Успоредните животописи на Плутарх

Успоредните животописи на Плутарх са за 46 бележити люде - 23-ма гърци и 23-ма римляни. Плутарх не пишел, както ни учат - увод, изложение и т.н., - а каквото му текне; например как, докато Александър бил на поход, жена му и майка му се скарали и жена му поела управлението на Епир, майка му - на Македония; как за развлечение на войниците си устроил надпиване и в него победил Промах, който изпил четири хоя вино и получил златен венец и след три дни умрял (един хой е 3, 282 литра, значи шампионът изпил над 13 литра).

Плутарх живял в епоха, когато историята била описателна наука (ако тя е наука), и все пак не го признават за историк. Смятат го по-скоро за разказвач, който понякога разсъждава (например как да слушаме музика) или записва какво е чул - например какви анекдоти си разказвали спартанците.

Ала без Плутарх европейската цивилизация нямаше да е такава, каквато е. Макиавели го взел за свой образец, когато правел изводи. Шекспир взел от него сюжетите на историческите си драми "Антоний и Клеопатра", "Юлий Цезар" и "Кориолан". Взел от Плутарх и призрака на бащата, който се явява на сина си (Плутарх естествено не е писал за бащата на Хамлет, а как духът на Юлий Цезар се явил на Брут).

Монтескьо, който измислил разделението на властите, още в първата страница на "Духът на законите" цитира Плутарх.

От Плутарх се възхищавали Монтен, после Гьоте и Шилер. Християнски свещенослужители молели Бога да пусне Плутарх в рая, макар да е езичник, а византийски книжовник молел архонтите да му доставят кожи от животни и варвари, за да препише всичките 87 книги на Плутарх. Или не му доставили достатъчно кожи, или по друга причина до нас е стигнала само част от онова, което Плутарх написал.

Плутарх разказва за една хетера на име Ламия. Тя вкарвала владетелите в такива разноски за празници и пиршества, че разорявала градовете им. В нашите народни приказки ненаситната Ламия станала "ламята".

Рабле сложил в ръцете на своя Гаргантюа Opera moralia на Плутарх. Голям фен на Плутарх бил Еразъм, който го превел. Плутарх бил любимото четиво на Наполеон. И на Бетовен. Той пък защо чел Плутарх, не мога да си го обясня.

Изглежда, че в Плутарх всеки може да намери нещо, което да му е интересно и да го накара да се замисли. Аз намерих историята за владетеля, който си избрал за ковчежник мъж, а не скопец, каквато била практиката в ония времена, и после горчиво се каял, защото един скопец няма да пилее пари по жени като Ламия, нито ще има потомство, което ще подсигурява, крадейки от хазната. Идеята да бъдат скопявани финансовите министри - и не само те - ми се струва рационална; по-добре скопци, отколкото скопена политика.

Плутарх пише, че Александър избил гимнософистите (голите мъдреци, както гърците наричали индийските философи-аскети). Те му отговаряли твърде умно, вместо да се възхищават от неговото грандиозно начинание да завладее света и въдвори мир.

Мирът на Александър не се състоял, защото мирът и животът не вървят заедно. По-късният мир на римляните - pax romana - означава само, че след Втората пуническа война римляните воювали по-малко около 200 години. Пакс отомана е 16 и 17 век, когато раята още не надигала глава. Пакс британика е периодът от 1815 (Ватерло) до 1914 (Световната война), когато британците водели лесни колониални войни. Пакс германика на хилядолетния райх изобщо не се състоя. Сега се приема, че пакс американа започна след Втората световна война и свърши на 11 септември 2001, но не броят войните в Корея и Виетнам.

ЕС е велик замисъл да се сложи точка на военните разпри на Стария континент и на него да възцари Pax europeana, при който ще се воюва не в Европа, а другаде. Свръхнадеждите, свързвани с ЕС, са като красиво-абсурдния финал на химна на ЕС - Деветата симфония на Бетовен, който четял Плутарх.

По-вероятно е членството на България в ЕС да бъде като българския социализъм, като българската демокрация и като българската приватизация. Защото едно нещо не може да бъде по-добро от хората, които го правят. Което е обнадеждаващо - значи и от нас зависи.

Плутарх има мнение дори за предстоящите президентски избори в България. Не се шегувам. Имам предвид неговите трактати "Предписания за управление" и "Трябва ли един вече немлад човек да се залавя с политика". Ще ви ги спестя, за да не повлияя някому. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар