Скъпи приятели, предлагам ви откъси от една статия на известния д-р Кръстьо Кръстев, един от четиримата основатели на литературния кръг „Мисъл“ и редактор на сп. „Мисъл“ – тема, за която стана въпрос в предишната статия от този блог.
Кръстьо Кръстев е живял в периода 1866-1919г. Той е български писател, преводач, публицист, също е познат и като основател на професионалната литературна критика в България. Страници, статии, студии, монографии са изписани за него в учебници и академични томове по история на българската литература.
Защо ли обаче в тези книги не откриваме едни съществени апсекти от делото и писменото наследство на д-р Кръстев, които го правят отличим от голяма част от останалите наши писатели, пуснали се в общия поток на славословие и адмириране към социализма и неговите идеолози!
Кръстьо Кръстев, както знаем, е бил различен и за това мразен от Благоев и комапния, наричан е, особено след преврата на 9.09.1944-45г. с какви ли не имена.
И до днес една част от неговото писмено наследство, систематично, умишлено и със завидна последователност е скрита от масовия читател. Това са статиите му, писани срещу социализма, преднамерено са заличени и полемиките, които е водил със социалистите – той и други автори, на страниците на сп. „Мисъл“.
До болка позната соцалистическа техника, нали? Известни похвати. Щастливец е бил д-р Кръстев, че по негово време все още не са били изградени чудовищните соц. лагери на смъртта.
Драги приятели, предоставям ви сега, може би и в едно следващо продължение, откъси от един материал на д-р Кръстев – части от статия на тема „Социализмът пред съда на науката и на българското общество.“
„Социалистическото учение в България има книжен характер. Разгърнете което и да е социалистическо списание и ще видите, че там, освен безбройни полемики и многословни коментари от катахезиса на марксизма – тоя какво казал, оня какво рекъл – друго няма да намерите. Социалистическата партия черпи живота си от книгата, не от действителността.“
„Нашите млади социалисти четат каквото им падне под ръка, в техните умове цари такъв хаос…., че ти става мъчно за изхабената по разни глупости младежка енергия, па те хваща и яд на техните заблудители.“
„Материализмът води човека до бездействие, безнадеждност и фатализъм, понеже се стреми да го убеди, че желанието да променим своя характер, от който зависят всички наши действия, не може да бъде плод на негови усилия, а на независещи от него фактори и икономически причини…“
„Заради своето убеждение за пълното равенство на всички хора младежът – социалист не признава никакви авторитети и в това се корени причината за неговото надменно, грубо и самомнително държане и обноски.“
„Крайният резултат в социалистическата държава ще бъде възраждането на деспотима. Дисциплинираната армия от чиновници, както и днешната войска, ще даде на своя главатар върховната власт, който ще прибегне до узурпация. Социалистическата администрация ще се превърне в страшна тирания.
Социалистите не искат да се убедят в тая истина, че благоденствието на едно общество и справедливостта в неговите учреждения зависи от характера на неговите членове и никакво благоденствие не е възможно без промяна в характера на човека. Социалистите вярват, че зле функциониращото сега човечество може да се вмъкне във формата на отлично функциониращи учреждения.
Няма такава политическа алхимия, чрез която да можеш да получиш златно поведение чрез куршумени инстинкти“
„Социализмът в училището е оказал изключително вредно влияние, налага се учителите и министерството да вземат спешни мерки за пълното му изкореняване.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар