ЛАТИНСКИ ЕЗИК ЗА ЮРИСТИ

LINGUA LATINA LECTIO PRIMA

ALPHABETUM -АЗБУКА

Латинската азбука е възникнала под влияние на етруската азбука и на западногръцката азбука, която е била използвана в елинските колонии по крайбрежието на Италийския полуостров и остров Сицилия.

Буква	Наименование	Произношение
A a	А	А
B b	Бе	Б
C c	це (ке)	к, ц
D d	Де	Д
E e	Е	Е
F f	Еф	Ф
G g	ге	Г
H h	Ха	Х
I i	И	и, й
K k	Ка	К
L l	Ел	Л
M m	Ем	М
N n	Ен	Н
O o	О	О
P p	Пе	П
Q q	Ку	К
R r	Ер	Р
S s	Ес	с, з
T t	Те	т, ц
U u	У	у, в
V v	Ве	В
X x	Икс	Кс
Y y	Ипсилон (игрек)	И
Z z	Зета	З

• 1. Латинската азбука има 24 букви, като последните две са заимствани от гръцката азбука през 1. в. пр. Хр. за предаване на съответните звукове в гръцките заемки. Първоначално звуковете у  и в са се означавали с една буква V v. През Средновековието се въвежда буквата Jj, която се използва в някои издания вместо Iiсъс звукова стойност й.

  2. В най-старата епоха буквата с е служела за означаване и на звука г, което се е запазило при съкращенията на личните имена: C. = Gaius, Cn. = Gnaeus.

  3. Първоначално са използвани само главни букви, а писането е било слято, без разделяне на думите (scriptiocontinua), например в израза SENATUSPOPULUSQUEROMANUS = senātuspopulusqueRomānus - сенатът и римският народ.

  
  

  
  

  
  

  Класификация на звуковете

  Гласни (vocālеs)

  1. Прости гласни (monophthongi): a, e, i, o, u и y (само в гръцки думи)

  2. Двугласни (diphthongi): ae, au, ei, eu, oe, ui (произнасят се като единен звук в рамките на една сричка) . В късния латински език двугласните ae и oe започват да се произнасят като простата гласна e.

  
  

  Произношение

  
  

  1. Гласната i пред гласна в началото на думите и между гласни в средата на думите започва да се произнася като спирант (= й в бълг), напр. ius право, Ianuarius януари, Maius май. Сложните думи, на които втората съставка започва с запазват произношението с й, напр. dis-iunctio. През Средновековието този звук започва да се отбелязва с буквата j, която се е наложила в съвременната латиница.

  2. Останалите пет гласни имат само един изговор. След класическата епоха двугласните ae иoe се монофтонгизират и в късния и църковния латински се произнасят като е, напр. quaestor квестор, comoedia комедия. Когато ae или oe не представляват дифтонг, над втората буква се поставя трема ( ¨ )или знак за дължина ( ¯ ), напр. aër въздух, poēta поет.

  3. В латинската азбука има три знака за звук к: c, k, q. Употребата на k е съвсем ограничена за сметка на c и се е запазила в няколко думи в начална позиция пред a, като се срещат и дублети с k и c:  Kalendae (и Calendae) календи, първия ден от месеца в римския календар. Буквата q се среща само в съчетание с гласната u пред гласна и групата се произнася кв, напр. quaestor квестор.  Във всички останали случаи се употребява буквата c.

  4. Буквата c пред гласните e, i, y (и двугласните ae и oe) е получила смекчение и се чете ц, напр. sacer свещен, facinus деяние, престъпление, Cyprus Кипър, caedes убийство, coeptum начинание. В останалите случаи – пред гласните a, o, u, пред съгласна и в края на думите се произнася к: cardinālis главен, corpus тяло, culpa вина, rector управител, lac мляко.

  5. Съчетанието su пред гласна се произнася св само в следните думи и техните производни: suadeo убеждавам, suesco свиквам, suavis сладък, Suebi шваби, германско племе, но suus свой, casuālis случаен.

  6. Съчетанието ngu пред гласна се произнася нгв: lingua език, sanguis кръв, но longus (лонгус) дълъг.

  7. Съчетанието ti пред гласна се произнася ци, напр. natio народ, initium начало. Произношението ти се запазва, когато тази сричка е предшествана от s, t или x (напр. bestia животно, mixtio смес, Bruttium Брутиум, област в Италия), когато е в гръцки заемки (напр. Galatia – Галатия, област в Мала Азия) или сричката е дълга (напр. в местоименната форма totīus).

• 9. Аспированите съгласни се срещат в гръцки заемки.

