Ойген фон Бьом-Баверк: Австрийският икономист, който оборва Маркс

Автор: Боряна Йосифова

Преди време решихме да направим превод на wiki страницата на Eugen von Böhm-Bawerk (Ойген фон Бьом-Баверк), един от основоположниците на Австрийската икономическа школа. Бяхме неприятно изненадани, че българският превод не бе удобрен, но пък либертарианците сме хора, които не се славим с признанието на чужди авторитети(било то и Wikipedia), затова на мен се пада не скромната задача да ви представя най-интересните факти, с които този брилянтен икономист си заслужава да бъде запомнен. Искам да благодаря на всички, които самоотвержено ми помогнаха и преведоха голяма част от информацията, която има за него в същата онлайн енциклопедия.

Една от основните теми, за които си заслужава да се запознаете с неговите трудове и наследство са разработките и задълбоченият анализ свърху стойността и лихвата, пределната полезност на стойнността на стоките и услугите и неотменната взаимосвързаност и кръговрат на тези елементи в икономиката.

Ранни години и образование

За тези от вас, които не са чували името на Бьом-Баверк е важно да знаят от къде тръгва той като развитие и в коя времева епоха е достигнал до своите брилянтни приноси към икономическата наука. Докато учи право  във Виенския университет, той прочита Принципи на икономиката на Карл Менгер и въпреки, че никога не е бил студент на Менгер, става привърженик на теориите му. Йозеф Шумпетер казва, че Бьом-Баверк „бил толкова отдаден ученик на Менгер, че е напълно ненужно да се търсят други влияния“. По време на следването си става добър приятел с Фридрих фон Визер, друг много значителен Австрийски икономист от края на 19-ти и началото на 20-ти век, който по-късно става и негов зет.

След Виена, Бьом-Баверк следва политическа икономия и социални науки в университетите в Хайделберг, Лайпциг и Йена, под ръководството на Карл Книйс, Вилхелм Рошер и Бруно Хилдебранд. След завършване на обучението си през 1872г., започва работа в министерството на финансите на Австрия. Заема редица постове и през 1880 г. става Приват-доцент по политическа икономия във Виена. През следващата година се премества в Университета в Инсбрук, където остава до 1889 г. и освен това става професор през 1884г. По това време Бьом-Баверк публикува първите (от общо три) части на шедьовъра си „Капитал и лихва“.

Политическа кариера

През 1889 г. Бьом-Баверк става съветник в Министерство на финансите във Виена и представлява правителството в долната камара на парламента по всички данъчни въпроси. Изготвя проектозакон за директна данъчна реформа – по това време данъчната система в Австрия е такава, че налозите върху произоводството са изключително големи, особено по време на война, което прави инвестициите твърде неизгодни. Предложението на Бьом-Баверк е нова форма (модерен вариант) на данък върху дохода, което скоро е одобрено и прието със сериозен успех в следващите години.

През 1895 г. Бьом-Баверк става министър на финансите. Остава на поста за кратко, по-късно заема поста отново и пак, за трети път, в периода 1900 – 1904 година. Като финансов министър, той води продължителна борба за стриктно спазване на законово установените златен стандарт и балансиран бюджет. През 1902 г. премахва субсидията на захарта – отличителен белег на австрийската икономика от близо двеста години. Бьом-Баверк подава оставка като министър през 1904 г., когато нарастващите военни разходи заплашват бюджетния баланс. Александър Гершенкрон, икономически историк (специалист по стопанска история), го критикува за политиките му на „крайна спестовност“ и „нито хелер повече“ и хвърля вината за икономическото изоставане на Австрия върху него, заради отказа му да харчи сериозни публични стредства за държавни проекти за осигуряване на работни места. От друга страна Йозев Шумпетер хвали Бьом-Баверк за усилията му в посока „финансова стабилност на страната“. Изображението на Бьом-Баверк присъства на банкнотата от 100 австрийски шилинга в обръщение от 1984 до 2002 година, когато шилинга е заменен от еврото. След кариерата му като министър през 1907 г. става вицепрезидент, а през 1911 г. и президент на „Akademie der Wissenschaften“.

