Loading

Айн Ранд: Нова концепция за егоизъм


Айн Ранд (1905-1982) е била и продължава да бъде един от най-обсъжданите и провокативни
автори на 20ти век. Родена в Св. Питърсбърг, Ранд емигрира от Съветския съюз през 1962г.,
постигайки литературна слава и публичност за своите философски романи „Изворът” (1943) и
„Атлас изправи рамене” (1957). Нейната работа е едновременно високо ценена и горещо
отхвърляна и има причина поради, която работата и предизвиква толкова силни реакции.
Литературата на Ранд цели „проектирането на идеалния човек”, прокцията на морален идеал.1
Този интерес към идеали е това, което дава философски характер на нейните романи и
нейните възгледи, за това какъв е идеала, ги прави толкова дискутирани. През десетилетията
след издаването на „Атлас изправи рамене”, Ранд разказва за философията си в есета, радио и
телевизионни интервюта и лекции в университети – прилагайки я към широк спектър от
традиционни философски проблеми и културни феномени.2 Работата на Ранд е продадена в
над 30 милиона копия и е преведена на повече от 20 езика. Въпреки, че академичните
ангажираност с работата на Ранд се случват бавно, започва да заема по-сериозни размери.3


Егоизма, като ръководство за щастие: нежертвен подход
За да видим какво в книгите на Ранд предизвиква толкова много интерес, нека да обмислим
нещо, което много от читателите и намират поразително – факта, че въпреки, че Ранд гордо
издига морал на егоизъм, героите и героините в нейните романи, не се вписват в имиджа на
егоизма, както повечето от нас го разбират.

Агресивното невежество убива – технология на пропагандата

от  - 
 Източник: http://www.marginalia.bg/analizi/agresivnoto-nevezhestvo-ubiva-tehnologiya-na-propagandata/
"Комбат", Макс Алперт, 1942 г.
Олег Панфилов е преподавател в Държавния университет „Илиа” в Грузия, основател и директор на московския Център за журналистика в екстремни условия, чиято работа е прекратена в началото на 2012 г., сценарист, журналист и дисидент. От 2009 г. е гражданин на Грузия.
Текстът на Панфилов е публикуван в сайта„Крим. Реалии” със заглавието „За путинско-съветска Русия: „Най-четящата нация” се оказа най-лъжливата?
Публикуваме превод на текста като част от обществените дискусии за пропагандата, нейните технология и инструменти, фактите, гледните точки и провокациите, медиите и свободата на словото.
В моето съветско минало имаше много легенди, които помагаха на хората да се мислят за „пъпа на света”. За целта в зората на болшевишката власт бяха създавани структури, занимаващи се с пропаганда. Но понеже нямаше почти никакви постижения на съветската власт, те трябваше да бъдат измислени.
В СССР знаеха, че радиото е измислено от Александър Попов, но никой не казваше, че първите опити с електромагнитни вълни са направени от французина Едуар Бранли и англичанина Оливър Лодж. А създател на радиото е италианецът Гулиелмо Маркони.
Или създателите на първия парен локомотив – не са баща и син Черепанови, преди тях вече са направени няколко парни машини от французина Коньо, американеца Еванс, шотландеца Мърдок, чеха Божек. И първият самолет не е руски. И първото книгопечатане не е в съвременна Русия. Изобщо, много легенди рухнаха след разпада на СССР и разочароваха мнозина, които вярваха в тях.
Но мнозина им вярват и досега. Вярват, че старият модел на италианския фиат е съветското жигули. А автоматът Калашников не е версия на автомата на Хуго Шмайзер, а е ни повече, ни по-малко съветски, даже руски. И така нататък. Списъкът на лъжите и присвояванията може да продължи хиляди страници.
Има такива проблеми с историята. Крим никога не е било руско наз