  а) ph се чете ф и замества φ в гръцки заемки, напр. philosophia философия, triumphus триумф.

  b) th се чете т и замества θ в гръцки заемки, напр. thema тема, theātrum театър.

  c) ch се чете х и замества χ в гръцки заемки, напр. charta лист папирус, хартия, харта, chorus танц; хор, но се среща и в някои латински думи, напр. pulcher хубав.

  d) rh замества гръцката буква в началото на думата или след r в средата на думата и се четер, напр. rhetorica реторика, rhythmus ритъм.

  10. Буквата y се среща само в гръцки думи и се произнася и, напр. nympha нимфа.

  11. Буквата z се среща също само в гръцки думи и първоначално се произнасяла дз, но по-късно се опростява в з, напр. zona пояс, зона.

  
  

  
  

  LINGUA LATINA LECTIO SECUNDA

  
  

  
  

  I.                    Week 1

  
  

  Amo - обичам

  Video 2 - виждам

  Caput, capitis n – глава

  Et - и

  Et cetera – и т.н.

  
  

  
  

  /scelus, umbra, schola, vinum, moveo, scientia, liber, libertas, natio, pictura, caro/

  
  

  
  

  II.                  Морфология

  
  

  Части на речта

  
  

  В латински език различаваме следните части на речта:

  I. Менливи

  1. Nōmina – имена. Изменението на имената се нарича склонение.

  a)     Substantīvum – съществително име (terra, ae f земя; deus, ī m бог)

  b)     Adiectīvum – прилагателно име (bonus 3 добър; gravis, e тежък)

  c)     Prōnōmen – местоимение (ego аз; meus 3 мой)

  d)     Numerāle – числително име (decem десет; primus пръв)

  2. Verbum – глагол (amo обичам; sum съм). Изменението на глаголите се нарича спрежение.

  II. Неменливи

  1.     Adverbium – наречие(bene добре; saepēчесто)

  2.     Coniūnctio – съюз(et и; quia защото)

  3.     Praepositio – предлог(in в; sine без)

  4.     Particula – частица(nōn не; nōnne нали; -ne ли)

VERBUM (ГЛАГОЛ)

Общи бележки

Глаголът е дума, която означава действие или състояние. Глаголните форми се делят на две групи:

1.Verbafinīta (определени или лични глаголни форми) - тези глаголни форми са определени полице (persōna), число (numerus), наклонение (modus), време (tempus) и залог (genus). Определените глаголни форми имат характеристика за всяка една от тези глаголни категории. Изменението (флексията) на глагола по лице, число, време, залог и наклонение се нарича спрежение. Както в български език и латинските глаголни форми биват прости или сложни - образувани с помощта на спомагателния глагол sum съм.

2. Verba īnfīnīta (неопределени или именни глаголни форми) - тези глаголни форми нямат характеристика за лице, а само характерните за имената категории род, число и падеж. Именните глаголни форми се разделят на две групи:

а)Отглаголни съществителни: īnfīnītīvus (инфинитив или неопределено наклонение),gerundium(герундий), supīnum (супин).

b) Отглаголни прилагателни: participium (причастие), gerundīvum(герундив). В съвременния български език от именните глаголни форми са се запазили само причастията.

VERBUM FINITUM

Определените глаголни форми имат характеристика за всяка една от глаголните категории:

1. Persona (лице) – и в латински, както и в български език, има три лица:

         Първо лице (persōnaprīma) – осъществяването на глаголното действие се свързва с лицето, което говори.

         Второ лице (persōnasecunda) - осъществяването на глаголното действие се свързва с лицето, на което се говори.

         Трето лице (persōnatertia) - осъществяването на глаголното действие се свързва с лицето, за което се говори.

2. Numerus (число) – като в български език има две числа:

         Singulāris (единствено число)–Sg. осъществяването на глаголното действие се свързва с едно лице, предмет или явление.

3. Наклонението (modus) – е глаголна категория, която определя отношението между глаголното действие и действителността. В латински има три наклонения:

         Indīcātīvus (modus) (изявително или разказно наклонение) представя действието като факт, като реално извършващо се.

         Imperātīvus (modus)(заповедно наклонение) представя действието като задължително за извършване, като заповед.

         Coniūnctīvus (modus) (подчинително наклонение) представя действието като желано, възможно или неосъществимо.

4. Категорията време (tempus) дефинира протичането на глаголното действие по отношение на момента на говорене (следователно глаголното действие може да се осъществява в настоящето, миналото или бъдещето).

В латински език има шест времена:

         praesēns (сегашно време);

         imperfectum (минало несвършено време);

         futūrum I (бъдеще време);

         perfectum (минало свършено време);

         plūsquamperfectum (минало предварително време);

         futūrumII (бъдеще предварително време).