През 80-те и 90-те години на XIX век Бьом-Баверк пише подробна критика на икономическите трудове на Карл Маркс и няколко известни марксисти. След 1904г. се завръща към преподаването, във Виенския университет. Преподава на множество студенти включително изтъкнати икономисти, които по-късно стават световно известни като Йозеф Шумпетер, Лудвиг фон Мизес и Хенрик Гросман. Умира десет години по-късно, през 1914 г. Джордж Райзман казва, че Бьом-Баверк е „вторият най-важен австрийски икономист след Лудвиг фон Мизес“. И още: „За мен е много вероятно Мизес да счита Бьом-Баверк за най-важният австрийски икономист“, тъй като той постоянно и неуморно работи за развитието на икономическата наука.

Критиката на теориите на Карл Маркс

Първият том на Капиталът и лихвата, който Лудвиг фон Мизес обявява за „най-значимият принос към модерната икономическа теория“, е озаглавен „История и критика на лихвените теории“ (1884г.) и представлява подробно изследване върху алтернативните трактовки на лихвата: теории на ползата, теории на производителността, теории на въздържанието, и др.

В него е включена и критика на теорията на Маркс за експлоатацията – Бьом-Баверк твърди, че капиталистите не експлоатират своите работници; те всъщност помагат на работниците си като им предоставят доход значително преди да бъдат реализирани приходите от произведените стоки, заключавайки че „Трудът не може да увеличи своя дял за сметка на капитала“. По-конкретно, той твърди, че марксистката теория за експлоатацията не взема предвид  времевото измерение на производствената дейност – което той разглежда в теорията си за взаимосвързаността – и че преразпределението на печалбата от капиталистическите производства би подкопало значимостта на лихвения процент като жизненоважен инструмент на паричната политика. От тези критики според Бьом-Баверк следва, че не цялата стойност на продукта се произвежда от работника, а че на производствения фактор труд може да бъде плащано само с настоящата стойност на очакваната продукция.

Основната грешка на Маркс

В “Карл Маркс и завършекът на неговата система” (1896г.) Бьом-Баверк изследва теорията на Маркс за стойността на труда, твърдейки че основната грешка в системата на Маркс е в резултат от това, че Маркс си противоречи в своя Закон за стойността – и по-конкретно в начина по който нормата на печалба и цените на продукцията в трети том на Капиталът на Маркс противоречат на теорията за стойността на Маркс от том първи. Той също така атакува Маркс за омаловажаването на влиянието на търсенето и предлагането при определянето на пазарната цена при еквилибриум, както и за преднамерената двусмисленост при разглеждането на подобни понятия.

Той обяснява, че различните групи по интереси в обществото, особенно синдикалните съюзи, страдат от погрешно разбиране, че благодарение на тяхното влияние могат насилствено да подобрят благосъстоянието на работниците, като наложат повишение на техните заплати, които надвишават реалната стойност на техния труд. Насилственото повишение на заплатите и цената на труда над нивото, което работодателите и купувачите на стоки биха заплатили – например с повишаване нивото на минималната работна заплата – неизменно тласка някои стоки и услуги, и работни места извън пазара, тъй като става неизгодно за производителите да ги създават. Освен това, когато синдикатите наложат насилствено по-високи не-пазарно определени заплати върху индустриите, ефектът всъщност е временен, защото по този начин работодателите намаляват своя марж и печалба, което създава стимули за работодателите да преустановят своята дейност  и да затворят производствата си в тази сфера.

Според Бьом-Баверк реалните заплати се повишават в дългосрочен план само при сформирането на капитал и ре-инвестирането му в прозиводствени методи, което повишава производителността на работниците и прави техния труд по-ценен в дългосрочен план. В резултат на повишението на техните заплати, работниците повишават възможностите си за закупуване на стоки и услуги, което води до повишение на количеството на стоки и услуги, които се търсят на пазара.

Бьом-Баверк с алтернативна теория на капитала

„Позитивна теория на капитала“ (1889г.) на Бьом-Баверк, която бива издадена като втори том на „Капиталът и лихвата“, доразвива тезата за времеемките производствени процеси в икономиката и за лихвените плащания, които те влекат след себе си. Третият том – „Допълнителни есета за капитала и лихвата“ (1921г.) – в началото бива създаден като приложения към втория. Книга III от том две – Стойност и цена – разработва идеите на Менгер за пределната полезност, които са очертани в неговите „Принципи на икономиката“, доразвивайки идеята за субективната стойност във връзка с маргинализма: че стоките притежават стойност само дотолкова, доколкото определени хора ги желаят.

За да илюстрира този принцип, Бьом-Баверк дава практически пример с рибар, чиито най-ефективен път за постигане на неговата цел – по-голям риболов – е като отдели време за направата на мрежи, лодка и гребла. По този начин той ще е способен да хване повече риба за по-кратко време, отколкото ако стои на едно и също място на брега и да хваща една по една рибите с ръце. Изводът от този пример е, че по-голяма продуктивност ще бъде достигната, когато рибарят е склонен да отдели време за производство на капитал (капиталови стоки). През този период неотменно ресурси и труд ще трябва да бъдат изразходени, за да се произведе този капитал – мрежата, лодката и греблата – но това ще му донесе улов на повече и по-голяма риба, тъй като ще разполага с нужните методи, за да отплава по-навътре в морето, където има пасажи от риба.

Ключовото е, че изработката на тези средства за подобрение на производителността има цена. Тоест, индивидът трябва да може да си позволи да бъде по-малко продуктивен, докато използва времето си за направата на мрежа, лодка и гребла (в случая), за да ги използва в бъдеще, а ползите от тази дейност ще бъдат придобити едва след време.

Към нова теория на лихвата

Това води до следващата основна тема в разработките на Бьом-Баверк – теорията за лихвата. Не всеки рибар би отделил време за направата на мрежа, лодка и гребла според неговите способностти, ако той прецени, че това може да отнеме твърде много усилия и време, в което няма да може да се занимава с основната си дейност – риболов. Освен това, Баверк смята, че хората като цяло предпочитат да постигнат резултати сега, отколкото в в по-далечно бъдеще.

Всеки човек поставя различен по степен приоритет върху достъпните за него стоки в настоящето, която съотнася към възможността му да потребява същите стоки и услуги в бъдеще. Тъй като всеки приоритизира настоящото потребление на определени стоки по различен начин и съответно субективната загуба от отлагане на консумирането също е строго индивидуална – между хората има определена изгода от обмяна на стоки/услуги в настоящето за такива в бъдещето. Това е основата на лихвения процент: той е цената, която се плаща за отлагане на потреблението в настоящето в замяна на такова в бъдещето, след завършека на производствения процес.

В същината на казаното по-горе, Бьом-Баверк смята, че Маркс бърка лихвата с печалбата. Всяко производството изисква време, понякога периода нужен за създаването на технологии за производство изисква толкова време, което работниците не могат да заделят, без да се занимават с основната си дейност (в примера риболов). След като работниците не са способни да отделят толкова време, без да се хранят и печелят, някой друг трябва да ги поддържа с пари(заплати), за да могат те да извършват нужното потребеление, за да задоволят нуждите си на живот.

Така Бьом-Баверк обяснява какво прави капиталиста – той спестява, отлагайки сегашното си потребеление и от така натрупаните спестявания, той покрива заплатите, които изплаща на работниците при производствения процес. Това, което Маркс нарича екплоатация на труда (capitalists’ “exploitative profits”), Бьон-Баверк показва, че всъщност е имплицитната лихва, която капиталистите извличат поради това, че отлагат свое собствено потребление в настоящето, за да финансират чужд при взаимосвързаността на елементите на производство.

Заключение

До последно, Бьом-Баверк защитава смисъла и логиката на пазара срещу емоциолните нагласи и грешни разбирания на тези, които се надяват да използват властта на правителството, за да придобият това, което не биха могли чрез честна конкуренция. Неговият принос към икономическата теория и политика го поставя като един от най-великите икономисти на всички времена, а също така и като пример за човек на принципа и безкомпромисен и последователен политик, който неотклонно е защитавал свободния пазар и ограничаването на държавната намеса в икономиката.

Източник: https://ekipbg.com/bohm-bawerk/