Eзикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание
Диана Димитрова
Абстракт: В настоящата статия се изследват някои от методите за манипулация на обществените нагласи чрез използването езика на омразата и чрез изграждане образа на врага. Анализиран е ефектът от влиянието на кодираните послания, популяризирани от средствата за комуникация, с цел въздействие върху аудиторията и провокиране на конкретна обществена реакция. Тези процеси са изследвани от лингвистична, социално-психологическа и комуникационна гледна точка.
Ключови думи: комуникация, манипулация, език на омразата, влияние, враг.
Diana Dimitrova – The language of hatred -Tool to changing the public awerness
Abstract: This paper investigates some of the methods of manipulation of public opinion, using the language of hatred and building the image of the enemy. It analyzes the effect of the impact of coded messages promoted by mass communication media in order to influence the audience and provoke a specific public reaction. These processes are studied from linguistic, social, psychological and communications perspective.
Keywords: communication, manipulation, language of hatred, influence, enemy.
Уводни думи
Водещата теза в статията е, че словото е най-мощното средство за въздействие и манипулация на човешкото съзнание. То е и основното средство за комуникация на хората. Не всяка комуникация е манипулация, но всяка манипулация е комуникация. Най-резултатно е влиянието чрез провокиране на емоции и всяване на страх. Историята на човешката цивилизация е историята на делението „ние“ и „те“ – другите, различните. В книгата си „За началото на човешката история“ руският историк и социолог Борис Поршнев, пише: „Ние виждаме света не какъвто е той, а такъв каквито сме ние, така както сме настроени да го виждаме. Когато другите не са съгласни с нас, ние решаваме, че те грешат, а ние сме прави”[1].
Основният похват за набеждаване и отстраняване на различния, непознатия е изграждане образа на враг, с помощта на езика на омразата. Посредством конкретни, повтарящи се и надграждани послания, кодирани с езика на омразата и разпространявани чрез средствата за масова информация, общественото мнение се променя и направлява. Развитието и тенденциите за употребата на езика на омразата са проследени в тази статия основно, чрез три изследвания. Те са проведени в различни периоди през последните десет години. Водещото е на Росица Стойкова „Слово на омразата: Теория и практика“; Два доклада обобщаващи резултати от изследвания на общественото мнение, проведени от Институт „Отворено общество“ през 2013 и 2014 г. В документите е направен детайлен анализ на проведените социологически проучвания за обществените нагласи спрямо езика на омразата в България. Ръководител на екипа на теренното проучване е Алексей Пампоров от Института по социология при БАН ; Публикуваните през юли 2014 година данни за престъпления от омраза, в годишния доклад на Minority Right Group International “Freedom from Hate: State of the World’s Minorities and Indigenous Peoples”.