасяло до изобретяването на
нови способи за физически мъчения.
Йозеф Менгеле е роден в баварското село Гюнцбург и е най-големият от
синовете на Карл и Валбурга Менгеле. Баща му бил местен производител,
който притежавал фабрика за селскостопански машини, известен със
своята строгост, но честен работодател и предан на работата си човек.
Но не от него се страхували работниците, а от съпругата му Валбурга.
Тя била едра и с ужасен характер. Често се случвало да нахлуе във
фабриката на съпруга си и да раздава правосъдие публично като наказва
с бой отделни служители за нехайство и мързеливост.
Г-жа Менгеле възпитавала децата си със същата строгост. Подобно на
диктатор, тя изисквала уважение и подчинение от страна на тримата си
сина Йозеф, Алоис и Карл младши. Балбурга била ревностна католичка и
правела всичко по силите си да наложи законите на църквата и върху
нейните момчета, които трябвало строго да се придържат към тях.
Отношенията със съпруга й също били толкова студени. Имало случай, в
който Карл се прибрал у дома с чисто нов автомобил, закупен, за да
отпразнува успешното развитие на бизнеса си, но вместо да се зарадва
на колата, съпругата му го посрещнала със злобни коментари,
обвинявайки го, че е похарчил безумно много пари за нещо толкова
лекомислено и че не се е посъветвал с нея. Или с други думи казано -
г-жа Менгеле се стремяла да упражнява пълен контрол над дома си и над
живота на близките си.
От автобиографичните бележки на Йозеф Менгеле става ясно, че
поведението на майка му и нейното отношението й са оставили незаличим
отпечатък в съзнанието му и в превръщането му в кръвожадния есесовски
доктор на Аушвиц. Той описва баща си като студен човек, твърде зает с
работата си, а майка си - като неспособна да обича.
Въпреки липсата на любов в семейството му, младият Йозеф е описван
като весело момче. Не бил пълен отличник, но се справял добре в
училище и бил модел за добро поведение.
Като младеж Йозеф се превърнал в доста привлекателен млад мъж, който
излъчвал вътрешна самоувереност и очарователен събеседник. Заради
безспорния си чар бил доста популярен сред момичетата. Навикът му да
се облича в шити по поръчка дрехи и да носи бели памучни ръкавици
(заради които след години бил разпознат от жертвите си) датират още от
онази млада възраст.
Но амбициите на младият Менгеле са в противовес с желанията на баща
му. Карл искал неговият най-голям син да наследи фамилната фабрика,
като счетоводител например. Ала Йозеф си представял непрекъснато как
ще напусне Гюнцбург и ще направи кариера в науката и антропологията.
Амбициите му не били тайна и дори се похвалил пред свой приятел, че
един ден името му ще остане в историята. По-късно той е приет в
Мюнхенския университет, а самият град Мюнхен - сърцето на растящото
националсоциалистическо движение, предвождано от политика и бунтар
Адолф Хитлер.
Фабриката на смъртта в Аушвиц е била олицетворение на това, докъде
може да стигне човешката жестокост. В бараките не можело да се говори
за каквито и да било санитарни условия, а болестите като тиф и диария
били част от нормалното ежедневие, както въшките, плъховете и бълхите.
Но точно това искал да управлява д-р Менгеле, мисията му в лагера била
да проведе изследване на човешката генетика. Работата му имала за цел
да разгадае тайните на генното инженерство, както и да открие начини
за изкореняването на долнокачествените човешки гени. С други думи
казано - да се създаде германска супер раса.
Менгеле абсолютно се откроявал сред останалите доктори в Аушвиц. Не
само, че бил единственият сред тях, който е отличен с медали за
участието си във войната, но неговата педантична отдаденост към
работата му в лагера му носи репутацията на безмилостен, хладнокръвен
убиец, чието име създавало смут дори и на други офицери от СС. Той
направил завидно впечатление още с пристигането си по време на една
епидемия от тиф, избухнала в лагера като изпратил хиляда болни мъже и
жени от цигански произход в газовите камери, но пощадил немските
цигани.
Причините на тази постъпка могат да се коренят във физическите черти
на Менгеле, който бил далеч от пример за арийската раса. Той бил с
тъмна кожа, коса и очи - твърде много сходства с ромските, въпреки, че
се придържал към вярата на нацистите - циганите са подвидове на
човешката раса и следователно са „недостойни да живеят".

Менгеле бил свръхамбициозен - неистово желаел да бъде главнокомандващ
в Аушвиц и бил готов да мине през трупове...в буквалния смисъл. Това
най-ясно си личало по време на подбора на новопристигащите евреи.
Историята сочи, че повечето доктори не можели да извършат селекцията
без да употребят алкохол или други стимуланти, само Менгеле можел и
дори се наслаждавал на работата си. Той често споделял, че на света
съществуват само два вида надарени хора - германците и евреите.
Въпросът бил в това, кой ще успее да надделее и бил решен и убеден в
идеята, че евреите трябва да бъдат унищожени.
Въпреки безпощадната си жестокост, Менгеле демонстрирал и своя друга
страна - когато се сблъсквал с изтощените жени и деца, той се държал с
тях загрижено и мило, но само след минути ги изпращал на смърт в
газовата камера. Друг парадокс е, че всяка жена, която унижавал,
измъчвал и убивал, го желаела.
Но селекциите и побоите не били единствените занимания, с които
Менгеле запълвал времето си. Веднъж Менгеле облъчил група полски
монахини с рентгенов апарат, като им причинил ужасни изгаряния.
Менгеле добавял и сексуалното унижение към процеса на селекция.
Неведнъж заповядвал на затворнички от различни бараки да маршируват
пред него чисто голи и често карал някоя от тях да спре и да му
разказва интимни подробности от личния й сексуален живот.
Наред с всички извращения, Менгеле имал една-единствена страст -
близнаците. Аушвиц му давал неограничени възможности да проведе в
естествени условия експериментите, за които бил жадувал толкова дълго.
Той искал да извлече тайните на човешката генетика от живите близнаци
в лагера.
Близнаците бивали пощадени от незабавната смърт, но съдбата им се
оказала много по-жестока. Менгеле разполагал със специални бараки за
своите близнаци, в която изпращал т.н. "екзотични видове" като
джуджетата, сакатите и други хора с недъзи. Тези помещения били
наричани Зоологическата градина на Менгеле. Тъй като близнаците били
фетиш на безпощадният доктор, се ползвали с привилегията да запазят
собствената си коса и дрехи. Получавали и допълнителни дажби храна.
Върху децата не се упражнявало насилие, за да се запази доброто им
здраве.
Експериментите с близнаци отнемали живота на стотици деца. Той
ежедневно инжектирал кръвни проби от един близнак на друг с различна
кръвна група. Водел си записки за реакциите, които обикновено
протичали мъчително. Фикс идея в изследването му с близнаци бил цветът
на очите - Менгеле искал да разбере дали е възможно да се променя по
генетичен път и за тази цел инжектирал боя в зрителните органи на
няколко двойки близнаци. Резултатът бил болезнен доста често завършвал
със слепота. На починалите близнаци Менгеле изваждал очите и ги
забождал на стената в кабинета си, все едно биолог забожда насекоми за
колекцията си.
Често близнаците били държани в изолирани клетки и подлагани на
различни дразнители, чрез които да се проследяват реакциите им. Някои
били стерилизирани или кастрирани, а други се разделяли с органите и
крайниците си по време на медицинските опити, при това без упойка.
Близнаците били инжектирани и със зарази, за да се види за колко време
ще починат.