Ако тази въображаема наука – политическата икономия – не се занимаваше със същото, с което се занимават всичките юридически науки, а именно с апология на насилието, тя не би могла да не види това странно явление, че разпределението на богатствата и лишаването на едни хора от земя и капитал, и поробването на едни хора от други, че всичко това е в зависимост от парите и че само посредством парите сега едни хора се ползват от труда на другите, т.е. поробват ги.
Повтарям, човек, който има пари, може да купи всичкото жито и да омаломощи другиго с глад и за хляб да го пороби съвсем. Тъй това и става пред очите ни в огромни размери. Изглежда, че би трябвало да се потърси свръзката на тези явления на поробването с парите, но науката с пълна увереност твърди, че парите нямат никаква връзка с поробването.
Науката казва: парите са също такава стока, както и всяка друга, която има стойността на своето производство, само с тази разлика, че тази стока (парите) и избрана като най-удобно средство за размяна, за определяне цените, за спестяване и за изплащане: един изработил обуща, друг изкарал жито, трети отхранил овци и ето че за да могат по-удобно да си разменят произведенията, те приготвят пари, които представляват съответната част на труда и с тяхната помощ си разменят подметки срещу овнешко месо и пет килограма брашно.
Хората на тази въображаема наука твърде обичат да си представят такова едно положение на работите; но такова положение никога не е имало в света. Такава представа за обществото прилича на представата за първобитното неизвратено, съвършено човешко общество, което предишните философи са обичали да си въобразяват. Но такова нещо никога не е имало. Във всичките човешки общества, гдето е имало пари, като пари, винаги е съществувало и насилието на силния и въоръжения над слабия и безоръжения; а там, гдето е имало насилие, знаците на ценностите – парите, каквито и да били те; добитък, платове, кожи или метали, - винаги е трябвало да губят това значение и да получат значение на откуп от насилието. Парите несъмнено имат ония безобидни свойства, които науката изброява, но тия свойства те биха имали в действителност само в такова едно идеално общество, в което не би се появило насилието нито на едного човека над друг човек; но в такова общество и парите, като пари, като обща мярка на ценността, съвсем не ги е имало, както не е имало и не е могло да ги има във всичките общества, които не са били изложени на общото държавно насилие. Във всичките пък известни нам общества, гдето парите ги има, те получават значение на размяна, само защото служат като средство за насилие.
Повтарям, човек, който има пари, може да купи всичкото жито и да омаломощи другиго с глад и за хляб да го пороби съвсем. Тъй това и става пред очите ни в огромни размери. Изглежда, че би трябвало да се потърси свръзката на тези явления на поробването с парите, но науката с пълна увереност твърди, че парите нямат никаква връзка с поробването.
Науката казва: парите са също такава стока, както и всяка друга, която има стойността на своето производство, само с тази разлика, че тази стока (парите) и избрана като най-удобно средство за размяна, за определяне цените, за спестяване и за изплащане: един изработил обуща, друг изкарал жито, трети отхранил овци и ето че за да могат по-удобно да си разменят произведенията, те приготвят пари, които представляват съответната част на труда и с тяхната помощ си разменят подметки срещу овнешко месо и пет килограма брашно.
Хората на тази въображаема наука твърде обичат да си представят такова едно положение на работите; но такова положение никога не е имало в света. Такава представа за обществото прилича на представата за първобитното неизвратено, съвършено човешко общество, което предишните философи са обичали да си въобразяват. Но такова нещо никога не е имало. Във всичките човешки общества, гдето е имало пари, като пари, винаги е съществувало и насилието на силния и въоръжения над слабия и безоръжения; а там, гдето е имало насилие, знаците на ценностите – парите, каквито и да били те; добитък, платове, кожи или метали, - винаги е трябвало да губят това значение и да получат значение на откуп от насилието. Парите несъмнено имат ония безобидни свойства, които науката изброява, но тия свойства те биха имали в действителност само в такова едно идеално общество, в което не би се появило насилието нито на едного човека над друг човек; но в такова общество и парите, като пари, като обща мярка на ценността, съвсем не ги е имало, както не е имало и не е могло да ги има във всичките общества, които не са били изложени на общото държавно насилие. Във всичките пък известни нам общества, гдето парите ги има, те получават значение на размяна, само защото служат като средство за насилие.
Откъсът е от сборника “Но какво да правим?”, съдържащ избрани съчинения на Лев Толстой
Няма коментари:
Публикуване на коментар