5. Залогът на глагола (genus) определя връзката на глаголния субект с осъществяването на глаголното действие. В латински език глаголът има форми за два залога:

         āctīvum (деятелен залог) - субектът на глагола (подлогът) е вършител на действието, означено с глагола. 

         passīvum (страдателен залог) - субектът на глагола (подлогът) е обект на действието, означено с глагола. Пълно спрежение в страдателен залог имат само преходните глаголи (тези, които имат пряко допълнение), а непреходните имат форми за пасив само в 3. л. ед. ч. с безлично значение. В латински език има една категория глаголи, наречени депонентни (verbadēpōnentia), които имат страдателна форма, но активно значение, напр. loquor говоря.

III.                Cambridge Latin Course – lectio 1

-          Cave canem. – Пази се от кучето.

-          Audire et alteram partem. – Да чуем и другата страна.

LECTIO TERTIA

1.     WEEK 2:

Laudo – хваля

Sum – съм

Cogito – мисля

Vivo 3 – живея

Audio 4 – слушам, чувам

Amicus, I, m – приятел

Puer, eri m – момче

Puella, ae, f – момиче

Salve – здравей

Vale – довиждане

Vir, viri, m – мъж, човек

Canis, is n – куче

Mater, matris f – майка

Pater, patris m – баща

Domus, us f – дом

Sg.Pl.

1.     sum                               1. sumus

2.     es                                  2. estis

3.     est                                 3. sunt

2. CONIUGATIO (СПРЕЖЕНИЕ)

Образуването на различните глаголни форми се осъществява посредством суфикси и окончания. Всички глаголни форми в глаголната система на латински език се изграждат върху три основи, в които в промемен или непроменен вид се съдържа глаголната основа: сегашна, минала и партиципиална (или супинна) основа. Към тези основи се добавят характеристики за времената и наклоненията и окончания за дефиниране на лице, число и залог.

ЛИЧНИ ОКОНЧАНИЯ

Личните окончания в изявително и подчинително наклонение (indīcātīvus и coniūnctīvus) са еднакви за всички времена. Различни окончания имат само заповедно наклонение (imperātīvus) и изявително наклонение на минало свършено време в деятелен залог (indīcātīvusperfectī āctīvī).

Numerus/persona	Activum	Passivum	I nd. perf. act.
Sg. 1.	-ō, -m	-or, -r	-ī
2.	-s	-ris	-istī
3.	-t	-tur	-it
Pl. 1.	-mus	-mur	-imus
2.	-tis	-mini	-istis
3.	-nt	-ntur	-ērunt

Лични окончания на заповедно наклонение 

• Тематични или съединителни гласни

  
  

  Тематичните или съединителни гласни се явяват между основата на глагола и личните окончания, които започват със съгласна (обикновено когато основата завършва на съгласна или -u). Съединителните гласни винаги са кратки. Първоначалният тематичен вокал e в две отгласни степени e / o и в латински се явява в следния вид:

           i пред s, t, m (от първоначално e или o)

           u пред nt (от първоначално o)

           eпред r, ns, nd.

  Съединителните гласнисе срещат в следните случаи в спрежението на латинския глагол:

           В консонантното спрежение и u-основите (3. спрежение) пред окончания и завършеци, започващи със съгласна.

           При глаголите от 4. спрежение пред окончания и завършеци, започващи със съгласната n.

           При глаголите от 1. и 2. спрежение след характеристиката -b- за futūrumI.

  
  

  
  

  СЕГАШНА (ПРЕЗЕНТНА) ОСНОВА

  
  

  1. От сегашната основа се образуват всички финитни глаголни форми на praesens (сегашно време), imperfectum (минало несвършено време) futurumI. От нея се образуват и следните именни глаголни форми: infinitivuspraesentis (инфинитив на сегашно време),participiumpraesentisactivi (сегашно деятелно причастие), gerundium (герундий) и gerundivum(герундив).

  
  

  2. Според гласната, на която завършва сегашната основа на глаголите, те се разделят на четири групи, наречени спрежения. Тези четири спрежения се обединяват в две групи:

  
  

  а) Основа на дълга гласна:

           Първо или ā- спрежение: laudō, laudāre хваля;

           Второ или ē- спрежение: teneō, tenēre държа;

           Четвърто или ī- спрежение: audiō, audīre чувам, слушам.

  
  

  б) Трето спрежение обхваща глаголи с основа на консонант или кратък вокал:

           С основа на съгласна: scrībō, scrībĕre пиша;

           С основа на ŭ: tribuō, tribuĕre разпределям;

ТАБЛИЦА ЗА СПРЕЖЕНИЕТО